Върховният административен съд (ВАС) не успя да се вмести в тримесечния срок, записан в закона за местните избори, в който трябва да се решат всички дела за касиране на вота. Те са общо 214,а досега са решени 160. Делата за избраните съветници и кметове на първи тур трябваше да бъдат приключени до 7 февруари. За втори тур срокът изтече на 14 февруари.

По закон тримесечният период тече от момента на подаването на жалбата. Това става до 7 дни след обявяването на резултата от ОИК, който се оповестява най-късно два дни след приемането на последния протокол. Местните избори бяха на 28 октомври, а срокът за подаването на жалби за избора за съветници и кметове на първи тур изтече на 7 ноември. След втория тур жалби се приемаха до 14 ноември.

"Законодателят е записал тримесечен срок, но не ни е създал условия да работим бързо", обясни пред "Сега" шефът на ВАС Константин Пенчев. Според него работата се бави много от това, че административните съдилища са правили експертизи и са броили бюлетини. Изискване към магистратите е да дават лично призовките на страните и да ги уведомяват също лично за решенията на първа инстанция.

Пенчев смята, че е достатъчно призовките и решенията да се публикуват в интернет страницата на ВАС и административните съдилища, защото така работата ще върви по-бързо. Той припомни, че по подобен начин се действа с решенията на ЦИК. "Изоставили сме всички други дела и работим само по изборните", допълни Пенчев. Той заяви още, че до края на март ще се стремят да приключат всички.

Обясненията на Константин Пенчев обаче не удовлетвориха депутатите. "Административните съдилища не са чак толкова натоварени", коментира шефът на правната комисия в НС Янаки Стоилов. Според него уведомяването за призовките и решенията чрез интернет е отклонение от процедурата. Стоилов допусна, че е възможно тези идеи да бъдат приети в закона, но преди това трябва да се обсъдят. "На много места административните съдилища се увлякоха във фактически действия", смята Стоилов. Според него е имало случаи, в които са броени наново бюлетини, без това да е било наложително, защото протоколите на избирателните комисии не давали основания за съмнение в резултата.