Някой казал, че демокрацията е лоша система на управление, но по-добра не е измислена. Да не си обясняваме един на друг кой го е казал; всички знаем кой, а който не знае, да не чете по-нататък.

Друг пък казал, че сънят на разума ражда кошмари. И вие и аз знаем кой го е казал, а който не знае, да не чете по-нататък. Бих му обяснил, но ще ми трябват няколко години. То бива, бива демократичен форум, ама не искам Сульо и Пульо да ми сядат на масата и да крещят: "Демукряки!" "Комуняки!" Обръщам се само към мислещите форумци (другите, първосигналните дано съм пропъдил). И питам:

Ами ако демокрацията е сънят на разума? Не се ли е случвало и на нея от ума си да тегли?

В Иран имаше авторитарен светски режим начело с шаха, който беше приятел на САЩ. Те го посъветваха да демократизира. С демократични избори дойдоха на власт аятоласите начело с Хомейни от Париж, обявиха се за врагове на САЩ, провъзгласиха ислямска република и въведоха нравствена полиция да малтретира жените, които по нейните разбирания се носят нескромно.

В Алжир FLN (Фронтът за национално освобождение) се съпротивляваше на 150-годишната френска окупация. Франция предложи на алжирците да станат francais d'outre-mer и да получат паспорти на "отвъдморски французи". Накрая генерал Дьо Гол им даде независимост и те започнаха да се давят в Средиземно море, за да се доберат до френския бряг. Изборите в Алжир бяха спечелени от ислямисти, които щяха да премахнат всякакви избори. Затова не им признаха победата. И започна клането.

Президентът на Венесуела Уго Чавес поиска да стане - с демократични средства - несменяем като Кастро и за малко да успее (в референдума през декември 2007), а в Чили северноамериканската демокрация уби демократично избрания Алиенде и загинаха хиляди.

В Зимбабве (някогашната Родезия, която се славеше като африканска Швейцария) демократично избраният президент Робърт Мугабе въведе едноличен режим и разори страната си.

А разбрахте ли какво се случи онзи ден в Пакистан? Макар че съблече генералската униформа, президентът Мушараф загуби изборите, а Вашингтон загуби приятеля си. Мушараф получи само 40 от 272 оспорвани места в парламента и въпреки "препоръките" на Вашингтон той да бъде включен във властта, спечелилите опозиционни лидери казаха "не". Те (Шариф и Зардари) са явни приятели на талибаните и предполагаеми приятели на "Ал Кайда".

Демокрация ли? Демокрацията от ума си тегли. Хитлер взе властта благодарение на демокрацията, установена в Германия през 1919 след нейното поражение в Първата световна война. От 1924 до 1928 немската демокрация изглеждаше стабилна, докато настъпи крахът на Уолстрийт през 1929.

И той, както сега задаващата се световна криза, бе спукване на балона. Макар че САЩ не паразитираха върху света толкова, колкото сега, крахът на Нюйоркската борса разтърси света, удари и България. Вече хиляда пъти разказах, че в родната ми къща в Станимака хорасанът (sic!) беше розов, щото било по на сметка да го забъркват с непродаваемото вино, вместо кираджиите да докарват вода от Чая, само на 100 метра в дерето.

Хитлеристите получиха 2.6% през 1928, 18.3% през 1930, 37.4% през юли 1932. Защо? А? Кой предизвика това? Предизвика го демокрацията. Немците се почувстваха излъгани от нея. Наистина бяха излъгани. Намразиха я.

Ами аз? Защо да обичам българската "демокрация"? Тя си е една мутрокрация.

Демокрацията е нежно цвете. Не вирее навсякъде. За демокрацията все още няма почва в Зимбабве, в Ирак, в Афганистан, в Косово. За съжаление и в България. Мъчно ми е, че е така, но е така.

Ще се утеша с мисълта, че и в т.нар. "демократичен свят" цветето на демокрацията линее. Защото демокрацията от ума си тегли. От ума си ще теглят англичаните, които си въобразяват, че е възможно вграждане на шариата в британското обичайно право. От ума си ще теглят и французите, и немците, и холандците, и всички други, които мислеха, че мохамеданството и демокрацията могат да се смесят. Те са като олиото и оцета в едно шише. Никога няма да се смесят. Който мисли, че ще се смесят, има да си тегли от ума, както казал Грибоедов. Но за Грибоедов ще допиша на последната страница на вестник "Сега", на страницата "После".