Странно ли ви е бивш зам.-министър да отиде във фирма, която купува голямо държавно търговско дружество по сделка, одобрявана и от министерство, в което той е работил само преди дни? Мислите, че е някак неестествено друг бивш зам. финансов министър да премине в частно търговско дружество, което по един или друг начин зависи от същото ведомство? Трудно е да приемете, че бивш премиер, който е участвал в приватизацията на голям комбинат като защитник на държавните интереси, само няколко месеца по-късно вече работи в него? Не ви изглежда нормално съдия, прокурор или следовател с напускането си веднага да става адвокат в съответния район, в който до този момент е правораздавал, обвинявал или разследвал? Чудите се, когато стане ясно, че държавен чиновник, участвал в продажбата на дадено държавно или общинско дружество, почти веднага напуска и започва работа като част от управленския екип на приватизираната фирма? Убедени сте, че не само е неморално, но и подозрително, когато веднага след напускането на държавен пост висши служители, които са движили обществени поръчки за милиони в полза на дадени частни фирми, стават шефове точно в тези фирми?

И сте абсолютно прави. Защото



тази практика е изключително порочна



Тя създава условия за корупция поне толкова, колкото и когато шеф на държавна агенция се окаже в управата на частна фирма със същия предмет на дейност. Тази практика е толкова нахална, колкото и когато депутати се явяват в съдебна зала като адвокати, и то по дела срещу държавата. Или колкото, когато вече бивш председател на парламент даваше платени правни становища в полза на частни фирми в делата им срещу властта, докато бе пръв сред равни в Народното събрание. Въпросната практика е и укорима поне толкова, колкото и когато един зам.-министър "успява" хем да си върши пряката работата, хем да бъде в бордовете примерно на две големи държавни фирми. Или в случаите, в които държавен чиновник взема по няколко хиляди лева месечно възнаграждение за това, че е в управителния съвет на затъващо предприятие.

Нещо повече.

Практиката с влитането от държавното в същото или сходно частно е още по-лоша и корумпираща. Първо и основно, защото



не е изобщо законово регламентирана и контролирана



И защото влизането от частната фирма на висок пост в държавното все пак се забелязва. Може да се хване депутатът, който адвокатства или пък дава правни становища, защото става дума за публични дейности. Може и да се установи, че висш чиновник продължава да работи и на частно, докато изпълнява държавна служба. В същото време обаче по различни причини далеч по-трудно се хваща съответният бивш високопоставен служител, който влиза в частна фирма със сходен предмет на дейност. И който очевидно преди това си е постлал и високата заплата, и екстрите, и служебния автомобил, и шофьор.

Затова и тази работа е далеч по-страшна. Всеки може да се досети какво трябва да си правил за въпросната фирма, за да те вземе тя. Разбира се, веднага ще се намерят достатъчно хора, които да твърдят, че е напълно възможно въпросният държавен чиновник да е много добър специалист и просто да отива в частната фирма за по-висока заплата.

Може и така да е, но в изключително редки случаи. Защото все още в България и бизнес, и печелене на дела



се правят повече не с познания и опит, а с влияние,



шуробаджанащина или пък добро познаване на законовите вратички.

Затова час по-скоро тази работа с регламента и контрола на излизането от държавна служба и влизането в частния сектор трябва да бъде уреден. В тази посока добра основа и място може да стане бъдещият закон срещу конфликта на интереси, за който се твърди, че се работи вече.

В тази посока е и лансираната неотдавна от правосъдния министър Миглена Тачева идея да се регламентира преминаването на работа от държавния в частния сектор. Според нея е възможно да се помисли за забрана за период от 2-3 години за висши държавни служители - министри, зам.-министри, директори на държавни агенции и др., да работят в същия сектор, в който са работили на държавна работа.

Ясно е, че тази регламентация ще е законово много трудна, а и отделно от това ще срещне голяма съпротива.

Основните претенции ще са, че евентуално ограничаване във времето ще е нарушаване на правото на труд. Това обаче не издържа, защото в законите има достатъчно ограничения в тази посока. Например за работа, която не могат да вършат жени. Или пък изискванията на МВР за физическа подготовка на полицаите, както и възрастовото ограничение за първо заемане на длъжност. Или пък изискванията за образователен ценз и т.н, и т.н.

