През последните десетина години в сферата на образованието се нароиха различни административни структури за професионално ориентиране. В началото на 90-те години МОН създаде мрежа от 28 педагогически консултационни кабинета, но през 2000 г. ги закри. На тяхно място трябваше да се направят центрове за информация и професионално ориентиране, но поради ред причини такива все още не са създадени. През 2004 г. пък се пръкна национален педагогически център с 27 поделения за информиране и професионално ориентиране на ученици и родители, но той обучава основно учители. В МОН с ориентиране е натоварен отчасти само един служител.

Така понастоящем информирането, професионалното ориентиране и консултирането на учениците в България става в приятелска среда чрез метода "от уста на уста", като най-често родителите избират професия за децата си. Единствена привилегия на родители и ученици от столицата са образователните изложения и частните школи, които компенсират липсващата дейност в училищата.

Професионалното ориентиране и информиране в българското училище е поверено на педагогическите съветници. Ако ги има. Според действащата нормативна уредба педагогически съветник може да има само в училище с повече от 500 ученици. В малките селища учениците са средно по 200-300 и на практика са лишени от професионално консултиране и ориентиране. По програма училищата отделят един час на седмица за среща на учениците с класния ръководител, който обикновено преминава в разпит за отсъствия, оценки и дисциплина. Отчасти класният ръководител може да предостави само ограничена, несистематизирана и непрофесионализирана възможност за обсъждане на въпросите, касаещи избора на професия и развитието на кариерата.

В длъжностната характеристика на педагогическите съветници са вписани задължения за извършване на диагностична дейност с цел откриване и класифициране на всички проблемни и заслужаващи специално внимание ученици, преодоляване на различни конфликти, участие в изготвянето на учебните програми и пр. Кариерното ориентиране в повечето случаи е неориентирана терминология за техния професионализъм. За никого не е тайна, че няма специфични изисквания за заемане на длъжността и от 1995 г. се назначават лица с висше образование по специалности от направления педагогика с професионална квалификация "учител". Заварените на съответните длъжности лица, които не отговарят на изискванията, запазват правата си, докато заемат длъжността, ако са отговаряли на действащите по време на възникване на трудовите им правоотношения условия. Това замразява завареното положение на учители с полувисше и средно образование. Броят на педагогическите кадри, заемащи длъжността без необходимата преквалификация, е браншова тайна. Липсата на изисквания към професионалните умения поражда и липсата на усилия за повишаване на квалификацията и преквалификацията от страна на учителите. Нещо повече - длъжността педагогически съветник се използваше за социална защита на учители при намаляване на учителските щатове в условията на демографска криза. Така в ущърб на учениците в училищата не можаха да влязат млади хора с по-съвременни квалификации и компетенции. И до днес в училищата като педагогически съветници престояват учители с година-две до пенсия.

Могат ли учителите - педагогически съветници, да бъдат адекватни на динамиката на "икономика, базирана на знанието"? От тях се очаква да провеждат индивидуално или групово професионално информиране за състоянието и тенденциите в развитието на професиите с регионална и национална значимост, за същността на професиите, условията и изискванията за тяхното усвояване и упражняване, личностните изисквания за професионална пригодност, възможностите за професионално обучение, следване, познаване на обучаващите институции, условията за прием и др. Ако те не разполагат с адекватна информация, не биха могли да консултират учениците при избор на подходяща професия и пътищата за придобиването й. В повечето случаи учениците имат само бегла представа какво искат да правят в живота си. Дори и когато твърдят, че са сигурни в избора си, това обикновено трае седмица или месец, докато им хрумне нова идея. Педагогическите съветници не познават Националния класификатор на професиите, обогатен през 2006 г. с нови 1500 професии. Не познават и Списъка на професиите за професионално образование и обучение и десетките наредби с държавните образователни изисквания за отделните професии. Но не тяхното незнание е порочното. Порочното е, че никой не изисква от тях познаването им. И така тези хора продължават да живеят в неориентирания си професионализъм в очакване на пенсията.

Нужда от професионално консултиране и професионално ориентиране имат учениците от началните, основните и средните общообразователни училища, ученици със специфични образователни потребности - хронични заболявания, физически и сензорни увреждания, с изоставане в интелектуалното развитие, с девиантно поведение, ученици с изявени способности в областта на изкуствата и спорта; необхванати ученици, подлежащи на задължително обучение, както и отпаднали от образователната система след 16-годишна възраст.

Ефективността на работата на педагогическия съветник за професионалното ориентиране на децата е в пряка зависимост от използването на информационните ресурси. Масова практика в редица европейски държави е използването на тестове за идентификация на интересите, талантите и способностите на учениците и подпомагане при избора на професия. Те се предлагат в интернет, така че да бъдат достъпни за максимално голям брой ученици и младежи независимо от местопребиваването. Типичен пример за това са тестовете Icares (www.icares.com), съставени от социолози, психолози и професионалисти по управление на човешки ресурси в Холандия. Крайният резултат не само посочва какви са интересите на учениците, но и показва списък с професии, отговарящи на тези интереси. Професиите са дадени в съответни длъжности на 5 нива: елементарно, основно, средно, висше и академично. Резултатът от теста показва "ориентационен" профил за всеки ученик, както и възможността за ученици със специфични образователни потребности да получат препоръка за придобиване и упражняване на професия с намалена трудоспособност. У нас също стартира сайт с информация за кариерно ориентиране (www.KakviDaStanem.bg) по инициатива на Американската агенция за международно развитие и Фондация на бизнеса за образованието (ФБО) с цел помагане на завършващите средно образование да направят правилния избор за професията и работата си.

Има ли обаче условия за прилагане на тези съвременни методи в българското училище? Да, има. В 3000 училища има компютърни кабинети с високоскоростен интернет, отчете МОН. Има и финансови средства от еврофондовете по оперативна програма "Развитие на човешки ресурси", има и готовност от водещи европейски институции да предоставят ноу-хау и партньорство. Условия има, но подготвени кадри и финансов ресурс в училищата няма. И през тази година предстои обучение на педагогически съветници, което ще бъде проведено от Фондация на бизнеса за образованието. Плановете са във всяко училище да има експерт, който да ориентира децата в ранна възраст при избор на професия и скъсяване на дистанцията между училището и пазара на труда. Но с оскъдните средства от делегирани бюджети тези консултации не могат да се финансират като самостоятелна дейност. Докато тя е само част от длъжностната характеристика на педагогическия съветник и се изпълнява по съвместителство с други задължения, методът "от уста на уста" в офлайн среда ще е единственият кариерен ориентир за българските деца.