|
| Жените-войници у нас все още са много малко |
Към второто тримесечие на м.г. заетите жени са със 194 000 по-малко от заетите мъже, а коефициентът на заетостта при тях е със 7.8% по-нисък. 68% от безработните, напуснали работа поради семейни причини, са дами, докато мъжете, изоставили работата си заради семейството, са два пъти по-малко. 17.5% от жените извън работната сила искат да се трудят, но не могат поради лични и семейни задължения, срещу само 6.6% за мъжкия пол. Около 66% от неплатените семейни работници са жени - над два пъти повече от мъжете, които работят без заплащане по семейна линия. Средната работна заплата на жените продължава да бъде с около 17% по-ниска от средната на мъжете. Само 30% от работодателите и близо 34% от самостоятелно заетите са от нежния пол...
Списъкът може да се попълва до безкрай, а изводът е очевиден -
все още съществуват дисбаланси и дискриминационни практики
при наемането на работа и заплащането между мъжете и жените, като в повечето случаи нежният пол е в неблагоприятното положение. Лидерът на КНСБ Желязко Христов го обобщава в типичния си стил: "Българската жена продължава да бъде изключвана от "мъжкия свят" на политическия и икономически живот, от равнопоставения достъп до ресурси, от оползотворяването на социалните права, от участие и представителство и все така е пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството и на работното място". Да оставим популизма настрана - неравенства има и при мъжете, които също са дискриминирани - например при постъпване на работа в типично "женски" професии. Какво обаче прави държавата, за да постави двата пола на равни начала?
На практика - нищо и половина. Законът за равнопоставеността между половете е зациклил от близо 8 г. и вече никой не знае със сигурност колко версии има, по кои въпроси има съгласие, по кои няма и дали изобщо ще се приеме. Вариантът, разработен от социалното министерство, бе приет от МС и разгледан от няколко комисии в Народното събрание. Неофициалният отговор от комисията за правата на човека в НС обаче е: "оттук законът няма да мръдне". Оттам са на мнение, че проблемите с неравенството са решени в закона за защита от дискриминация, тъй като според текстове в него дискриминирането по полов признак е забранено. Експертите обаче са категорични, че специален закон за равнопоставеността на половете е необходим, за да наложи действена политика с конкретни мерки.
"Това е много особена политика, която не се основава на буквата на закона, а се бори със стереотипите и с промяна на манталитета. Тя трябва да обхване всички сфери, в които биха могли да се накърнят правата на някой от половете", казва Лилия Абаджиева, началник сектор "Равнопоставеност на половете" в МТСП. При това да го направи с гъвкави механизми, като например квоти и насърчителни мерки. "Ако една професия е силно феминизирана, при избора на работници трябва да се наемат хора от мъжки пол, докато не се балансира броят на мъжете и жените", обяснява Абаджиева. И добавя: "Благодарение на такива мерки на Запад има мъже детегледачки, в Дания има дума за медицински брат, а при нас лексиката ни не разрешава дори да помислим за такава дума".
Според Геновева Тишева от фондация "Български център за джендър изследвания" правителството ни измамно се е успокоило от постигната хармонизация с основни стандарти на ЕС и е
загърбило ангажиментите ни по отношение на равното третиране на мъжете и жените
Това според нея може да ни навлече сериозни проблеми, тъй като до средата на август трябва да се синхронизираме с евродирективата за равното третиране в областта на заетостта. Според нея всяка държава трябва да има независим държавен орган, който да обхване и методично да следи и анализира всички области, в които могат да се породят неравенства. Такъв у нас обаче няма. "Това може да бъде отделна агенция или специална комисия, но не и комисията за защита от дискриминация, тъй като тя се произнася по конкретни казуси, без обаче да решава основни проблеми на неравнопоставеността. Области, където решения могат да се постигнат само със съответна политика, са например разликите в заплащането между мъжете и жените или проблемите, които поставя по-ниската продължителност на живота при мъжете", мотивира се Тишева.
