Международният наказателен съд (МНС) е похарчил 600 млн. долара от създаването си преди 5 г. досега. До ден днешен обаче в съда няма и един ден с проведено съдебно заседание, само трима от обвиняемите му са в ареста и само още седем души са официално обвинени. Много фактори допринасят за тази печална статистика, но една от основните причини е географията.

Седалището на МНС е в Хага. На книга това изглежда добър избор за институция, създадена да води дела срещу извършители на международни престъпления и чиято юрисдикция е призната вече от 106 държави. На практика обаче всички разследвания на МНС са в Африка, южно от Сахара: Дарфур, Източно Конго, Уганда, Централноафриканската република.

Този географски фокус е напълно оправдан и вероятно ще бъде така и в обозримо бъдеще. Милиони невинни граждани стават жертва на масови кланета, на сексуално насилие или насила са принудени да напуснат домовете си в тези региони на Африка. Няма друго място на света, което да преживява престъпления от подобен мащаб. Националните съдилища не могат или не желаят да налагат наказания за тези престъпления. В раздираната от конфликт конгоанска провинция Южно Киву само за 2006 г. официално са регистрирани



26 000 сексуални престъпления -



без съмнение малка част от реалния брой, но все още няма нито един обвинен за тях в националните съдилища.

А пък Хага е на повече от 6000 км оттам. Редовното провеждане на процеси от такова разстояние е безсмислено. Наказателното правосъдие е интензивна работа, която изисква директен контакт, независимо какъв е характерът на престъпленията. Трябва да се издирват свидетели, да бъдат разпитвани, често и да бъдат убеждавани да сътрудничат в процес. Контактите с местните власти дават безценна възможност за събиране на информация по делата.

Щом процесът започне, непрекъснатият приток на свидетели е от особено значение за ефективната работа на съда. Превозването на свидетели от Африка до Северна Европа е скъпо и крие риска от забавяне и отлагане на делата. Не на последно място е значението от поддържане на лични контакти на високо ниво, за да се оказва натиск върху страните да сътрудничат в разследването на престъпления, с които те биха предпочели да не се занимават.

Влиянието на разстоянията върху цената може да се види ясно при сравнение с работата на трибуналите на ООН за военните престъпления в Руанда и бивша Югославия, създадени през 90-те години на миналия век.

Към момента, когато юготрибуналът бе похарчил 600 млн. долара, на над 50 души бяха предявени обвинения и половината от тях вече бяха изправени пред съда. Над 30 обвиняеми ще бъдат съдени тази година при годишен бюджет, който е по-малък от този на МНС.

Трибуналът за Руанда е също толкова ефективен. И в двата случая съдилищата са на разстояния, покривани лесно с полети от местопрестъпленията - трибуналът за Руанда е базиран в Танзания, а юготрибуналът е в Хага.



Разстоянието оказва влияние



и върху прозрачността на водените процеси. Повечето от жертвите, членовете на общностите и местните журналисти едва ли някога биха могли да си позволят пътуване от Африка до Хага. Местните офиси на МНС в региона нямат никакви правомощия нито в правораздаването, нито във вземането на каквито и да било решения.

Случайните посещения на случайно избрани местни лидери в Хага и други дейности в сферата на връзките с обществеността са несъстоятелен заместител на прекия достъп на местните до следствените и съдебните процедури. Неотдавнашно изследване на ООН потвърди, че според угандийците МНС не е легитимен и е твърде далеч.

Това възприемане на институцията подкопава основната цел на международното правосъдие - да улесни процеса на помирение, като даде на местните общности възможност за катарзис чрез съдебния процес.

Дори някои руандийци и граждани на бивша Югославия със средни финансови възможности могат да си позволят да пътуват до местата на трибуналите, ако са достатъчно мотивирани да предприемат дългото пътуване с автобус. Дейността и на двата трибунала се следи от големи журналистически корпуси, които почти всеки ден съобщават за случващото се по различните дела. И двете съдилища са в региона, където са засегнатите общности - в Източна Африка и Европа.

МНС трябва да последва този пример и



да премести централата си



или поне значителна част от следствените и правосъдните си ресурси в Африка, южно от Сахара. Танзания например с дълготрайните си традиции в демокрацията и миротворчеството предлага идеално съчетание от географска близост, сигурност и инфраструктура.

Всъщност съдебните зали и останалите съоръжения на трибунала на ООН за Руанда скоро също ще бъдат на разположение, защото мандатът на този съд изтича. Спестените средства може да се използват за разследване и правосъдие за престъпления, които иначе биха останали ненаказани.

Интегрирането на района южно от Сахара като основен играч в системата на международното правосъдие ще укрепи доверието в МНС в региона и ще увеличи влиянието му върху страните от региона, които досега отказваха да сътрудничат.

МНС обаче не дава и знак, че се готви за подобни промени. 100 млн. евро бяха пръснати неотдавна за изграждането на нова постоянна щабквартира в Хага с идеята, че там ще се водят делата и там ще са канцелариите на служителите. Това е непрактичен организационен модел, позициониран на погрешно място.

Казано накратко, международното правосъдие трябва да мисли глобално и да действа локално.

-------------------

* Кристофър Госнъл е бивш юридически служител в трибуналите за Югославия и Руанда.