Дъщеря ми навърши 14 години. С баща й сме разведени. Какви документи се изискват от родителите? От баща й трябва ли да имам някакъв документ?

М.Любенова



Личната карта по закон е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на България или на друга държава съгласно международни договори. С нея всеки български гражданин има дори право да напуска страната и да се завръща с нея през вътрешните граници на България с държавите-членки на Европейския съюз. Затова и изискванията спрямо нея са строги. Точно толкова, колкото и за вадене на международен паспорт.

В закона за българските документи за самоличност изрично е определено, че "всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта". Това става чрез законните представители, които в огромната част от случаите са родителите. Те подават заявлението за издаване на личната карта на детето. Това се прави в съответното районно управление на МВР, в т. нар. паспортни служби. Документите се дават в управлението по постоянен адрес. Трябва да се носи и удостоверение за раждане на детето - оригинал и копие. Самото дете задължително трябва да присъства.

Добре е заявлението да се подаде и от двамата родители. То е типово, по образец и може да се купи от самите служби. Струва 50 стотинки. Към него трябва да се приложат и снимки на детето, спрямо които има специални изисквания.

Издадените лични карти на 14-годишните са валидни 4 години и са безплатни.

Необходимо е да се знае, че ако родителите не поискат и не подадат заявление за лична карта на детето си в срок, се глобяват от 20 до 150 лева.

И тук идваме до втория въпрос. Според официалните указания на МВР заявленията за издаване на документ за самоличност се подават лично, а за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни - в присъствието на родителите, настойниците и попечителите. Ако някой от тях не може да се яви, се представя нотариално заверено изрично съгласие. Допуска се подаване на заявление от друго лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно и заверено от нотариус заявление.

Това означава, че дори и родителите да са разведени, най-чист е вариантът, в който и двамата отиват в съответната паспортна служба. Единственото изключение би било възможно, ако единият родител е лишен от права. Ако това обаче не е налице, то и двамата след развода си запазват родителските правомощия. Просто съдът възлага упражняването на родителските права на единия, защото има пречка за едновременното им осъществяване и от двамата. Но техните правомощия се запазват и съществуват в правния мир. Макар и примерно детето да живее при единия, а другият да плаща издръжка. С бракоразводното решение съдът може да каже, че примерно единият ще се разпорежда с имуществото на детето, а другият с възпитанието. Варианти много. Но така или иначе двамата имат равни юридически права и отговорности.

Затова е най-добре и майката, и бащата да подадат заявлението. Ако единият не може или пък други причини налагат отсъствие - например не искат да се виждат родителите, то тогава просто този, който няма да отиде, ще даде нотариално заверено съгласие. И то ще се представи пред съответната паспортна служба. Разбира се, може да се пита в съответната паспортна служба дали ще приемат документите, ако детето отиде само с единия родител.

Гореописаното трябва да важи с пълна сила и при вадене на международен паспорт на детето. Тук също се подава заявление, което се купува от паспортната служба срещу 50 стотинки. Пак са необходими снимки на детето. Между 14 и 58 години при обикновена поръчка таксата е 30 лв. И тук важи тезата, че е най-добре в паспортната служба да се явят и двамата родители. Ако някой не може - просто се представя неговото нотариално заверено изрично съгласие.