:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,903,132
Активни 507
Страници 40,012
За един ден 1,302,066
ГЛЕДНА ТОЧКА

БАН не е отживелица

Още едно мнение как да се финансира академията на науките и каква трябва да бъде тя
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
---
Напоследък върху Българската академия на науките се изля поток от обвинения, базирани на явни лъжи и полуистини. Изля се независимо от високата международна оценка за българската наука, включително във връзка с влизането ни в Европейския съюз. Изля се поток, който до такава степен депресира председателя акад. Иван Юхновски, че той подаде оставка - нещо, което по мое мнение е в разрез с интересите на академията.

Противниците на прякото финансиране на науката чрез бюджетите на звената на академията смятат, че обществото, което я финансира, трябва да може да влияе върху дейността на учените, определяйки тази дейност на проектен принцип. Основният им аргумент е, че така е в ЕС и САЩ. Не съм съгласен не защото смятам, че "гроздето е кисело". В момента съм ръководител на три проекта, един с МОН, на който съм и координатор на съвместни изследвания, провеждани с колеги от Техническия университет и ХТМУ-София, един с немската фирма "Рашиг" и един с малко българско предприятие. В лабораторията, на която съм ръководител, с щат от 8 човека се разработват още 3 задачи, финансирани от български фирми.

Каква е по същество разликата между двата типа държавно финансиране? При финансиране на институтите изборът какви научни изследвания ще се провеждат с тези средства е на самите учени. При проектното финансиране това решават определените от държавата експерти, които отпускат средствата в зависимост от набелязаните държавни приоритети.

Дълбоко съм убеден, че само с проектно финансиране никога нямаше да бъдат достигнати най-фундаменталните научни открития на човечеството просто защото никой не би гласувал



средства за откриване на законите на Нютон,



на принципите на термодинамиката или на тайните на наследствеността. Едва когато булото на тайните на природата бъде повдигнато, може да се говори за ползата от проектното финансиране на целенасочени изследвания в дадена област.

В проекта ми с МОН се правят термодинамични изследвания на енергийната ефективност на нов тип газова турбина. Самата ни идея за иновацията обаче беше регистрирана в патентното ведомство преди обявяването на конкурса на министерството. Изследванията през първата годна показаха, че механичният коефициент на полезно действие на новата система достига до 69.9%. При съществуващите газови турбини той е 38.5%. По тази причина при изгарянето на единица гориво по новия метод ще се получи 1.8 пъти повече електроенергия, като вредните емисии ще бъдат съответно по-малко. Половин година след нашата заявка за патент група учени по договор със Siemens Westinghouse Power Corporation стигнаха самостоятелно до нашата идея. Подобни неща се случват в науката, особено когато човек работи в предния й край.

Широко разпространеното схващане, че в Европейския съюз и САЩ цялата наука работи при проектно финансиране, спестява голяма част от истината. Така например престижната немска фондация "Александър фон Хумболд", и не само тя, финансира само изтъкнати учени независимо от тяхната националност и гражданство. Областта и обемът на изследванията се определят от самите учени.

Често критиците на БАН казват, че тя е анахронизъм, който с изключение на някои посткомунистически страни не се среща никъде по света. Действително



в повечето развити страни няма академия на науките



Изследователски центрове, и то много по-големи от нашата академия, които се финансират богато от държавата, има обаче не само във всички развити индустриални страни, но и в тези, които се стремят да станат такива.

Бюджетното финансиране, т.е. финансиране на учените, а не на проектите им, има още едно сериозно предимство. Дори и силно ориентирани към практиката изследователи могат да изпаднат в положение, при което не могат да намерят проект. От 1972 г. до сега под мое ръководство и при използване на мои изобретения в промишлеността са внедрени 19 различни технологически процеса. За 735 отделни апарати и инсталации, повечето от които работят в чужбина, имам документи от внедрителя. Независимо от това в различни периоди от трудовата си дейност не бях в състояние да осигуря на колектива си необходимите платени проекти. При липса на бюджетно финансиране колективът би се разпаднал, а за създаването на добри учени се изискват не само способни и самоотвержени хора, а и време, през което тези хора да бъдат подготвени като учени.

Критиците на БАН смятат за неин много сериозен недостатък обстоятелството, че тук работят и възрастни хора, включително над 70 години. Едно сравнение на продължителността на живота в Русия например показва, че изтъкнатите учени там живеят средно 10 години повече от обикновения руснак. Добре известно е положителното влияние на мозъчната дейност върху здравето и работоспособността на хората. От друга страна,



добрият учен се изгражда скъпо и бавно



Логично е, че докато обществото има полза от неговия труд, оставането му на работа следва да се приветства. Моето мнение, подкрепено от личния ми опит, е, че учените след 70-годишна възраст могат да бъдат полезни. След навършването на тази възраст аз обобщих в книга с обем от около 700 стр., която написах на английски език, досегашния си опит в създаване на нови високоефективни колони с пълнеж. Книгата беше отпечатана от издателство Elsevier, едно от трите най-големи издателства в света за научна литература. През четиригодишния период, след като навърших посочената възраст, защитиха дисертационните си трудове двама мои докторанти, а един е пред защита.

