Визитка

Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987-1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в "Прозрачност без граници".



- Г-н Гълъбов, управляващите обявиха, че подготвят закон за предотвратяване конфликта на интереси, след като вече бяха отхвърлени няколко такива проекта на депутата Филип Димитров. Назрял ли е моментът за подобен закон, или властта има друга цел?

- Смятам, че имаше желание да се прикрие реална корупционна практика зад фигурата на конфликта на интереси. Ако трябва да бъдем съвсем точни, историята във фонд "Републиканска пътна инфраструктура" вече не е конфликт на интереси. Конфликтът на интереси е конкретна ситуация. Тя е последната форма, в която може би един служител би могъл да избегне корупция. Всъщност става дума за злоупотреба със служебно положение, за злоупотреба с власт. Става дума за инсталиране на конфликт на интереси. Много важни са преходите между публичния и частния сектор. Как един човек, работил във фирма, голям потребител на държавни поръчки в тази сфера, заема поста изведнъж? Колко дълго г-н Георгиев е работил в тази администрация, че да стигне до ръководен пост?! Не, той е инсталиран там с определена цел. Тази цел е била консумирана значително преди скандала. Следователно опитът целият казус да бъде прехвърлен като конфликт на интереси и дори да бъде оспорен е просто опит да бъде потушено напрежение, което очевидно беше генерирано по-скоро от Брюксел, отколкото от София.

- Смятате, че този закон се прави, за да се прикрие проблемът с пътния фонд?

- Според мен просто ще бъде приет съответният закон, за да може българското правителство да отчете решително противодействие на корупцията. Иначе има нужда от регулация и регламентация и това е много ясно записано дори в правителствената стратегия за 2006-2008 г. Една от мерките е регулиране на преходите публичен-частен сектор и изчистването на възможните процедури за санкциониране на конфликта на интереси. В същото време очевидно е, че при нас има свръхтежка санкция. При установяването на конфликт на интереси при служител следва незабавното му уволнение. Това е единствената санкция. Няма градация на санкциите. И точно затова се бяга от хипотезата конфликт на интереси, защото това трябва да доведе до незабавно освобождаване на държавен служител. А съдебната практика показва, че там, където са били освобождавани по този начин, обикновено съдът ги възстановява. Така че онова, от което има нужда, е не специален закон, колкото изчистване на процедурите и механизмите, чрез които да действа съществуващото законодателство.

- И все пак новият закон ще успее ли да прикрие проблемите, или по-скоро ще зейне голямата му липса през последните няколко години?

- Очаквам по-скоро около дебатите по закона управляващите да отчетат, че са предприели действия за противодействие на корупцията. В същото време изследванията на общественото мнение, анализите и експертизите показват много ясно, че проблемът не е на законодателно равнище, а в това, че съществуващото законодателство не се прилага.

- И все пак възниква логичният въпрос защо такъв закон не беше иницииран преди 2 години и половина.

- Нещо повече, той беше отхвърлян систематично. Още по време на обсъждането на промените в Конституцията имаше подобно искане. Няма логично обяснение, ако става дума за последователна политика за изграждане на прозрачност и публичност на управлението.

- Какво се случи изведнъж, та премиерът се сети, че има нужда от такъв закон?

- Казано на жаргон - европейска жега. Практически в момента България трябва да предприеме видими действия и те са избрали това. За мен това е единствената причина. Не мога да си спомня в законодателната програма на правителството за тази година да е залегнал подобен проект на закон. Следователно това не е планирано предварително. В същото време не се предприемат действия за висши служители и членове на политически кабинети, които не са подали или са подали неверни декларации за имотното си състояние в Сметната палата. По тези случаи Върховната административна прокуратура трябваше да започне незабавни предварителни разследвания. Нищо подобно не се случва.

- Това е интересен парадокс. От една страна, оказва се, че властта си е издействала специални клаузи за ненаказуемост, а от друга - същата власт заявява, че има огромно желание да се справи с конфликта на интереси. Това лицемерие ли е?