Затова и ограничение на основата на възможен конфликт на интереси може спокойно да се обсъжда. Такива сходни инструменти има в не малко от новите членки на Евросъюза.

Паралелно може да се мисли и поне за някакъв регламент, за



деклариране на възможен конфликт на интереси



при преминаване в частния сектор. Същото се отнася и до съдебната власт.

Там открай време е необходимо също да се търси вариант поне за времево ограничаване примерно за адвокатстване от страна на бивши съдии, прокурори и следователи в района, в който са работили. Тези хора са в много по-изгодна позиция, когато се явяват пред своите бивши колеги. И тогава всеки ги наема и предпочита. Дори и само защото "са били колеги със съдията, прокурора, следователя, дознателя". И тук ограничението може да бъде записано или в съответния действащ закон - примерно в закона за съдебната власт, или пък за адвокатурата. Възможно е това да бъде сторено и в бъдещия закон срещу конфликт на интереси.

При всички положения обаче обстоятелството, че години наред държавата инвестира в един държавен служител, или пък магистрат - и като много високи заплати, и като обучения, и като поемане на осигуровки, е най-малкият проблем в случая с преминаването в частното. Действително тук няма как да се мисли за някаква обща забрана за работа на държавен служител в частния бизнес.

Големият проблем обаче е срастването на държавното и частното в корупционен, престъпен вариант. Когато съответният служител е контролирал и проверявал дадено дружество и после се окаже в ръководството му. Как става това? Той купен ли е?

Много хора естествено се крият и не отиват директно в съответното частно дружество. Те правят консултантски фирми. Или пък сключват граждански и консултантски договори. Затова може да се помисли за вариант, при който при напускане съответният държавен чиновник да подписва декларация, че година, две или три няма да работи във и с дружества, на които е подписвал обществени поръчки, които е контролирал или проверявал, или по документи, на които е давал някакви становища, докато е бил на държавна служба.

В противен случай ще излезе, че



държавата позволява форма на корупция



Дори повече - с липсата на някакви забрани или поне на ограничения направо я толерира и легализира.

Няма спор, че в сферата на конфликта на интересите, в тяхното изясняване, проверяване и предотвратяване, България е на светлинни години от демократичния свят. Всичко продължава да е едно голямо пожелание - и законът, и мерките, и разкритията.

А скандални случаи излизат всеки ден. И за шеф на агенция, който идва от частния бизнес, прехвърля всичко на свои роднини, печелещи обществена поръчка след поръчка. И за депутати, които изобщо не декларират финансов интерес при приемането на даден закон, макар самите те или техни роднини да имат бизнес, регулиран със съответния нормативен акт. Да речем - лаборатории. И за министър, който в същото време прави частна болница.

При всички положения са необходими поне няколко първи стъпки. Да се приеме закон срещу конфликт на интереси - детайлен, ясен и ограничителен. Да се пуснат в сайтовете на всички държавни ведомства списъци на всички работещи в тях. А не както е сега - само хора на някои, избрани от неясно кой позиции. За да може всеки да сигнализира, ако знае как жената или мъжът на съответния държавен служител има фирма със същия предмет на дейност, какъвто регулира ведомството. Да се въведат ограничения при преминаване от държавния в частния сектор, когато става дума за сходни дейности.

Крайно време е да се направи и регистър на възможния конфликт на интереси, в който да бъдат вкарани всички декларации на държавните чиновници - без личните данни. Така както е публичният регистър за лицата, заемащи висши длъжности. Защо за тях може, а пък за всички останали чиновници не може и е тайна?

Необходимо е и час по-скоро да се провери колко висши и от средния ешелон държавни чиновници и кога са преминали в държавния сектор. И колко от тях са минали в дружества, за които те са участвали в приватизационната им процедура. Със сигурност и наистина ще се окажат много интересни и твърде нелицеприятни практики и истории.

Крайно време е да се прекрати и практиката хора от частния бизнес да влизат в държавния, правят каквото правят и със съответната политическа чистка се връщат в частния бизнес. После пак идват тяхната партия и техните хора и те пак влизат в държавното.

Докато се появи кастата на държавните частници и на частните държавници.