Властта се крепи на магия. Само още една дребна грешчица и ще се затъркаля по улицата, където всеки може да й посегне. Така изглеждат нещата няколко седмици след турбоскандала в МВР, разкрил неприличната истина за действителното предназначение на контрабандните канали. От пощенските кутии на (не)обикновените хора в републиката изскачат някакви дискове с подслушани разговори, замирисва на корупция, публичното пространство се задръства от нечистоплътни договорки по върховете на управлението.

Смърди, неистово смърди, но



противно на всякаква логика нищо не се случва



Засега един е в ареста, други говорят и колкото повече го правят, толкова повече оловни войничета изскачат от хралупата. Шефът на МВР Румен Петков се кълне, че ще поеме отговорността, но това не включва оставката му. Типично в негов стил раздава усмивки, пръска статистики, развързва хапливия си език да среже когото трябва и накрая го използва, за да обясни на Сергей Станишев, че въобще не смята да се съобразява със срока от 10 дни, който премиерът му отпусна да опише какво е правило министерството в последните 18 г. Но когато го напише..., ах, тогава нищо няма да бъде спестено.

Как ви се струва? Не е ли това благодатно време за революции? Дето се вика, само някой да свири сбор, и народът трябва да залее улици и площади. България обаче е бамбашка държава. Защото, дори когато властта се държи на нямащи нищо общо с нормалното процеси връзки, няма кой да я бутне. А още по-малко - кой да я поеме. Властта има неограничени възможности да създава, но и да потушава скандали. Въпросът е да не стига до ушите на Евросъюза.



Опозицията направи единствения правилен избор



- поиска вот на недоверие за срастване на престъпността с властта. Това е второто искане в рамките на последните два месеца и петото поред към кабинета на Сергей Станишев. Погледнато отвсякъде, сегашният скандал е най-сериозният повод за вота. Данните, "заснети" със станалите любими на цял народ сересета, изпаднаха от пощата на ген. Атанас Атанасов. За него няма съмнение, че знае много - и заради битието си на бивш шеф на НСС, и заради добре пазени контакти в службата, и заради сегашното си положение на депутат от вътрешната комисия в парламента. Повече от очевидно е, че изнесеното не е шепа прах срещу вятъра. Иначе отдавна времето да го е погълнало. А и в крайна сметка именно заради това последва арестът на зам.-шефа на ГДБОП. Бяха наложени и две мерки за неотклонение на двама по-низши полицейски служители.

Опозицията има аргументи и разполага с факти - важен елемент от искането на вот на недоверие. Не че досега липсваха такива, но никога преди те не са били толкова скандални и толкова добре подкрепени с доказателства. Въпреки опитите на БСП развръзката на скандала да бъде отлагана, ето че за по-малко от денонощие в София се случиха два показни разстрела. Жертвите не са сред "големите акули", ако използваме метафората на президента, но и не са съвсем случайни.

Ставите на тройната коалиция скърцат като сковани от артрит. НДСВ и ДПС се дистанцират от случващото се във вътрешното министерство и оставят БСП да се оправя с кризата. Иначе тримата отдавна да се бяха събрали и да излязат с едно общо становище в духа на "виновните ще бъдат наказани". Ако е вярно твърдението на "Труд", че царят и Доган са отказали да вечерят със Станишев миналата седмица, работата наистина е дебела.

За съжаление партиите извън управляващите



и този път действат като на забавен каданс



Пламен Юруков търпеливо изчака няколко седмици, преди да му хрумне, че българските формации от ЕНП трябва да обмислят нещата. Да изградят стратегия? Да се търсят още данни, подобни на тези от диска на Атанас Атанасов? Да се договорят как да гласуват в пленарната зала? Всички тези въпроси не дават отговор на основния - готова ли е опозицията да смени във властта БСП, НДСВ и ДПС.

Един от основните участници в скандала - ген. Ваньо Танов, е представител на ГЕРБ. И той знае много, спор няма. Прекият му началник Бойко Борисов обаче се обажда, колкото да каже, че генералите трябва да спрат да си мерят аргументите. Защо да спрат? Нима ГЕРБ не е кандидат за властта? Нима не чака парламентарните избори, за да заеме полагащото й се място на "Дондуков" 1? И изобщо Борисов стои ли зад Танов в това мероприятие?

В края на седмицата лъсна още един нелицеприятен факт - продължаващата с години битка кой да води бащина дружина. "Атака" се дръпна в последния момент, защото не можела да се върже на хорото на Иван Костов. После Волен Сидеров изпрати писмо на председателя Пирински, че иска неговият подпис да се зачете към онези 60, внесени в деловодството на парламента. А партията му ще гласува срещу кабинета в пленарната зала.

Двете независими депутатки Мария Капон и Елеонора Николова пък направо задраскаха необходимостта от вота, защото така мнозинството щяло да заздрави позициите си.



Ами щом е така, защо ни е опозиция?



Преди всичко обаче опозицията трябваше да даде отговор на простия въпрос - като дойде на власт, смята ли да се раздели с дълбоко вкоренената практика на обвързаност между престъпния свят и политиката. Отговорите не са прости. Те трябва да съдържат не просто декларации, а мерки. Досегашният опит не е в полза на партийците. Практиката в последните 18 г. го потвърждава, затова и мантрите за почтеност в политиката вече не действат. Не ми се ще да мисля, че Брюксел остана последна надежда, че все пак има и някой над българската власт. Но пък и никой не успява да ме разубеди в противното. Или може би има още надежда?