В един и същи ден шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков обвини европейската комисия в липса на професионализъм, а президентът Георги Първанов упрекна Би Би Си, че е оръдие в антибългарска кампания. Тадаръков бе недоволен от еврокомисарите, защото спират парите по САПАРД, без да са наясно защо.

"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал". Това каза пък Първанов повод филма на Кейт Блюит от Би Би Си "Изоставените деца на България", отразяващ живота на децата с увреждания в дома в Могилино.

Дали пък управниците ни не се опитват да изваят образа на големия лош Запад, който ни тормози без причина и петни прекрасния ни имидж? Подобни нотки звучаха и в изказванията на министри, когато се разбра, че Брюксел ни спира парите по всички възможни програми заради корупция, съмнителни договори, липса на контрол...

Дълго време ЕС и изобщо западният свят бяха спасителната опора, на която управляващите от всички цветове се подпираха.



Кажеше ли Брюксел "а", те продължаваха с охота чак до "я",



нерядко без да има нужна. Затваряхме преговорните глави с лекотата на буркани със зимнина, а всяка дума на еврочиновниците беше сакрализирана до абсурдност.

Но откакто България се озова в ЕС и в резултат на всеобщо премълчаваното обстоятелство, че бе недостатъчно подготвена за пълноправно членство, на практика същите чиновници станаха некомпетентни, а правилата им неприложими за специфичната българска действителност.

Затова закономерно възниква въпросът защо европейските критики преди 1 януари 2007 г. бяха строги, но уместни, и българските управляващи се съобразяваха с тях, а сега изведнъж тукашната администрация се сдоби с необяснимо високо самочувствие, не се съгласява и тропа по масата.

Отговорът, естествено, е очевиден



Брюкселските чиновници нито са станали по-компетентни, нито по-зли.



Те са си същите - и преди, и след януари 2007 г. Проблемът си е наш. Той е административен, политически и криминален. Над България вече не тегнат ония страшни опасности като отлагане на членството. Започнаха да идват и първите пари от ЕС. Но лакомата администрация и политическото й ръководство нямат време за тактическо заглавичкване на колегите им от Брюксел. Хвърлиха се урбулешката в усвояването на фондове, което е на път да се превърне в синоним на крадене. Дотолкова, че вече трябва да извикат на помощ филолози и да вкарат в обществена употреба някой нов неопетнен термин, който да символизира финансовата интеграция на демократична България в обединена Европа. Но това с езика е отвлечена и бавна работа. Не може да противостои ефективно на градушката от брюкселски санкции, които се стоварват като перманентен вот на недоверие за управляващата коалиция. Всяка седмица научаваме за поредните спрени десетки милиони евро по еди коя си програма. Положението е напрегнато, няма какво да се усвоява. Освен бюджетния излишък, но до декември има време.

Затова на местна почва за българските избиратели се прави опит да се събуди някакъв протест срещу засегнато национално достойнство.

Истината е, че това, което се случва през последните месеци - като се почне от филма за Могилино и се мине през последователно спрените пари от ЕС, е доказателство, че всички усилия и жертви, направени през последните 18 години, са си стрували. Това са бавни и мъчителни стъпки към превръщането на



еврочленството ни от членство де юре в членство де факто



Да, по-добре, че Би Би Си се вълнува от това, което става в България. Дори и да е преувеличила с интерпретацията на фактите за Могилино. Най-нелепият аргумент срещу работата на британските журналисти е, че не били правили филма с любов към България (Г. Първанов).

Министри и висши чиновници получават основателни европейски шамари, като за вътрешна употреба се опитват да ни пробутат, че големият лош Запад ни е намразил и си отмъщава. За какво? Естествено, че опитът да се подмени проблемът няма как да мине. Защото българското общество много добре знае, че това "нас, които Западът ни мрази" не съществува. България е разделена на ние и те, които усвояват. А те усвояват от толкова отдавна, че ние тук вече претръпнахме. Което даде кураж на двама български министри да заявят в ЕК, че дори в София да се отклоняват средства, те не са в евро, а в левове. Тоест какъв ви е проблемът?!

Така че ние, българите, в момента имаме съюзник, който се нарича Брюксел, Би Би Си, "Ди велт". Съюзът е скрепен на здрава взаимноизгодна основа - да не ни крадат. Нито в левове, нито в евро. Това е висока патриотична цел.