"Работата на парче по проблема говори за липса на политическа воля, но също и за умишлен опит да се създаде впечатление, че темата интересува властта. Става дума обаче по-скоро за отправяне на мигащи сигнали към ЕС, че воля от време на време има, но виждате ли, все нещо ни пречи да я осъществим", казва още Тишева. А това само залага устойчиви структурни неравенства у нас. Тишева вижда и скрити икономически интереси, които пречат на приемането на закон за равнопоставеността. "Подобен закон например може да насърчи бащинството с допълнителни отпуски, което обаче не е изгодно на работодателите", казва тя. С неодобрение се възприема и идеята за въвеждане на поощрителни мерки за съчетаване на семейния с професионалния живот, за които шефовете също ще трябва да се бръкнат по-надълбоко. "Социалните партньори няма да одобрят подобни идеи", така й отговаряли лаконично експерти и депутати, заети в подготовката на закона. Идеята й пък рекламите, които уронват човешкото достойнство, да попаднат под удара на закона за защита от дискриминация, съвсем изпаднала от първоначалния вариант на закона.
Въпреки че в европейската статистика България стои наглед добре с участието на жените в политиката, според неправителствения сектор
20-те процента жени в парламента е крайно недостатъчен дял
"Отсъствието на жени при решаването на какъвто и да е въпрос ощетява самия процес на вземане на решение, тъй като се губи важна гледна точка. Това обаче не се осъзнава от държавните ни мъже, които не поканиха нито една дама например в дискусиите за Косово", казва Геновева Тишева.
Че все още обществото ни не е узряло за нуждата от специален закон за равнопоставеността на половете говори и фактът, че повечето общински администрации у нас не разполагат с джендър експерти. От социалното министерство са заделили 800 хил. лв. за програми и проекти, по които ще се обучат всички заинтересовани как да прилагат принципите на равното третиране и как да търсят финанси за това. "При преглед на бюджета на една община може да се види къде отиват повече пари - в кръчми или детски градини, в стадиони или в алеи за отдих. Така ще се прецени дали не се нарушават правата на единия пол за сметка на другия и как това да се предотврати", обяснява експертът.
Само един закон обаче едва ли ще изравни възможностите на двата пола. "Един мъж без образование и една жена без образование например са еднакво дискриминирани на пазара на труда. Но ако става дума за носене на чували, ще бъде избран мъжът, т.е. пак става въпрос за стереотипи, за чието преодоляване трябват години", потвърждава Абаджиева. Промяната според нея може да стане с методите на социално-отговорния мениджмънт. "Работодателите трябва да проумеят, че ако пуснат една майка час по-рано - тя ще е по-продуктивна и мотивирана, отколкото ако я заковат на строго работно време", казва тя. По думите й фирмите, които са въвели подобни порядки, вече забелязват добрите резултати. "Не можеш да очакваш, че ще имаш добри работници след време, ако сегашните ти служители нямат възможност да си отгледат децата и да ги възпитат отговорно", казва Абаджиева.
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Едва 15% от жените в България са мотивирани да постигнат богатство и лукс, показва изследване на Агенцията за социални анализи. Според доц. Лилия Димова това е много нисък показател в европейски мащаб и показва, че българките не са материално ориентирани. Според проучването обаче българските жени са много амбициозни и се нареждат на едно от първите места в Европа по желание да бъдат добри и да се утвърдят в работата и личния си живот. Само 30% от работещите у нас жени успяват да се забавляват и да си доставят удоволствие, сочат още данните. Дамите у нас не са и властни за разлика от тези в Полша и Словакия.
|
| Нежният пол работи масово в сферата на услугите, заради което получават по-ниски възнаграждения от мъжете |
|
| Парламентът все още не е образцов пример за равенство на половете. |
!
. Щом не сте съгласни да се борите с неравенството, ще се наложи да ви съгласят.
