Ние сме трима наследници - двама братя и сестра. Родителите ни починаха и оставиха в наследство апартамент, няколко декара ниви, кола. Все още не сме разделили нищо. Въпросът ми е как ще е най-добре да извършим делбата - чрез съда, или има начин сами да се разберем? Кое е по-сигурно и практично?

Стоян Т., гр. София





Наскоро България бе осъдена да плати 5000 евро обезщетение на пловдивчанин заради бавно правосъдие - оказало се, че той е делил със сина си 16 години чрез съд апартамент.

Дори този стряскащ срок би трябвало да е достатъчен, за да откаже всеки, на когото му се налага да мине през делба на имущество в съда. Защото подобни многогодишни делби са с хиляди - и освен време, нерви при тях нерядко се плащат толкова пари за процедури и услуги, че накрая те са повече от получаваното от съответното имущество.

Всеки е наясно, че има житейски ситуации, при които много близки хора изведнъж започват да не се разбират и дори да не се понасят. Особено когато започнат да делят наследство или придобито по друг начин - примерно чрез покупка или пък чрез дарение, имущество. И тогава се стига до спорове. И до съдебна делба, при която съдът след дълги процедури отсича на кого, какво и колко се полага.

Винаги обаче трябва да е за предпочитане доброволният начин. Защото той наистина може да спести много нерви, скандали и пари. И такъв способ е предвиден в закона.

Действащото българско законодателство допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин да станат реални е именно делбата. До съсобственост може да се стигне не само по начина, описан в конкретния въпрос - наследяване. Това обаче може да се случи и чрез правна сделка - покупка или пък замяна, извършена от няколко души. Или при сключване на брак, след което всичко придобито става съпружеска собственост. Съсобственост на недвижим имот може да възникне и между физическо или юридическо лице, от една страна, и държавата или общината, от друга.

И всеки от тези случаи предполага нуждата от делба. Без значение дали тя ще е между наследници, между обикновени съсобственици или пък между развеждащи се съпрузи.

Доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна.

В конкретния случай няма никакви проблеми да се пристъпи към доброволна делба, чиито правила могат да бъдат открити в няколко нормативни акта - Закона за наследството, Закона за собствеността, законите за държавната и за общинската собственост, Закона за задълженията и договорите, Семейния кодекс, Правилника за вписванията и др.

Иначе доброволната делба се извършва чрез договор. При него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Важно е да се знае, че той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове. Това означава да се дели примерно недвижим имот на части, които да могат да се ползват самостоятелно. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение. То се изготвя, като в него се посочват точно, ясно и недвусмислено кой какво точно получава.

Ако имотът, имуществото не може да се раздели на реални дялове, то и тук е предвидена възможност за доброволна делба. Тя обаче се извършва чрез правилата за извънсъдебната спогодба. Те са предвидени и определени в Закона за задълженията и договорите и в Гражданския процесуален кодекс. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се определя кой получава вещта и съответно кой получава изравняването в пари за своя дял и точно на каква стойност.

Добре е и договорът, и спогодбата да бъдат сключени с нотариално заверени подписи, както и да бъдат вписани по правилата на Правилника за вписванията. Това е задължително, ако се дели имот, но и във всички други случаи е повече от препоръчително.

Има и някои конкретни правила. Така при извършването на доброволна делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот съгласно Закона за устройство на територията. При делба, включително и доброволна, не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.

Особености има и когато се извършва доброволна делба при съсобственост между физическо или юридическо лице и държавата. Според Закона за държавната собственост тя се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът.

Тя се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а за имотите, предоставени на ведомства - и с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството. Основанията са заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

Според Закона за собствеността доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лева, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. А ако в нея участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

Доброволната делба ще бъде нищожна в случай, че при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при участието на всички съсобственици вземе участие и несъсобственик на вещта.