От сряда насам пенсионерите в Бургас вече спят спокойно. В средата на седмицата в морския град се отби финансовият министър Пламен Орешарски, видя се с възрастните хора, очерта им едни макрорамки, запозна ги с най-разнообразни микропроцеси. Накрая всички го зяпаха толкова хипнотизирано, сякаш им е казал, че ей сега започва да им раздава пари. Само трябва малко да отскочи до банката, за да изтегли. С две думи, министърът направи истинско показно, което трябва непременно да се издаде като наръчник за всеки начинаещ бюрократ. А именно, как недоволни обеднели



народни маси могат да бъдат опитомявани



само за час-час и нещо с подбрани словесни абракадабри. Всъщност Орешарски им заяви, че и в следващите има-няма 20-30 години все ще я карат на жълти стотинки, но им го каза така, че в залата даже му ръкопляскаха. Звучи невероятно, ама той ги умее тези работи.

Срещата бе обявена официално като разговор между министъра и актива на БСП с присъствието и на още няколко зам.-министри. Както на всяко събитие на левицата, 90% от публиката бе от най-здравите сили - пенсионери-ветерани от различни трудови фронтове. Събрани в малки агитки разни белокоси пламенни лидери се подготвяха да сразят "този човек на Костов", който някога бе зам.-министър в най-тъмните за социалистите години, когато на власт бе СДС. Да, но министърът дойде, пусна една особена лукава усмивка, която на бабите в залата много им напомни на другаря Александър Лилов, и всички утихнаха смирено. Присъстващите дотолкова се объркаха този Орешарски сега наш ли е, не е ли, че направо не знаеха как да се обръщат към него. Първоначално вземащите думата разграничаваха словесно госта от останалите на трибуната по следния начин: "Уважаеми г-н Орешарски, скъпи другарки и другари". Още с встъпителните си думи обаче господинът обясни на бабите и дядовците, че



и той като тях си брои парите,



защото не му стигали. Това сантиментално откровение направо удари в десятката. Залата вкупом премина в съчувствие и за има-няма 20 минути Орешарски набързо се превърна в другар. Подир което съвсем приспа аудиторията с любимия си специалитет за такива случаи - миш-маш от термини, словосъчетания и чуждици, които си разбира само той, а на възрастните зрители им действа като непреведен монолог от любим бразилски сериал. Получи се интересна дискусия.

Най-напред министърът съобщи, че ще очертае какво е финансовото състояние на страната. На присъстващите бе обрисувана една любопитна картина, съдържаща "предпазни буфери", "макроцифри", "микропроцеси", "индексиране с допълнителен бонус", "фискално изпълнение". Публиката го изслуша с разбиране. От всичките тези изречения в залата комай разбраха само последното - че бюджетният излишък е добър. Опитвайки се да влезе в тона му, социалистка от най-здравото пенсионерско ядро в публиката попита защо парите от този така хубав бюджетен излишък не се раздадат като пенсии. Министърът съвсем ясно й отговори, че "бюджетният излишък всъщност са икономически инструменти на макроикономическото балансиране". Поради което индексирането на пенсиите не може да се "разблокира в общата кошница, защото, когато се намесват макробалансите, се получават странични разходи и всъщност ние можем да харчим само свръхизлишъка". В края на краищата, каза й Орешарски, "ако искаме да направим прехода, ще трябва да намалим ръста". Все пак той оптимистично заключи, че тази година



може и да се очаква индексация,



но тя категорично зависи от фискалното изпълнение. Социалистката кима, кима, па си седна.

Сетне друг социалист, на който по осанката му личеше, че в миналото май е бил и комунист, постави ребром следния важен въпрос. "Вярно ли е, че вече сме натрупали 35 млрд. дълг, а някога Живков го съдиха за някакви си 10 милиарда", отсече питащият и получи най-разбираемия отговор на света. "Няма връзка между реалния дълг с характеристиката на отделни сделки на дълга", каза му Орешарски. Подир което обясни, че всъщност тези 35 милиарда не са баш 35 милиарда. Имало една такава цифра, ама тя се явявала брутен дълг, който пък се изчислявал на основата на съвкупността на държавния плюс частния. Иначе правителството дължало само някакви си 10-11 милиарда. На социалиста тутакси всичко му се изясни и той вече нямаше други въпроси.

