След като обяви, че няма да даде оставка заради скандалите в МВР, вътрешният министър Румен Петков няма да спази и искането на премиера Сергей Станишев от вторник след 10 дни да е готов с доклад за дейността на ведомството за последните 18 г.

"Наивно е да се мисли, че за 10 дни може да бъде изготвен доклад за цялостната дейност на министерството", обяви Петков в Пловдив, където се среща с активисти на БСП. Той обаче се похвали, че от една година прави анализ на дейността на МВР и докладът, когато и да е готов, щял да е ясен и точен. Освен това Петков обеща да посочи и слабости, които той е допускал. "В своята дейност като министър съм се ръководил единствено от защитата на интересите на обществото и държавата. Отделни служители може да са нарушавали тези мои изисквания и за това са си понесли отговорността", категоричен бе Петков.

Той се зарече, че е готов да предложи дълбока реформа в МВР. Най-общо описа проблемите в четири групи - нормативната уредба, организацията, контролът и разширяването на гражданския мониторинг. Част от промените ще засягат и специалните служби, които се занимават и със специалните разузнавателни средства (СРС). Използването на СРС-та търпи постоянни критики през годините, тъй като много малка част от тях служат за доказателства в съда. Въпреки това обаче само за м.г. исканията за използване на СРС са се увеличили с около 30% спрямо 2006 г. Това съобщиха за "Сега" от Софийския градски съд. През неговия председател Светлин Михайлов на практика преминават най-много от исканията за използването на специални средства. С обяснението, че става дума за класифицирана информация, обаче от СГС отказаха данни за броя на разрешените СРС. Тайна било и колко са отказите на Михайлов. Няма яснота и колко от разрешените СРС-та са се "върнали" като доказателства по наказателни дела. Магистрати твърдят, че едва около 1% от тях се използват по делата.

Зам. правосъдният министър Бойко Рашков пък обясни, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на контрола върху използването на СРС. "Прокуратурата е длъжна да упражнява непрекъснат надзор върху дейността на органите, които пряко прилагат СРС, върху материалите, които се събират, и тяхната съдба", каза Рашков пред Нова ТВ. Той все пак обясни, че това задължение не е разписано нито в НПК, нито в Закона за СРС.

Рашков коментира и възможността да се вдигне нивото на органа, който дава разрешение за използване на СРС. По закон сега това са шефове на окръжните съдилища и на Софийския градски съд. "Практиката подсказва, че не се осъществяват задълбочен контрол и оценка на тези искания", каза той.

-------

ПРАВОМОЩИЯ

Главните дирекции на ДАНС ще имат право да искат от съда използване на специални разузнавателни средства, предвиждат промени в Закона за СРС, обсъдени от парламента на второ четене вчера. В момента искания за използването им могат да отправят шефът на ДАНС, службите в МВР, "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, НРС, НСС, следствените служби и прокуратурата.

При екстремни ситуации шефът на ДАНС и министърът на вътрешните работи могат за 24 часа да дават разпореждане за използване на СРС, без да чакат разрешение от съда. Ако впоследствие обаче съдът не даде позволение, спецсредствата се спират, а материалите се унищожават. Веществените доказателства вече ще се съхраняват не само от МВР, но и от органите на ДАНС до образуване на досъдебното производство, предвиждат измененията.