Истинска война се води в момента за децата в предучилищна възраст. След като правителството обяви, че ще въведе задължително бебешко образование, хиляди противници на идеята се заеха да лобират за запазването на първите години на децата далеч от лапите на бюрократите. Казусът се е запътил към парламента и детски психолози от цял свят подкрепят съпротивата. Всеки, който работи с малки деца - детегледачи, игрови асистенти или детски учители, ще бъде задължен да прилага детайлната образователна рамка от идния септември. Независимо от различията в бързината на развитие у децата и факта, че хлапетата се учат чрез игра и изследователство, рамката посочва списък от 69 цели, които малките трябва да постигнат до 5-годишна възраст, и очертава начините за оценяването им.

Опонентите протестират срещу намерението правилата да станат задължителни и смятат, че четенето и писането толкова рано ще окаже напрежение върху децата. Една от най-оспорваните цели е "децата да използват фонетичните си познания, за да пишат прости правилни думи и да опитват изграждане на по-сложни". Несъгласните предупреждават също, че рамката ще затормози свободната игра и ще стресира децата, а учителите ще започнат да попълват формуляри, вместо да се занимават с хлапетата.

В свое изследване пък психологът Арик Сигман доказва, че ранното компютърно обучение, едно от нещата, които новата учебна програма ще насърчава, има отрицателен ефект върху езиковите, математическите и четивните умения и развитието на мозъка като цяло. "Поради това родителите и образователните институции трябва да оградят с кордон първите години на детето, осигурявайки буферна зона, в която детските познавателни и социални умения да могат да се развиват без евентуалните изкривявания от преждевременната употреба на компютърните технологии", заключава Сигман.

На една неотдавнашна конференция Стив Бидулф, австралийски образователен психолог, каза, че изпитва ужас от тази рамка. "Всеки опит да насилиш или структурираш учебния процес при децата под 5 дава ответна реакция - това е все едно да разкъсаш една розова пъпка, за да я накараш да цъфне", казва той. Лилиан Кац, почетен професор по детска педагогика на университета в Илинойс, пък заяви следното: "Това, че децата могат да правят разни неща, не означава, че трябва да ги правят. Умението на едно дете да чете на 4 е съвсем различно от това то да развие страст към четенето. Запитайте се кое е по-важно за дългосрочното развитие на децата".

Правителствените цели варират от тривиалното "да реагират на нещата, които чуват, виждат, помирисват, пипат и чувстват" до амбициозното "да разбират, че хората имат различни нужди, гледни точки и вярвания, към които трябва да се отнасят с уважение". Има и технологично ориентирани задачи като "да открият и идентифицират употребата на ежедневни технологии и да използват информационна и комуникационна техника и програмируеми играчки в подкрепа на обучението си".

Несъгласните твърдят, че рамката вече дава негативни ефекти. Вече има детегледачи, отказали се от работата си заради нея, както и такива, които, макар и против, по принуда започват да прилагат въпросните цели от страх да не си загубят работата. Министърката по въпросите на децата Бевърли Хюс обаче не намира бъдещата програма за твърде строга и твърди, че повечето детегледачи и родители я подкрепят.

В Educare Small School, малко независимо начално училище в Кингстън на Темза, игрите са твърдо в програмата на 15-те 3- и 4-годишни малчугани. Училището бе открито преди 11 години от Елизабет Щайнтал, директорката, която вярва в холистичното обучение в малки групи. "Нямам никакъв проблем с това някой да ме съветва", казва тя, "но когато съветите стават законно установени и според тях четиригодишното дете трябва да бъде такова и онакова, тогава вече имам проблем". "Основната ни задача в тази детска градина е да им помогнем да развият социалната и емоционалната си интелигентност. Важно е тези двете да са налице, преди да започне всичко останало", казва директорката.

Тукашните деца и сега работят с букви и цифри, но няма официално преподаване - никакви разпознавания на думи или изречения за писане. "И после, когато почнат да проявяват интерес, всичко си се развива бързо. Тук никога не е имало дете, което да не може да чете. Всъщност те са по-напред, отколкото би трябвало да са спрямо рамката", обяснява Щайнтал.

Скина Ратър, чиято 4-годишна дъщеря Зара е в градината, смята, че всеки етап от живота заслужава да се цени за това и да не се приема просто като подготовка за следващото ниво. "В тази възраст учителите трябва да си говорят с тях и да бъдат изобретателни. Ако работата ще е до попълване на разни бумаги, нещата неминуемо ще поемат в различна посока. Децата веднага усещат, когато някой възрастен се опитва да направлява играта в определена посока - и чувството у децата е съвсем различно." Щайнтал се надява, че когато дойде септември, училището ще намери начин да приспособи дейността си към задължителните предписания. Тя обаче няма намерение да остави рамката да оформя практиката й.