Четвъртото издание на българската "Евровизия" окончателно отчая и най-големите оптимисти, надяващи се скоро да повторим успеха на Елица и Стунджи. Халът на популярната ни музика е отдавна известен, нивото на първите три национални издания също не бе бляскаво. Към това следва да прибавим факта, че "Евровизия" въобще е един конкурс с доста съмнителна художествена стойност, който преди падането на желязната завеса напомняше на "Сан Ремо" или "Шарено котле", а след него - на източноевропейски битпазар.

Видяното на българския финал през уикенда обаче убива всичко детско у зрителя.



Слаби песни, слабо изпети и представени



на сцена, никакъв професионализъм, липса на ярко изразени фаворити: жалка картинка, извикваща асоциации с художествената самодейност на доброволни начала от близкото минало. За да се избегнат обвиненията в голословен критицизъм, нека подкараме разбора песен по песен:

1. Симона Сиванио. Никому непознато име, балада в стил холивудските предвоенни мюзикъли. Момичето има известни гласови данни, но не и сценична школовка, нито умение да си завършва фразата.

2. Николай Манолов. Казват, участникът в Music Idol бил протеже на самата Лили Иванова. Какво казва Лили по темата "български участници в "Евровизия", ще стане дума малко по-долу. Прилично, но не и запомнящо се изпълнение.

3. Дани Милев - добър композитор. Написа много хубава песен за Мариана Попова във второто издание на конкурса, макар тя да не се отличи на европейския финал и да стана жертва на много неласкави коментари. Гласовите му данни, обаче, са нула и това попречи да оценим качествата на песента. Стори ми се все пак, че й липсва запомнящ се припев.

4. Георги Христов и Джани Фиорелино. Това парче беше



фаворитът на Елица,



която заяви, че то би имало шанс и на финала. Изпълнителите му явно не бяха забелязали, че се състезават не за "Сан Ремо" '82, а за "Евровизия" 2008.

5. Невена Цонева. В Music Idol изглеждаше, че момичето от Севлиево може да пее, но днес това не е така. Нулево сценично представяне, лоша прическа и костюм, трудна, почти акапелна балада - всичко това с ужасен резултат. Ако й бяха дали да пее чалга (както спечели конкурса за таланти), може би щеше да се справи по-добре.

6. Ивайло Колев. Поредната издънка на шоутата на млади дарования. Незабележимо представяне.

7. "Те" и Преслава Пейчева. Преслава беше истинският победител в Music Idol и днес това се вижда отново - по сценичното й присъствие, гласови данни и факта, че инструменталистите от "Те" се довериха на дебютантка след "развода" с Любо. Ала песента е много, много, много слаба.

8. Иван и Стани - тотално неизвестни тийнейджъри, които печелят точки с искреността си, ала за да печелят конкурси, им трябват и други неща.

9. Деси Добрева. Бившата вокалистка на Слави представи най-професионалното и школувано изпълнение на сцената на зала 1. И също бе провалена от рядко тъпа песен.

10. "Дийп зоун" и Балтазар - най-модерното и жизнерадостно парче в конкурса. Щеше да е изненадващ победител, дори ако певицата Йоана не беше пяла фалшиво.

11. Светльо и Владо. На това място журито всъщност класира Стоян Роянов-Я-я, чието представяне сигурно щеше да е по-достойно и оригинално. Но той бе дисквалифициран по технически причини и на финала попаднаха бездарниците от "Файв старс".

12. Generation - група, чийто вокалист се прави на неуспешна кръстоска между Еди Ведър и Дейвид Ковърдейл, не заслужава нещо повече от кръчмарска сцена в провинциален град.

Независимо дали сте гледали прякото предаване на БНТ, кажете - с ръка на сърцето - кого от тези хора бихте избрали да представя България?



От кого не бихте се срамували на финала



след три месеца, пък бил той и в съседски Белград? След като на референдумите се полага анулиране поради липса на кворум, на конкурсите за песен полага ли се такова поради липса на качество?

Колкото и да е печален българският пазар за популярна музика, не може да не ни впечатли разликата с предишните издания на "Евровизия". В тях поне взеха участие утвърдени в радио и тв ефира изпълнители като "Каризма", Графа, Мариана Попова, "Мастило", "Каффе", "Гравити Ко", Ани Лозанова, Софи Маринова, Устата, та даже и Слави Трифонов! Днес тези хора не биха си и помислили за изява в конкурса. Дали защото ги е страх, че отново няма да спечелят? Дали защото се съмняват в уменията си да пеят на живо - условие, задължително за всяка чалга-певачка от пайнер-империята? Дали смятат конкурса за компрометиращ?

