|
| Кой може да бъде сигурен, че не е подслушван?! |
Всеки път управляващите реагират по един и същ начин - правят се парламентарни, правителствени и прокурорски комисии, почват "задълбочени проверки", установяват се "потресаващи" нарушения, дават се обещания за спешни изменения в уредбата за СРС-тата и накрая всичко се забравя, а статуквото се запазва. До следващите разкрития.
Сегашният скандал се движи по същия сценарий
Всичко тръгна от диск и справка с подслушвани разговори, довели до ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов. После прокуратурата арестува бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, тъй като, докато той е бил на поста, са били допуснати нарушения при използването на СРС-та. Междувременно бе установено, че Иван Иванов не е бил обект на СРС-та, а телефонът му е бил под контрол незаконно при използването на законно подслушване срещу друг обект на разследване. Затова прокуратурата нареди проверка за законосъобразността на използване на СРС от МВР през последните две години. И обяви, че ако бъдат констатирани нарушения, ще бъдат набелязани мерки за отстраняването им.
Няма нужда да си Нострадамус, за да предскажеш, че ще бъдат установени масови нарушения. Покрай "Филчевгейт" също бе направена такава проверка и бе констатирана "изключителна неефективност" при използването на СРС. За 2 години са били издадени 10 034 разрешения, само 267 били използвани за нуждите на наказателния процес, а от тях около 100 са влезли в съдебна зала. Прокуратурата обяви, че в 98% от случаите материалите са били негодни. И тогава бяха открити драстични нарушения на закона за СРС. Оказа се, че председатели на съдилища са давали разрешения със задна дата, че съдия е позволил подслушване за разкриване на незаконен улов на риба, а също и че не са унищожавани материали в законовия срок. Изводите бяха, че "в службите на МВР се концентрира огромно количество информация, която съдържа данни, несъотносими към непосредствената дейност в борбата с престъпността".
"След като и унищожаването на материалните носители, съдържащи тази информация, не се извършва, то в ДОТИ (Дирекция "Оперативно-техническа информация", службата която основно подслушва чисто технически) и ДОИ (Дирекция "Оперативно издирване", която следи) са създадени своеобразни централни регистри, които освен исканията и разрешенията съхраняват и събраната информация. По този начин се създава предпоставка за недобросъвестно използване на информация от служители, имащи достъп до нея", пишеше още в прокурорския доклад.
При друг скандал пък една от комисиите ходи в МВР, за да види как се използват СРС-тата. И стана ясно, че
се подслушват средно 12 разговора на минута,
около 600-720 разговора на час. Всеки може да си представи за каква по обем, деликатност и важност информация става дума. И съвсем мъничка част от нея се ползва в съда за доказване на престъпления, за вкарване на бандити и корумпирани чиновници в затвора. Как тогава да няма трайно схващане, че подслушаните разговори се използват предимно за компромати?
Всички си затварят очите, че СРС-тата са просто едно от законните средства за доказване на престъпление в съда, за предотвратяване на тежки престъпления и неутрализиране на реални заплахи за националната сигурност. И нищо повече. Всяка друга тяхна употреба освен пред съда е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и грубо нарушаване на правата на всеки гражданин, станал техен обект.
Но не - в публичното пространство се размахват и хвърчат данни от подслушани разговори на министри, магистрати, висши полицаи, чиновници, депутати. Обикновено МВР, чиито служби са осъществявали подслушването, се скрива в ъгъла в очакване бумерангът да се върне към него. Политиците започват да се жалват, че сигурно и те са били подслушвани. А пък прокуратурата - че й се провалят обвиненията и делата. Защото дори със СРС-та да е събрана полезна информация, ако тя види бял свят преди съдебната зала, тя вече не може да се използва в съда.