- Това е политическа мимикрия, която няма да замени ниското качество на управление на европейската интеграция. Големият проблем е, че година след като сме в ЕС, усещането за провинциализъм и за периферност в Европа се задълбочи. Вместо обратното.

- Създава се усещането, че институциите и властите в България се опитват да се надхитряват.

- В известен смисъл това зависи от самия дизайн на управляващото мнозинство. То беше създадено по този начин. То беше проектирано като поле за т.нар. стратегически пазарлък. Беше ясно, че самият дизайн е създаден да пази статуквото, но няма да генерира промени и реформи, които са необходими за страната. Корупцията в България е рентгенова снимка на неефективната държава. Там, където има най-масово разпространени форми на корупция, там има най-неефективно функционираща държава.

- Досега страната ни се хвалеше пред Брюксел, че няма корупция по висшите етажи, но през последните месеци се случиха много неща, които показват обратното. Според вас какво точно се случва?

- Има два типа корупция - административна и политическа. Ние имаме проблем с политическата корупция. Онова, което се случва, е, че колкото България по-тясно се интегрира в една политическа среда, толкова по-видими стават онези "глухи пространства", онези "слепи улички", в които, реално погледнато, циркулира политическата корупция в България. В американската практика например корупция е само купуването на гласове по време на предизборна кампания. Дори да останем само на американската представа за политическа корупция, последните няколко избора са крещящ пример за наличие на политическа корупция. А всъщност европейското разбиране е свързано и със злоупотребата с власт, както и с търговията с влияние чрез политически назначения, чрез обслужване на интереси на организираната престъпност. Така че започна някакъв процес на относително проясняване на българската ситуация.

- Споменахте партийната корупция, защо според вас няма ефективни инициативи в тази посока?

- Тъй като правенето в тази посока зависи от хора, които са пряко ангажирани с нейното възпроизводство. Нека да вземем финансирането на партиите. Това е класическа тема на политическата корупция. Много по-нормално би било не да се фиксира максимална граница на средствата, които се използват в предизборната кампания. Още повече че този таван не е аргументиран. Той е просто сума, поставена там с ясното разбиране, че ще бъде надвишена. Самият закон не е създал среда, в която политическите субекти реално да могат да го спазят и в същото време да бъдат ангажирани с прозрачност на изборите. Защото финансирането на политическите партии е само половината от кръга. Другата половина са отблагодаряването, възмездяването с печалбата от тези инвестиции. Много хора се запитаха след местните избори, след като толкова средства се инвестираха, какъв ще е размерът на печалбата. Защото очевидно ставаше дума за много голям обем от средства, които смениха собствениците си по време на предизборната кампания. Аз винаги съм твърдял, че това е много подходяща среда и за пране на пари.

- Тази печалба може ли да се изчисли по някаква формула?

- Тя би могла да се изчисли при внимателно наблюдение на поведението на местната власт след избори. Неправителственият сектор, специално офисът на "Прозрачност без граници" и още две-три организации разполагат с необходимата експертиза, но не разполагат с ресурси. Тук става въпрос за ефективно действаща система, която да намали шансовете на партиите да заобикалят правилата за прозрачност и отчетност. А в последните няколко години, докато правим този индекс за прозрачност на финансиране на политическите партии, много ясно се вижда, че все повече намалява броят на партиите, които спазват закона и депозират финансовите си отчети в Сметната палата.

- Ако се прави мониторинг, как се доказва достоверността на тези факти? Вътрешният министър например винаги може да каже: голям смях ще падне!?

- Смях ще падне при всички положения, но въпросът е, че на нас няма да ни е весело от този смях. Има механизми за наблюдение, за много строга отчетност и контрол. Навсякъде по света Сметната палата е много силна институция. В България тя беше конструирана с определени ограничения, така че да няма възможността да се превърне в ефективен субект на някакъв тип финансови разследвания, които веднага след това да задействат и предварително разследване на прокуратурата.