И накрая относно преизбирането на председателя на БАН, представено в някои медии като скандално. Познавам както председателя на академията акад. Юхновски, така и председателя на Общото й събрание ст.н.с. I степен Здравко Стойнов. И от двамата имам отлични впечатления. От друга страна, не ми хареса изменението на устава на БАН само за да може досегашният председател да остане на поста си. Кандидатурата на акад. Юхновски бе добра, но без това изменение щеше да отпадне. Не възприемам като сериозни репликите в интернет и в пресата, че оставането му на този пост може да е продиктувано от желание да спечели от приватизация на апетитни имоти на БАН. Той бе председател достатъчно дълго време и е имал добра възможност да уреди такива сделки. По-скоро желанието той да бъде дискредитиран и свален от управленческия му пост би могло да има и такива подбуди. След оставката му съм по-малко сигурен в доброто бъдеще на академията, а това значи и на основната част от българската наука.

Какво трябва да остане и какво да се промени в БАН? Трябва да останат общите насоки, определени от устава на БАН, съгласно който "В Българската академия на науките се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси". Трябва да се промени известната бюрократичност при планирането в нейните институти. Освен това заплатите в академията трябва да бъдат сериозно коригирани, като се доближат до останалите отрасли на стопанството, където се иска подобна квалификация. В противен случай академията ще загине или нещо по-лошо - качествените учени ще бъдат заменени постепенно с неудачници, които не могат да си намерят друго място в обществото.

_____________

*Проф. д.т.н. Николай Колев е ръководител на лаборатория по топло- и масообменни процеси в системи газ-течност при Института по инженерна химия на БАН.
8
2300
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
17 Март 2008 06:11
"Империята" (тоест УС на БАН) отвръща на удара - аман от поръчкови и слагачески статии! При това - зле написани. Като учен, работил 20 години в системата на БАН и напуснал я отвратен от всичко, което се случва в нея - заявявам: в сегашния си вид БАН е абсурден мамонт, динозавър и каквото ви хрумне още, която хрантути т.нар. академици и член-кореспонденти, които са образец за това какво е ретроградност и зловредна консервативност. Ватиканският конклав е детски радио хор в сравнение с Общото събрание на БАН и УС на БАН. Щях да се разплача и от начина, по който е описан подалият оставка председател на БАН акад. Юхновски - стресирал се бил човекът, че му казаха в очите за баззаконието, което извърши. Всичко друго си представях за Юхновски, но не и да бъде изживян като герой от латиносапунка. БАН има бъдеще само ако се освободи от хората, обитаващи сградата до Народното събрание. Национален изследователски център - да! Без обаче тази екстрите от академици и член-корове.

Pragmatika
17 Март 2008 08:21
Тука фърчат тръби, теракота, топлоизолация и цели чугунени радиатори:


Едно сравнение на продължителността на живота в Русия например показва, че изтъкнатите учени там живеят средно 10 години повече от обикновения руснак. Добре известно е положителното влияние на мозъчната дейност върху здравето и работоспособността на хората.



При останалите руснаци мозъчна дейност навярно отсъства? Ей така си мрат братугите, от алкохолна денатурация на белтъците.


БАН да издават седмичник с остроумия. Ще избият паламуда.
17 Март 2008 09:57
Pragmatika, изпитах същите чувства от тази статия.
Аз устисках в БАН 5 години.
Институтът по История - времето е спряло през 70-те.
Никаква научна продуктивност. Интриги, междуособиците
от комсолските им събрания продължават до преклонна възраст...
Пълна разсипия от към поддръжка на базата.
17 Март 2008 12:26
...най-отдолу е БАН...
17 Март 2008 14:25
Един еБАН - и още шава.
17 Март 2008 15:29
До колкото схванах от тирадата на човека той иска следното:
Когато има частен проект той и хората му го правят, като го патентоват и това се води "негово" изобретение и на частника, и му носи дивиденти. А когато нямат частни средства искат да цицат от държавния бюджет за изобретения. които после да използват пак за частни цели. Защото нищо не може да разграничи кои от средствата са държавни и кои не и следователно кои от изобретенията са държавни и кои частни.
17 Март 2008 16:47
Pragmatika
04 Юли 2008 00:48

Още един функционер в защита на статуквото. Колегата дали знае поне един от документите, на базата на които се извършва в момента най-голямата от десетилетия реформа в европейските университети? Колегата знае ли, че науката, т.е. институтите в развитите европейски страни са включени в структурата на университетите? Колегата знае ли, че тече Болонски процес, а през 1999 г. България е подписала Болонската декларация? Знае ли съдържанието й и нашите задължения по нея? Колегата знае ли някъде в развитите държави на Европа и света да има член-кореспонденти и академици в науката? Колегата знае ли да има друг случай, при който учен в пенсионна възраст /67 г., т.е. след навършени 65 г. - годините за пенсиониране на учените в Европа/ да се кандидатира и "да спечели" конкурс за председател на БАН? Колегата знае ли как се наричат академиите, които като централизирано ръководство управляват националната наука в развитите страни на Европа и света? Стига вече номенклатура, стига функционери, стига Държавна сигурност. Науката има нужда от учени, а не от функционери. Любима Йорданова
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД