До края на миналия век кризисният мениджмънт бе уважаван дял от управленската наука, а имаше и успешна практика на тънкото умение да се преодолее надвиснала или прясно разразила се криза. Днес кризисен мениджмънт на практика не съществува, а теорията му се обърна на посмешище от хаотични и най-често налудни идеи какво да се прави, ако една стопанска структура излезе от релсите на обичайната си дейност. Корпоративни кризи се предизвикват най-често с удари отвън. Световен проблем е, че враждебните удари зачестяват и стават все по-нелогични. Последната седмица в България представи в много чист вид сегашното състояние на обществото, което с канибалско настървение руши репутации на хора и фирми. "Черен ПР" от хилядолетия се ползва като оръжие срещу конкуренти в бизнеса и опоненти в политиката. Днес обаче общността е готова да тъпче имена дори безцелно, за забавление или просто нахалост. Проявяваме същата страст към садистични зрелища, заради която римляните хвърляли беззащитни хора на арената при лъвовете.



Никой вече не е защитен



срещу посегателство върху честта, достойнството му или търговското му име, след като моралните опори са срутени, а законът и административният процес толерират, дори насърчават гражданската екзекуция чрез омаскаряване - стига да е изпълнена по утвърдения публичен ритуал. Журналистическо "разследване", депутатско "питане", "проучване" на неправителствена организация и "сигнал" на буден общественик са легитимираните форми, чрез които всеки достатъчно заможен или влиятелен може да облее когото си пожелае с произволно количество лъжи. Сетне забърканата гадория се провожда в прокуратурата, която е фактически задължена (стига публичният шум да е бил достатъчно гръмовен) да се нахвърли върху жертвата, за да "разследва" огласеното. Важи



презумпцията за виновност



на посочения до намиране на друг виновен. Ако нападнатият заема публична длъжност, счита се вече за нормално да бъде прогонен от нея, "за да не пречи на разследването" и "да не поражда подозрения". По подобна процедура във времената на Malleus Maleficarum всеки по-отворен негодник имал правото да погуби когото си реши. Достатъчно било да обади на светите отци подозренията си за дяволските връзки на жертвата или да им отнесе току-що "пуснат в пощенската му кутия" донос. Останалото било работа на блюстителите на закона и вярата и се осъществявало чрез поливане с врящо олово, ръфъне с жежки клещи и пр. процесуални следствени действия. Безумието ражда безумие. Нараства "общественото очакване", сиреч



жаждата за разкрития



взема връх над разума. Опитайте да пробудите разсъдъка си и ще видите, че днес нацията е съвършено видиотена. На министър се вменява за престъпление, че бил се срещал с някакви хора. Същите открито се назовават престъпници, макар да не са изправяни пред съд, камо ли осъдени. Боже! Това му е работата на един министър - да се среща. С всеки, който му е оперативно или перспективно интересен. Даже с тройни убийци може да се среща и с изнасилвачи на бабички. С предатели на родината е задължително да се вижда максимално често (та да се научи да ги разпознава от един хвърлей разстояние). Или пък вижте другата простотия: у нас всеки бизнес безнаказано се нарича "съмнителен" и "скандален". Публично се обругават фирми само защото собственикът им "бил включен в списък". Ами че нали тези списъци се списват най-вече по донесения от зложелатели или пък се преписват "от пресата" (сиреч се черпят от същия източник). От умопомрачителното поголовно обругаване



загубите са преки и огромни!



Напълно е възможно някоя по-сочна жертва на публично очерняне да загуби милиони и дори стотици милиони. Така става, когато се подритва репутацията на фирми като "Стомана", "Дюни", на банки, застрахователи и производители на най-купуваните ракии. Репутацията е част от активите на всяка фирма и личен капитал на всеки човек. Всеки разумен собственик ще предпочете да му откраднете мерцедеса, вместо да му разбиете репутацията. И не мислете, че това засяга неколцина души. Капитализацията в една икономика е взаимосвързан процес. Пада ли стойността на лидерите, всички капиталови цени се сриват заедно с тях. Включително цените на имотите, стойността на спестяванията и курсовете на борсовите акции. Влошават се условията на живот (каквото и да включвате в това). Когато стане обичай да се маскари наред - читавите наравно с негодниците, от размиването границата между редно и нередно печели злият. Всеомразата е всеопрощение. Единственият



начин да се спре разбиването



на репутации и капитали е спазването на безусловното върховенство на закон, чрез който властва логиката на правото и не се влияе от страстите, злобата и жаждата на публиката за зрелища на чужди гръб. И ни трябва ред, който не позволява репресивната власт да се обърне на инквизиция. Държава, която преследва по-строго жертвата, отколкото доносника ще плаща скъпи грешки. Гражданите й ще страдат още повече.