Членството на България в ЕС е заплашено от по-нататъшното разширяване на съюза, става ясно от проектодоклад на Европарламента, обсъден преди седмица от неговата Комисия по външна политика с цел да бъде готов за пленарен дебат през лятото. Документът, писан от германския евродепутат от ХДС Елмар Брок, анализира критично стратегията на Комисията на ЕС за разширяване и по-точно стратегията за приемане на Турция, макар и да не я споменава поименно.



Заплахата за България



звучи така: "Европейският парламент предупреждава, че по-нататъшното разширяване без адекватна консолидация би довело съюза до многобройни конфигурации, сред които ще има ядро от страни, движещи се към по-тясна интеграция, и други, оставащи в неговата периферия". Няма никакво съмнение, че в ядрото ще се сплотят старите членки, както и няма съмнение, че мястото на България най-вероятно ще бъде в периферията. Тя не само че е обект на специално наблюдение поради недостатъчна пригодност за пълноправно членство, но и няма близка перспектива за интеграция във "вътрешния кръг" на ЕС, очертан от еврозоната и Шенгенското пространство. Дори да предположим, че някой ден тя изпълни критериите за еврото и Шенгения, старите демокрации ще продължат да я гледат накриво, докато не се раздели с мафиотските си структури. Точно те обаче са се слели дотолкова с държавата, че ликвидирането им би означавало да се основе нова държава. Ясно е, че подобно нещо не може да се случи нито лесно, нито бързо.

България наистина се качи на последния вагон във влака за ЕС, който сега забавя хода си само колкото да вземе в движение вероятно през 2009 - 2010 г. още един пътник - Хърватия. След това по волята на локомотивите на ЕС - Германия и Франция - европейската композиция ще вдигне скорост, защото, както пише Елмар Брок, "всяко разширяване трябва да бъде последвано от адекватна консолидация и политическа концентрация, от засилване на сцеплението в съюза и от сериозна преоценка на неговите политики и средства, за да се концентрира върху целите, които отговарят на очакванията на неговите граждани и гарантират жизнеността на политическия му проект".

Смисълът е следният: Щом не искате Европа на две скорости, съобразявайте се с нейните



абсорбиращи възможности



Ако бъдат пренебрегвани, "ще се появят сериозни разрушителни процеси за дееспособността на съюза, защото ще бъдат отслабени неговите институции и някои негови страни-членки ще станат по-уязвими от външен натиск, а доверието към неговата роля на глобален играч ще бъде подкопано, защото и без това общата му външна политика е много крехка", обяснява Брок в проекторезолюцията.

Турция не е държава като другите кандидатки и затова ЕС трябва да мисли за нова стратегия, след като я е поканил да преговаря за членство. Тя е нагледно потвърждение в политиката на Хегеловия закон на диалектиката, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Поради своите размери, население, културна и политическа специфика Турция няма как да се пригоди бързо към критериите за приемане. Преговорите с нея ще продължат вероятно не 10 - 15 години, както се предполага, а десетилетия. През това време ускореният й демографски растеж ще я направи 100-милионна и ако влезе в ЕС, ще бъде най-многолюдната държава. Съгласно Лисабонския договор за вземане на решения с квалифицирано мнозинство нейният глас ще има относително най-голяма тежест.

Едва ли Германия и Франция ще се оставят да бъдат изтикани по-надолу в класацията, въпреки че са мотор на европейския проект. Като знаем какви проблеми си навлякоха с една средно голяма своенравна държава като Полша, вероятно отсега си представят как биха спорили с Турция за политиката на ЕС. Пред заплахата да бъдат блокирани, те ще предпочетат да се обособят в нещо като вътрешен Евросъюз, който ще превърне по-периферните държави наново в кандидат-членки за присъединяване към клуба на проспериращите.

България има да връща на Турция



жест на добра воля,



защото получи от нея силна подкрепа за членството си в НАТО. Затова нейната официална позиция е, че подкрепя кандидатурата й за ЕС. Освен това всяка държава има интерес да не бъде външна граница на съюза, защото падне ли й се такава чест, е все едно да изтегли Черен Петър. Тя започва да носи отговорност за сигурността на останалите, да поддържа с повишена взискателност модерни гранични сили, да бди срещу наплива на имигранти от Третия свят и др. Със своята многобройна армия Турция би могла с лекота да поеме тази функция от България и да служи като санитарен кордон между Европа и Близкия изток.

Извън преките ползи рисковете са много по-сериозни. Най-видимият е, че за разлика от турския демографски взрив по българските земи се наблюдава хроничен демографски срив. Когато през 2050 г. Турция бъде 100 млн., България ще се свие до 4 - 5 млн. според прогнозите на ООН. От едната страна на южната ни граница ще има повишено демографско налягане, а от другата ще има човешки вакуум. Какво ще се случи при премахване на границата, всеки може да си представи. Не бива да се забравя също, че неоосманската доктрина никога не е умирала в Турция. Стремежът й за връщане по старите земи ще се прояви като естествен процес при евентуалното й приемане в ЕС.

Заплахата от обособяване на ядро и периферия най-вероятно ще остави България



в зоната на бившата Османска империя,



защото вече се чувства как и други държави си спомнят за старите имперски и съюзнически връзки и започват да действат съгласувано в рамките на ЕС (напр. Австрия и Унгария, Великобритания и Полша, Франция и Румъния и др.). Прекомерното разширяване на ЕС може да зарадва само онези, които желаят неговото отслабване и разпадане. Кои са те, личи от думите на Елмар Брок при първото изслушване на доклада му на 22 януари. "ЕС върви към опасност от имплозия: това е британската идея за разтягане на палачинката, докато се скъса по средата." Британците, както знаем от историята, са традиционни приятели на Турция за сметка на България. Очевидно нашият шанс е също да си спомним стари приятелства с Франция и Германия и да побързаме да ги укрепим, преди да са ни дали на турците.

България не бива да забравя също, че има неуредени спорове с Турция - напр. за дължимите на тракийските бежанци 10 млрд. долара и за българските имоти в Истанбул. Затова не трябва да бърза да затваря преговорните глави с нея, нито пък да се стеснява да изговаря на висок глас исканията си. Хубаво е Турция да бъде окуражавана, че има шансове за ЕС, за да се демократизира и модернизира, но колкото е по-дълъг този процес, толкова по-голяма ще е ползата от него. През това време и България ще има възможност да стане по-спретната държава, ако съзнава какво я чака, за да не изпадне от привилегирования клуб и да не се окаже в нежелана компания.