Трети активист от място се опита да провокира Орешарски с питане за Винпром "Пещера". Дали било вярно, че тази фирма е ощетила бюджета с 1.6 милиарда лева, облепвайки бутилките си с фалшиви бандероли и затова сега да няма пари за пенсии. Само че министърът веднага постави нещата на правилните им места. Той каза, че различни среди коментирали тази тема твърде непрофесионално. Въобще не било вярно, че България имала проблем с фалшивите бандероли. Даже напротив - приходите от бандероли през миналата година се увеличили с 50 млн. А през тази щели дори да се удвоят. Е, сред цигари, нефт и спиртни напитки алкохолът бил малко по-проблемен, ама само малко.



"Зад цифрите стоят факторни анализи",



оптимистично заключи министърът, което веднага се отрази положително на настроението в залата. И въобще България даже се явявала един отличник в ЕС. Защото в този съюз имало например едни стари членки, дето внасяли повече пари, а получавали по-малко. Пък ние тази година сме внесли само 592 милиона лева, а сме усвоили 1.8 млрд лева. Догодина даже сме щели да получим още повече. "Да, идентифицирани са грешки, но това е всеобщ проблем", вметна ведро Орешарски по повод спрените пари по някои еврофондове.

За актива вече нямаше никакво съмнение, че министърът е техен човек. Поради което директор на едно от бургаските школа, който обяви, че се явява и председател на сдружението на директорите от народната просвета, съзаклятнически се опита дори да го вкара в конфликт с омразния Костов. "В последните две години ние, учителите, почувствахме нещо хубаво. Най-тежко ни беше при СДС, когато ни връхлетя една объркана реформа и бяхме сполетени от най-лошото", обясни представителят на просветата. Той поиска министърът твърдо да гарантира, че гимназиите ще получават пари и ще продължават да чувстват това хубаво нещо - как сегашното правителство се грижи за тях. Министърът за миг се поколеба как хем да не се конфронтира с Костов, хем дали и тук да не пусне чуждици и сложни изрази. Но вероятно се присети, че просветният трибун може и да поназнайва значенията на тези думи, та затова



реши да говори по-просто



Той каза, че големите гимназии по негови наблюдения били в отлично финансово състояние. Проблеми имало само в тези с по 100-200 ученици. Но заключи, че всъщност прът в системата на образованието се явяват училищните чистачки. "Средната заплата на преподавателския състав се очертава да е около 650 лева, но, разбира се, там, където чистачките са повече от учителите, те няма да могат да вземат тези пари", обяви Орешарски. Така Костов не бе персонално засегнат, а вратичката към участие и в следващо дясно правителство продължи да си стои открехната.

Орешарски с лекота се справи и с най-актуалното питане. Млад социалист го помоли да изкоментира скандалите в МВР. "Това са субективистични спорове между висш ранг началници", разясни оригиналната си гледна точка на чист български език министърът. Той тъкмо тръгна да благодари за топлия прием на партийния актив, когато изведнъж на трибуната трима души се размърдаха, та зрителите си спомниха, че на гости са им и зам.-министри. Заместникът на Стефан Данаилов в културното министерство Иван Токаджиев, към който до този момент никой нямаше никакви въпроси, обобщи, че е останал с прекрасни впечатления от срещата. "Липсата на въпроси определям с това, че сте доволни от културно-масовия живот в този град, от театралните постановки и музикалните форуми. Непременно ще предам това на министър Данаилов", каза Токаджиев. После водещият обеща, че и в бъдеще БСП ще продължи да провежда такива полезни срещи с министри.