Все пак едно нещо е безспорно - има доста сбъркани неща в регламентацията за използването на СРС-та - било то подслушване, следене, наблюдение, филмиране, ровене в компютри и в кореспонденция, тайно претърсване на жилища и офиси. Защото се оказва, че е възможно да има нерегламентирано подслушване, презаписване и изнасяне вместо унищожаване на събрани данни, които не отиват в съда. Че няма никакви гаранции, че не се прави нещо незаконно, че не се създават компромати, които после да се използват за лични, икономически или политически цели. И това са изводи, които се повтарят, независимо кой е в ръководството на МВР, кой е главен секретар, кой е министър.
Наскоро България бе осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург точно заради специалните разузнавателни средства - защото
липсва независим контрол,
който да проверява дали службите спазват съдебните разрешения за подслушвания. Съдът задължи България да промени закона за СРС. МВР твърдеше, че всичко със закона е наред, държавата ни обжалва това решение пред Голямата камара на съда, но шансовете за успех са малки. Забележките на съдиите са, че законът за СРС дава право на вътрешния министър хем да разрешава при определени ситуации СРС, хем да контролира използването им. От друга страна пък, не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените пред съд имат възможност да разберат, че са били обект на следене или подслушване. Факт е, че министърът трябва да иска разрешение от съдия за използване на СРС-та, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение. Няма и никакви гаранции, че дори и да се унищожава събраното (но неизползвано пред съд), то не се дублира, презаписва или преснима и не се използва за трупане на компромати.
Всички тези слабости на закона се проявяват с пълна сила при сегашния скандал. Те отново показаха, че трябва да има коренна промяна в режима на контрол за използването на СРС-та. Не може да се разчита само на честната дума на министъра, че няма нерегламентирано слухтене. Да не говорим, че има и доста "вратички" да се заобиколи дори съда при разрешенията за следене или подслушване - например при непосредствена заплаха за националната сигурност или пък за предотвратяване на тежко престъпление. Каква е гаранцията, че еди-кой си министър няма да направи така, че да бъде подслушван някой само защото не му е симпатичен.
Интересен детайл от практиката е, че въпреки че по закон министърът е отговорен за СРС-тата, обикновено при скандалите
"бушонът" е главният секретар на МВР
След "Филчевгейт" образуваха дело срещу тогавашния главен секретар Божидар Попов. Сега пак главният секретар е в ареста.
Не бива да се подминава и друга слабост на законодателството - НПК и законът за специалните разузнавателни средства позволяват добитата информация чрез СРС да се използва само спрямо лицето, за което съдът е разрешил подслушване. На практика - ако се подслушва законно бандит, който говори с депутат, министър, лекар, полицай и те му помагат, то записаното не може да се използва срещу тях. Нещо, което е, меко казано, тъпо, защото въпросните лица може да му поръчват убийство или терористичен акт и това не може да влезе в съда.
Всичко това показва, че материята, свързана със специалните разузнавателни средства, има нужда от революционни промени, които да спрат практиката те да бъдат използвани само за скандали, компромати, изнудване, манипулации и палене на зле скалъпени дебати. Че трябва да бъде направена тотална ревизия на МВР и съда. И че най-после трябва да се сложи независим контрол върху тази материя. Нужда безспорно има. Желание дали има?
-----------------------------
Кой слуша и следи
------------------------------
Основната служба, която се занимава със СРС, е Дирекция "Оперативно-техническа информация" (ДОТИ). Тя осъществява голяма част от подслушването и по същество го контролира изцяло. Тя прави видео- и звукозаписване, филмиране, изготвяне на психологически анализ на събраното. ДОТИ контролира предаването на данни и получаването на информация и чрез кабелни средства за комуникация. Дирекция "Свръзки" се занимава с осигуряването на необходимите за държавното ръководство специални съобщителни средства. Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ) отговаря за наблюдение на лица и обекти. Тя извършва проследяване и оперативно проучване на лица, прави записи, филмира и фотографира хора и обекти. ДОИ контролира и разговорите от обществени телефони.
Право за използване на СРС имат и цивилното и военното разузнаване, както и ДАНС. Последната засега използва мощностите на МВР, но й е дадено право, както и на разузнаванията, да си има своя техника и отделни специални за тази дейност служби.
