Германският пробив в трезора на "Лихтенщайн глобал тъст", банка под височайшия контрол на властващата фамилия на суверенното княжество, прати зад решетките един от най-възхваляваните мениджъри на Европа - шефа на "Дойче пост" д-р Клаус Цумвинкел, заплаши със същата съдба над 1500 бизнес величия от поне две европейски държави и обогати хилядолетната христоматия на банковото дело с една твърде поучителна история. Най-ценни в тази случка, чийто край предстои да научим през следващите няколко месеца, са многобройните поуки, които развенчават едни от най-древните финансови митове. Ярко изпъква изводът, че



банкова тайна не съществува



никъде по света. Дори в страните, които все още поддържат традиционното право на клиентите да запазят в тайна от властите своите сделки и авоари, никой не е защитен. Най-малкото защото върховенството на закона вече никъде не е гарантирано. Обмислете лихтенщайнския казус: тайните служби на съседни държави (първо германските, после и британските) подкупват с милиони лице, задължено от закона да пази банковата тайна, скриват го под нова самоличност и по незаконен начин придобиват информация за сметките в една банка. Какво пречи на всички тайни служби да вършат същото в собствената си страна? Нищо не може да ги възпре да вербуват свои информатори сред банковия персонал или да внедрят щатни агенти на служба в банките да събират информация за потенциално "пране на пари" и "финансиране на тероризма". Е, ако не попаднат на информация за парите на Осама, но пък разкрият някоя избягала от облагане сума, нищо не пречи да информират колегите си, стражи на фиска. Благородна и целесъобразна деятелност. Резултатът е върховенство на полицията наместо господство на закона. Вече е сигурен факт, че



данъчните оазиси са история



За това предупредихме преди повече от пет години. Разбира се, офшорните зони по света продължават да се рекламират с нулеви данъци върху печалбите на регистрираните в тях нерезидентни компании. Но след като законът ПАТРИОТ на САЩ задължи всички банки, работещи в САЩ (т.е. практически всички трезори на земята) да информират щатските власти за съмнителни сделки на свои клиенти американци (и не само) навсякъде по света, никой вече не е скрит от погледа на властите. Европейците последваха САЩ и поискаха същата информация. ОИСР натика офшорните държави една по една в списъка "коопериращи юрисдикции". Всички страни в света дадоха свобода на тайните си служби да ловят финансови престъпници, включително заподозрени в укриване на данъци. Бившите данъчни оазиси станаха данъчни капани, в които нулевата ставка е сиренцето за примамка. Разумните хора в днешния свят знаят колко



глупаво е да не плащаш данъци



Така рискуваш да загубиш всички спестени пари наведнъж, а заедно с това да се лишиш и от свободата си. За дълго. От дълги години насам финансовите консултанти по целия свят препоръчват на клиентите си стратегии за фискално оптимизиране вместо популярните през миналия век техники за избягване на облагането. Елементарните офшорни укрития вече не работят. Първият съвет, който всеки финансист е длъжен да даде на клиента си, гласи: "Данъци задължително трябва да се плащат!" Едва след като клиентът преглътне тази аксиома, може да се търсят начини данъчното облагане да се намали до минимум. Тези начини, прилагани от финансовите консултанти, са напълно законни. В противен случай самият финансист рискува да последва, та дори да превари клиента по пътя към затвора. Методите за минимизиране на данъците освен всичко са скъпи. Те се свеждат до избор на оптимален фискален режим и място на изпълнение на отделните сделки, внимателен подбор на данъчна резиденция, прецизно счетоводство. С помощта на данъчния си съветник, вместо да плати половината си доход за данъчно облагане в родината си, клиентът може да изнесе дейността си към юрисдикции с ниско облагане. (Сред тях България вече заема челно място благодарение на големия брой действащи спогодби за избягване на двойното облагане.) А лихтенщайнската шпионска афера разкри пред цял свят



глупостта на прехвалените мениджъри,



възнасяни като гении на бизнес стратегиите и премирани с милионни тантиеми всяка година. Сами преценете колко умело са водили делата на своите компании такива хора, които са проявили крещяща глупост и пагубна лакомия в личните си финансови сметки. Само глупав и лаком човек би предпочел да сгази закона и да се укрие от облагане, вместо да избере законен начин да намали до минимум данъчната тежест. В Лихтенщайн угаснаха ореолите на хиляди мними титани в света на бизнеса. Който може, ще се поучи от тях.