|
| ----------- |
Първото му достойнство е, че
ще отмени безсмисления закон
за допитване до народа, който е в сила от 1996 г., но по който не можеше да се проведе национален референдум, иницииран от гражданите. И докато ние не провеждахме референдуми, в Мароко направиха 7, на Коморските острови - 8, в Ботсвана - 11, във Филипините -12, в Еквадор - 34. Да не говорим за броя на допитванията в Швейцария, Италия, Лихтенщайн и други европейски страни.
Вече е ясно, че с подписка на 150 000 граждани ще може да се поиска свикването на национален референдум. Ако подписите са 350 000, допитването задължително трябва да бъде проведено. Ако подписите са между 150 и 350 000, решението е на парламента. Инициативните комитети имат на разположение съвсем разумните 3 месеца, за да съберат необходимите подписи. Но на парламента кой знае защо са дадени още три месеца, за да разгледа искането, при положение че няма право да променя темата на допитването. Президентът също има цял месец, преди да определи дата за гласуването. Добре е, че е предвидено, че ако в близък срок има други избори - парламентарни или местни, тези срокове не важат и референдумът трябва да бъде проведен заедно с другия вид избор.
Освен на гражданите за пръв път се дава право на инициатива и на общините - 1/10 от тях могат да поискат допитване до народа.
Предвиденият праг за иницииране на местен референдум също е разумно нисък - 5% от имащите право на глас жители на община могат да поискат с подписка допитване. Ако 10% са го поискали, то задължително се провежда.
Не е детайлно описана
информационно-разяснителната кампания,
която трябва да съпътства националния референдум. Отбелязано е пожелателното - гражданите имат право да бъдат информирани за различните позиции по референдума, но държавните и общинските органи не са натоварени със задачата да осигурят персонална информация за всеки един избирател. Това е така вероятно защото в България едва ли ще се намери независим орган, който съвсем безпристрастно ще подготви пакет с документи, които да предостави на избирателите и така да ги информира чисто за гледните точки. Пример - инициативен комитет и 350 000 души искат магистрала "Тракия" да бъде достроена от държавата, но правителството смята, че е по-добре да я дадем на концесия на португалци. Всяка от страните - гражданите и кабинетът, има своите гледни точки. Няма и не е предвидено някой да систематизира тези позиции и да ги прати до пощенските кутии на всеки избирател. При местните допитвания информацията е повече - кметът е длъжен да прати брошура с мотивите за референдума въз основа на предложението на инициативния комитет. Кметът може да приложи и собствената си гледна точка като допълнение или в противовес на тези мотиви.
Съвсем правилно от кръга на темите, които биха могли да се подложат на национален референдум, се изключват тези, които са от компетенцията на ВНС.
Това означава, че не може да има национален референдум, който да приеме нова конституция,
да отмени граждански права
и въобще да отмени прякото действие на конституцията, да промени границите на страната и формата на държавното управление.
В новия проектозакон обаче са предвидени още няколко ограничения. Национален референдум не може да има за държавния бюджет, за размера на данъците, таксите и осигуровките, както и за дейността и вътрешната организация на парламента. Забраната за допитване по тези теми е спорна, но не е нелогична. Колкото и да поддържаме тезата, че само изброените прерогативи на ВНС не бива да се поставят под въпрос, то има и ред основания да бъде наложено вето върху финансовите въпроси. В края на краищата всеки е наясно, че финансовата стабилност на държавата едва ли трябва да се поставя под съмнение. В Швейцария например въпроси, свързани с данъците, могат да се поставят на референдум. Но засега благоразумно тази тема не е подлагана до пряко допитване.
Но тук законодателят вероятно ще подкрепи предложението в проекта, според което гражданите нямат право на пряко гласуване, свързано с фискалната политика на държавата.
Запазва се правото на Конституционния съд да преценява дали един надлежно свикан референдум съответства на конституцията. Това означава, че КС може да спре допитване, ако прецени, че въпросът, който той решава, не е конституционно съобразен. На пръв поглед нищо лошо. На втори - очевидно законодателят сам не е сигурен, че кръгът въпроси, по който биха могли да се провеждат плебисцити, е конституционно съобразен.
Положителното в проекта е, че за да бъде прието решението на един национален референдум, е необходимо
само обикновено мнозинство
от гласувалите. Втората положителна новина тук е, че парламентът не се произнася по резултата от референдума, председателят на НС е длъжен в рамките на 3 дни да го обнародва в "Държавен вестник". Да, но в проектозакона не е предвидено, че Народното събрание при необходимост трябва да приеме закони или решения, които да приведат в сила даден референдум.
Нов момент, който ни изстрелва директно в класацията на държавите, които ползват пряката демокрация по-рационално, е възможността за т.нар. граждански инициативи - правото на избирателите да предлагат за решение на централната власт въпроси от национално значение. Това право не съществува във Франция, Великобритания, Гърция, Белгия, Швеция и др. страни, които са усетили демокрацията далеч преди н.
Проектозаконът регламентира удачно и т.нар. общо събрание на населението, което се провежда в населени места и квартали под 10 000 население и в което участват всички граждани с избирателни права. Разбира се, не е задължително да присъстват всички избиратели, то е редовно, ако в него участват и 1/4. Ако няма и толкова, изчаква се 1 час и се провежда с толкова, колкото има (поне 5%). 7 дни след решението на такова общо събрание кметът трябва да обяви мерките за неговото изпълнение. Ако той не направи това, общото събрание може да се жалва пред Административния съд.
Хубаво е, че в проекта е записано откъде идват парите за провеждането на референдумите - от съответния бюджет - държавен или общински.
Лошо е, че законопроектът не е включен в единно тяло - Изборен кодекс, заедно с останалите 3 избирателни закона - за избор на депутати, за избор на президент и вицепрезидент и за избор на местна власт. При липсата на постоянно действаща ЦИК комисията за парламентарните избори ще играе ролята на ЦИК за национален референдум, а комисията от местните избори ще бъде комисия и за местен референдум...