Мотивите им ще останат тайна, ала единственото очевидно е, че във всяко следващо издание все по-голям е броят на участниците, които



нямат какво да губят



Единствените що-годе професионалисти в този и предишния тираж са триото изпълнители, които БНТ продуцира и допуска директно до финала, без да чакат одобрението на жури. Такива бяха Елица и Стунджи преди година - заедно с приличното парче на "Каризма" и бутафорното на Коцето-Калки. Тази зима изборът падна върху Георги Христов, Невена и Деси Добрева. Ето как тези тримата се оказаха в компанията на дузина аматьори и... не успяха да надхвърлят тяхното ниво. Единствените други в списъка, които си изкарват хляба като музиканти, са "Те", Дани Милев и победителите от "Дийп зоун". И тях ги провали - или бе на път, но не успя - самодейно пеене.

Защо е така? Казвано е много пъти на страниците на "Сега", казахме си го преди няколко дни и с един от най-уважаваните хора в музикалния бранш у нас - Ана-Мария Тонкова, която впрочем бе в журито, отсяващо финалистите за "Евровизия". (Не смея да си помисля какви са били другите кандидатури, между които е трябвало да избира.) Та, липсващата продуцентска брънка е това, което прави българската "Евровизия" самодеен конкурс, това е, което кара и малкото ни талантливи изпълнители да си продават душата на спонсори със съмнителна репутация или да обръщат поглед към чалга-меценатите. Понякога се чудя, ако толкова никой не иска да инвестира в българската култура, защо просто не я закрием?



Липсата на автори е другото



критично звено - "Евровизия" е конкурс за песен, а на българския финал нямаше нито една ПЕСЕН, чиято мелодия да се запомни. Па била тя и евтин шлагер ала Бритни или Джъстин Тимбърлейк. Когато слушах текста в песента на Невена, просто ми се насълзяваха очите от мъка - ежеседмично в пощата на "Антология" на "Сега" пристигат дузини стихове - и кадърни, и бездарни, но и най-жалкото стихоплетство на пишещите би било класи над това чудо. На фона му дори най-вулгарната чалга от сорта "Тез червени домати" започва да ми звучи като братя Коен...

Музиката е колективен продукт и докато споменатите неща липсват, "Евровизия" ще се описва най-точно с цитата на Лили Иванова, за който стана дума по-горе: "България винаги се е славила със своите големи гласове, със своите оперни певци, които е дала на света, но откъде дойде това нашествие на тези бездарници, моля да бъда извинена, но това е моето определение - това е абсолютно безумие за мен!",

И Вечната Амбър има трески за дялане, но е абсолютен професионалист. Представянето й заедно с Елица и Стунджи на финала даде нов повод за размисъл - върху пропастта между тяхното изпълнение и конкурсните.

За финал, няколко думи за победителите "Дийп зоун". Те са



симпатични момчета от Варна



Когато започваха преди десетина година, в разгара на техно-модата, направиха истинско впечатление с композициите си I Feel Like, "Всяка неделя live" и "Ела, изгрей". Тогава канеха за гост-вокали хора като Белослава и Камен Воденичаров. Музиката им притежаваше една особена лекомисленост и жизнерадост, характерна за живота край морето, и рязко контрастираща с взимащите се насериозно столични и "национални" изпълнители. С годините, изглежда, нуждата от оцеляване ги принуди да правят все по-чести компромиси с добрия вкус. Днес дуетите им са със съмнителни хора като Цецо Елвиса, албумите им все по-често звучат като една и съща песен, пусната 12 пъти, а спонсори са им управляващата политическа сила и най-големият мобилен оператор. Но! В студийния си вариант "DJ Take Me Away" е все пак прилично парче, записано с достатъчно технически умения и бюджет за видеоклипа. В ефира то заема прилично място. За нещастие, "Евровизия" е конкурс за пеене на живо и ако някой е забравил това, нека му припомним изключителното изпълнение на сръбската победителка Мария Шерифович - при все неугледния й вид и неопределена сексуалност. И ако компютърните звуци на варненците и DJ Балтазар звучаха непроменени на сцена, то няколкото фрази на певицата Йоана бяха разтърсващо фалшиви. За нея в най-голяма степен важи "самодейността" от заглавието. Тя е пълен любител без никакви качества освен първосигнален сексапил. Такъв, разбира се, на кичозен конкурс като "Евровизия" се харчи. Но до финала през май тя трябва ежедневно да заляга над уроците по музика.

Българската публика избра това парче само с няколко гласа преднина пред Георги Христов. Не я съдим - какъв избор имаше? Единствено избора да не си мръдне пръста да гласува, както все по-често действа и в по-животоопределящи ситауции.