Писмото на генералния директор на ГД "Разширяване" Майкъл Лий до заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски е съвсем ясно и недвусмислено - там се говори за "временно спиране на помощта за България". Документът директно обяснява на българските власти и защо ЕК спира парите - комисията е загрижена, защото: "Има ясни индикации, че надеждното управление на фондовете вече не е гарантирано. Поради разкритите многобройни слабости в управлението и контрола, както и нередности Вашите компетентни органи са в нарушение на техните задълженията по управлението на програмите."

Визирани са две от четирите изпълнителни агенции по ФАР. Вероятно две са само засега, защото проверките в другите две не са приключили. Казвам вероятно, защото



няма по-зорко пазена тайна от тази за хода на проверките



и контрола, които се извършват в нашата родна администрация. Да не би случайно да чуем лоша дума за нея, да не би да загубим вяра в нея.

В приложението към писмото на Майкъл Лий са изброени 25 намерени за най-значителни недостатъка на установената у нас система за управление на тези пари на европейските данъкоплатци, в това число и нашите собствени. Примерите към тях са само за онагледяване на всеки недостатък и затова не са изчерпателни. Точно поради тези многобройни слабости и нередности генералният директор взима решение да спре парите за България. Не защото не разбира и не иска да разбере широката модернизирана българска административна душа, а защото опазването на финансовия интерес на Общността (разбирай на всички нас, европейските данъкоплатци) е негово върховно задължение, най-малкото отклонение от което може да му струва репутацията и поста, а и не само неговите.

Много от 25-те недостатъка могат съгласно дефинициите в различни документи да бъдат класифицирани като "нередности" и "измами". И много често самото писмо ги квалифицира по този начин. Общото при нередностите и при измамите е, че съгласно правилата на ЕС средствата, засегнати от тези нередности и измами, следва да бъдат възстановени в бюджета на ЕС - от нашия (моя и вашия) бюджет в бюджета на Общността.

Последният доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за 2006 г. установява, че от предприсъединителните фондове страните от Централна и Източна Европа и Турция трябва да възстановят в бюджета на Общността около 7 млн. евро.



България следва да върне 1 654 406 евро



Най-много са средствата по САПАРД, следвани от около 280 хиляди евро по ФАР. Ако трябва да сме по-точни, Европейската комисия ще удържи тези суми от други пари, предвидени за България. И после ще следи дали българската държава иска и успява да си ги събере. Ако не си ги прибере обратно и ако не го направи адекватно, има и друг вид санкции, но да не стигаме в черногледството дотам. Не ми се иска да чакаме цяла година следващия доклад на ОЛАФ, за да разберем за колко и за какви нередности се отнася писмото на Майкъл Лий и какви суми трябва да възстановим на Брюксел, защото вече и на най-непосветения е ясно, че за 2007 г. ще са много повече.

Опасността, надвиснала над нас сега, е да загубим всички пари по ФАР, които сме взели от началото на 2007 г. и които бихме могли да вземем до края на 2009 г. Както се казва, за това се тревожим ние, не за защита на финансовите интереси на Общността. За тях да се тревожи Майкъл Лий. За да избегне спирането на парите, с които могат да се направят прекрасни неща там, където живеем, българското правителство е приканено да отговори с коригиращи мерки на откритите недостатъци и нередности.

Не завиждам на българските управляващи, защото сред разкритикуваните от Брюксел недостатъци най-често срещаният е "неадекватност", а такъв недостатък трудно може да се отстрани за 1 месец (срокът, поставен в писмото на Майкъл Лий, е до края на март). Искат се истинска политическа воля (колкото и да са се обезценили думите напоследък) и безкомпромисност от най-високо ниво. Последователно дискутиране с Комисията на откритите проблеми и търсене на адекватни пътища за тяхното преодоляване. И това не са само думи, това е много сериозна работа.



Но дали можем да очакваме такова поведение?



Най-вероятният сценарий на поведение на управляващите, който би продължил годишни традиции, е друг. По-скоро ще станем свидетели на познатото последователно (и точно толкова неадекватно колкото описаното в писмото) оспорване на резултатите от проверката, на качествата на експертите, които са я извършили. Ще чуем оправдания с отсъствието на комуникация между София и Брюксел и още редица такива мъгляви "фактори". Може да се окаже, че има и световен заговор срещу България.

Ето защо изключително иновативно за екипа, доста смело и в тази връзка съвсем невероятно ще е да чуем от някой представител на правителството да каже: "Имаме проблем с правилата при харченето на обществени средства. Няма да правим разликата между европейските и българските пари. Трябва да действаме бързо, да решим проблема, да върнем доверието."

Както се казва - ще поживеем, ще видим. При това няма да чакаме дълго.