Ученици бият учителка. Ученици бягат от час, участват в побои; пушат, пият, дрогират се. Учителите говорят само за заплати, гледат си частния бизнес и нехаят за възпитаниците си... Това ли е истинското лице на българското училище? Или това е лицето, гримирано според вкуса на съвременния свят, за който сензацията е по-важна от истината? На този въпрос се опитаха да отговорят около 200 български учители заедно с представители на МОН, споделяйки своя опит във възпитанието и образованието на децата. Близо 90 презентации (в подготовката на част от които са участвали и ученици) бяха показани в рамките на третата национална конференция "Училището - желана територия на ученика", която се проведе преди седмица в Пловдив.

"Не мишката срещу книжката, а двете заедно срещу досадата" беше озаглавен един от докладите - на Недислав Стойчев и Веселина Дервишова от Казанлък. Заедно с останалите автори те се опитваха да очертаят пътища, по които да се прогонят апатията, досадата, агресията, настанили се в класните стаи не само у нас (в целия свят се говори за криза на образованието).

Обнадеждаващ е фактът, че толкова учители в България творят. Да ти преподава човек, който мисли и създава интелектуален продукт, а не използва само постигнатото от другите, си е особен шанс.

Още по-хубаво е, когато, събрани заедно, учители умуват как да превърнат агресивната енергия у учениците в съзидателна. Може би най-добрите презентации, показани в Пловдив, бяха мотивирани от убеждението, че в основата на агресивното поведение е неосъзнатото желание да бъдеш забелязан. Особено успешни сред представените практики бяха онези, в които се залага на естествената потребност от игра и превъплъщаване в различни роли, каращи децата да се чувстват пораснали и силни. Един от начините е да се прави вестник в училище (презентациите на Неврокопската гимназия в Гоце Делчев, на русенската Математическа гимназия, на прогимназията в Омуртаг, на средните училища в Златица и Велинград);



да се организират радиопредавания през междучасията



Друг начин е училищният театър. Интересни форми на извънкласна работа, привличаща децата в училище, са кукленият театър към СОУ "Софроний Врачански" в Пловдив и Форум театърът "Моят по-добър свят в училище", представен от съвсем младата литераторка от Раковски Лидия Гаджева. Това е един успешен театрален и психологически експеримент, при който пред децата се представя някакъв значим проблем чрез драматизация. Представлението се спира в кулминационната точка и се дава възможност на публиката да предложи свои варианти за справяне със ситуацията.

В ОУ "Христо Ботев" в Раковски (един град с четири църкви и три католически манастира, в който по думите на директорката все още е в сила възрожденската формула "Даскалът, попът и кметът") имаха много неща, които да покажат и на най-обезсърчените български учители. В училището се работи по много и най-различни проекти: за развиване на творческите заложби у децата (театрално студио, танцов състав, вокална група); за приобщаването на ромските деца - по проект "Подай ръка". Обогатява се с книги училищната библиотека, създадена е и интернет читалня...

Директорката Тинка Пацева сподели, че постигнатото се дължи на сътрудничеството с училищното настоятелство, с ръководството на общината и с църквата "Свети Архангел Михаил". Отец Румен от намиращата се в съседство църква и монахините от католическия манастир са винаги с лице към проблемите на училището, често се налага да оказват и психологическа подкрепа на деца с лабилна психика или с агресивно поведение. Това училище е привлякло чуждестранни партньори в своята работа - от Полша, Италия, Япония, САЩ.

Всички тези хора, създали интелектуален продукт, плод на дългогодишни (обикновено) усилия, на добронамереност и талант да усещаш потребностите на децата и да им отговаряш адекватно, не получават никакво допълнително заплащане за труда си. Нещо повече, част от учителите новатори бяха дошли на националната конференция на свои разноски. Или



с цената на угризения,



че сриват делегирания бюджет на училището си с командировъчните.

Вярно е, че повечето от нас, които въобще се захващат да променят нещо в училище, притежават мисионерски дух. Но липсата на каквито и да било материални стимули не работи в полза на този рядък възрожденски повей. Впрочем добрият учител няма да спре да търси, защото иначе губи себеуважението си. Но за да се постигне промяна поне на част от компрометиращите училището неща, добрият опит трябва да се споделя. И как да стане това, щом не ти плащат, а плащаш, за да реализираш интересните си идеи? Може би затова участниците в третата национална конференция и особено заелите призовите места бяха преимуществено от малки селища. Преподавателите от големите градове обикновено имат по-големи възможности да материализират своите умения. И повечето избират реалните парични знаци пред мъглявото мисионерство. Правят го заради децата си. Собствените.

А проектът "Училището - желана територия на ученика" е насочен към всички деца на България. Но ако образованието не стане най-напред желана територия за учителя, и то за добрия учител, няма как да е приятно и за учениците; няма как да се пребори с досадата.