Проф. Монк: Да



Какво сме научили за света след Ренесанса? Почти всяка стъпка напред в развитието на човечеството оттогава насам е дело на природните науки, технологията и бизнеса. Джеймс Уат разработи парния двигател, който задвижи индустриалната революция, а партньорството му с Матю Болтън превърна това в комерсиален успех.

Кое ще ни движи в нашия век? Възможно ли е прогресът да дойде от изучаване на новела от ХIХ век, от преводи на Хезиод и потъване в теологията? Всички вие знаете отговора, което не пречи да наливаме пари и 30% от студентите да изучават именно подобни дисциплини. Да не сме пощурели?

Произвеждаме висшисти, които не биха могли дори да обозрат поставена от ренесансов математик задача. Университетска система, която позволява на хиляди да се отдадат на академични забави и впоследствие ги награждава с дипломи, не заслужава публично финансиране. Със същия успех можем да харчим данъците за раздаване на безплатни книжки със судоку за абитуриентите. Така че какво да се прави?

Пазарът на труда вече обезцени дипломите, които не са съотносими към него. Мъжете с дипломи в изкуството могат спокойно да очакват лоши дни до края на живота си. Нужна ли ни е поредната правителствена инициатива за спасението им? Или просто самите студенти трябва да помиришат кафето на трудовия пазар (и да се събудят), за да не им се наложи да се заемат с правенето му?

Не предлагам университетите да отворят департаменти за усвояване на етикета при работа в кол център. Предлагането на специалности, които ще дадат тласък на икономиката, не означава да си поръчваме от менюто на работодателите, позволявайки им на практика да прехвърлят бюджетите си за квалификация към университетите. Трябва обаче да дадем възможност на студентите да се усъвършенстват в дисциплини, които ще подхранват глобалната икономика, основана на информацията и задвижвана от технологиите. Мога да се обзаложа, че сред тях не са изкуствата и хуманитарните дисциплини.

Ако не вярвате на мен - дипломант по история, приемете на доверие думите на основателя на "Нетскейп" Марк Андрейсън: "Да завършиш с техническа диплома е като да навлезеш в реалния свят, въоръжен с пушка вместо с тъп нож. Не пропускайте тази възможност заради някакви отнесени и романтични възгледи за изкуствата, които разширяват хоризонти".

Андрейсън е прав. Дори в области като журналистиката бъдещето е в ръцете на хора като Адриан Холовати, който разработи програмиращи езици и сайтове за събиране на информация по начини, за които традиционните медии никога не са си мечтали.

Не предлагам да закрием департаментите по английски например. Нека да се развиват, ако предоставят възможност за учене по лична инициатива. Пазарният бум при курсовете по генеалогия демонстрира публичния глад за подобен тип програми, които университетите рядко развиват. Нека хората учат история, класика, литература, медийна теория. Но нека го вършат в свободното си време и без пари на държавата.



Проф. Грейлинг: Не



Слезли сме толкова ниско в мисленето си да приемаме, че хората ходят на училище само в името на това да станат бъдещи редници в икономическата битка. Сякаш наемането на работа е единственият смисъл на живота и никога не сме разбирали думите на Аристотел: "Образоваме себе си с цел да извлечем благородна полза от свободното си време".

В контраст с тази впечатляваща позиция днешната прозаична, прагматична гледна точка се свежда до схващането, че образователният минимум се изчерпва с елементарна езикова и математическа грамотност, достатъчни за обслужването на каса в хипермаркет. Такава позиция наскоро публично изрази образователният министър Чарлз Кларк.

Това не означава, че приемам очевидното следствие от думите на Аристотел - извличането на благородна полза от свободното време - за единствената цел на образованието. Считам, че образованието дава по-добри работници, по-добри гласоподаватели, по-информирани, заинтересовани и отговорни граждани, по-здрави и щастливи хора, по-зряло, отворено и прогресивно общество. Всички тези ползи не следват от приравняването на образованието до оборудване на човека с функционални компетентности, адаптирани за 8-часов работен ден в икономическата мина. Нужни са разсъждения, критичност, способност да разбереш какво те интересува, да го откриеш, оцениш и приложиш.

Нещо повече, истинското образование осигурява широко познаване на културата и историята. Само така човек може да осъзнае себе си като част от света и цивилизацията, да общува в дълбочина и да е щедър с останалите. Като всеки един апетит, и този - да откриеш и разбереш нещо ново - расте с храненето, а с ума се храни и сърцето.

Това безспорно са утопични претенции към образованието, но само защото ние търпим два сериозни провала по линия на очакванията ни като общество и това, което сме готови да гарантираме сами на себе си. На първо място е схващането, че масовото образование служи ексклузивно на хората в първите две десетилетия на живота им. В този кратък период ние се стремим да налеем националния образователен минимум в главите на учениците по военен маниер - всяка кохорта преминава през месомелачката и излиза в точно определена, подлежаща на измерване форма. Като следствие от това натискът да се прицелваш в най-малкото общо кратно се оказва неизкореним.

Вторият ни провал е разбирането, че в края на тези 2 десетилетия хората ще се захванат със следващия етап на конформизъм, в качеството си на консуматор и зъбно колело в производствената машина. Когато образованието е доживотно старание, умовете остават свежи и заинтересовани от вероятностите в света.

----

Заб. Мненията са публикувани със съкращения.