Социолингвистите, които броят думите в оскъдния речник на политици и бизнесмени, вероятно забелязват, че от седмица премиерът Сергей Станишев усърдно употребява думата "система" и нейните производни. Запитан в Пловдив на 24 март за скандалите около МВР и спрените пари от ЕС, той я използва пет пъти в пет изречения.

"Има една парадоксална ситуация в България - когато започнат да работят системите, това се приема като скандал, а не като нещо, което ще доведе до оздравяване на всяка една система", каза Станишев. Разобличаването на корумпирани служители в МВР и в други институции той определи като "оздравително за всяка една система" и като знак, че "всички системи започват да работят по-добре". Що се отнася до блокираните пари заради злоупотреби с предприсъединителните програми, той рапортува: "Добре е, че пристигнаха такива възражения и сигнали от ЕК сега, преди да започнат процедурите по основните европейски фондове, структурните фондове, защото това дава възможност да се подобри функционирането на системите в тези звена, които предстои да управляват фондовете". За подобряване на работата в правоохранителните системи той говори миналия петък пред председателя на ЕК Жозе Барозу, а също и пред депутатите по време на редовния парламентарен контрол.

Репортерите може да са се зачудили защо премиерът натрапва думата "система", но истината е, че той говори не на тях, а чрез тях на брюкселските чиновници. Езикът му не е български, а



брюкселска модификация на българския



Целта на Станишев е да го чуят онези, които го изненадаха със спирането на европарите по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД и които цял месец не реагират на клетвите на негови министри, че са си взели бележка.

Когато на 14 март финансовият министър Пламен Орешарски и колежката му по европейските въпроси Гергана Грънчарова запитаха в Брюксел генералния директор на Службата за борба с измамите в Европейския съюз (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер с какво сме заслужили такава строгост, отговорът е бил: "Имате системен проблем", разкри пред "Сега" висш дипломат в МВнР. Пет дни по-късно, на 19 март, от белгийската столица се върна министърът на земеделието Нихат Кабил, след като бе поставил същия въпрос на генералния директор на Дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК Жак-Люк Демарти, който спря парите по САПАРД. Отговорът е бил: "Притесняваме се дали във вашата програма, в нейното разплащане няма системен проблем", призна министър Кабил пред БНР.

И в двата случая висшите еврочиновници са използвали израза "системен проблем", за да обяснят, че това е



кодът, който задейства спирачките



във "финансовите инструменти" на ЕС. На еврократски жаргон той казва сдържано на България, че със своето бездействие срещу престъпността и корупцията е прехвърлила границата на брюкселската търпимост. Същото каза в София и Жозе Барозу: "Корупцията на високо равнище и организираната престъпност нямат място в ЕС и не могат да бъдат търпени... Не можем непрекъснато да повтаряме, че трябва да се направи още (за борбата с тях)"

Според популярния през последните десетилетия системен подход в науката и управлението "системата е съвкупност от елементи за постигане на обща цел". В този смисъл България може да се разглежда като елемент на по-голямата система Европейски съюз, чиято обща цел е хармонизация и ускоряване на развитието чрез взаимно подпомагане. Системният проблем на нашата страна е, че допуска хармонизация между власт и престъпност. Компютърните специалисти знаят, че при възникване на системен проблем в някоя програма няма полезен ход за останалите програми, освен да бъде отстранен въпросният проблем или да бъде изключена дефектната програма. Точно това се случва с България, която заплашва "защитата на финансовите интереси" на ЕС. Тя е изключена от "финансовите инструменти", защото контролният й механизъм за тяхната защита не е работил съгласно общите правила. Отстраняването на "системния проблем" означава уволнения на хора, разясни пред "Сега" високопоставен източник от правителството на Станишев.

За разлика от комисаря по правосъдието Франко Фратини, който по политически причини или по лични съображения можеше да смекчава критиките в докладите на ЕК за България, еврочиновниците на по-ниско равнище няма как да правят компромиси, защото носят пряка финансова отговорност. Те реагират автоматично на кодирани сигнали като "системен проблем". За да разблокират спрените пари, трябва да се уверят, че той е отпаднал. Затова Станишев започна да излъчва така интензивно от София сигнала "Системата работи!".

Той трябваше до днес да докаже, че не само е отстранил забелязаните от Брюксел нарушения, но и че е издирил още - с други думи, че България има работещ механизъм за разкриване, а не за прикриване на злоупотреби с европейски и национални фондове. За тази цел трябваше да представи списък с уволнени чиновници, както и списък с кандидати за техните места.

Премиерът даде вид, че е схванал какво му се говори, но направи голяма грешка. В новия си брюкселски език допусна



тежък мутроакцент



"Всички тези, които се опитват с ченгеджийски номера, бивши генерали, да правят от това (скандалите в МВР) политика, би трябвало да седят в ъгъла и да мълчат, защото те конкретно би трябвало да отговарят на много въпроси за времето, когато са били в ръководството на МВР", каза Станишев. Едва ли има министър-председател в друга европейска страна, който би си позволил да използва публично обиден за полицията (ченгетата) жаргон. Това е знак за презрението на властта към контролната система в държавата. Неуважението към полицията вероятно не би било така демонстративно, ако МВР не беше участник в "системния проблем" с престъпността.

България се нуждае от държавна политика за чистотата на езика, предупредиха неотдавна езиковеди, които наредиха "опростачването на езика" сред феномените на прехода. На международна конференция по социолингвистика в Софийския университет проф. Михаил Виденов обясни, че новата харизма на политиците вече се изразявала чрез грапав и груб, но свеж език, в който ЕС и НАТО са сведени до минимум. При такъв език нищо чудно, че и ЕС свежда парите за България до минимум. Но фактът, че мутрата диктува новия български речник, включително и политическия, учените - за щастие - класират в графата "преходни явления". Това ни вдъхва надежда, че днешните управляващи и подопечните им мутролингвисти, които създават "системния проблем" на България в Европа, също са преходни.