|
| --- |
------
Професията учител е на социалното дъно - ниско платена, непрестижна и пристан за кадри, неуспели да се реализират в други сфери. От години за педагогическите специалности се влиза с тройки. Преди 8 години минималният бал за педагогика в СУ сред мъжете е бил 20.33, а за жените - 23.75, докато м.г. кандидатите са влизали с минимален бал 18.58, а жените - със 17.17. Подобна е ситуацията при кандидатите за предучилищна и начална училищна педагогика. През 2000 г. последните мъже в класирането са влизали със сбор от оценките 17, а при дамите най-ниският резултат е бил 20.67. За същата специалност миналата година при бала за мъжете има леко оживление - 21.91, докато при жените пада до унизителните 16.83. Това означава, че приетите студентки имат тройки не само от изпитите, но и оценките от гимназията по български език и литература и по история са тройки и четворки. Мъжете пък едва ли са вдигнали нивото, защото детската им мечта е била да работят в детска градина или в началното училище - запазена професия за жените. Повечето студенти влизат в педагогическите специалности, просто защото това са ги приели. Преподаватели от Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ разказват, че преди години е имало кандидат-студенти, които пишат педагогика на първо място сред желанията си. Сега вече това е абсурд. Обикновено тези дисциплини се класират като десето или дори дванадесето желание. Студентите обаче използват, че
в непрестижните програми се влиза лесно,
но успешното завършване е трамплин към университетска диплома, и то от законен държавен университет, с която могат да се реализират в различни сфери или да продължат магистърска или докторска степен. Във Факултета по начална и предучилищна педагогика например годишно завършват около 500 студенти, но голяма част от тях не остават в системата, а търсят други сфери на реализация.
Каква реалност посреща тези, които все пак решат да станат учители?
Началното възнаграждение на учител без стаж е 353 лв. За последните 10 години заплатите на учителите са скочили около два пъти. Именно заради мизерното възнаграждение се стигна и до учителската стачка, която тръгна уж на шега, а се превърна в най-дългия и най-масов социален протест. Въпреки че стачката не приключи със споразумение, правителството пое ангажимент към средата на годината брутното учителско възнаграждение да достигне 650 лв. Впоследствие се оказа, че подобни заплати ще достигнат около 40 на сто от учителите. Ще има и такива, които изобщо не трябва да се надяват на мечтаната сума.
Ниските заплати не могат да привлекат млади хора към професията. Едва ли някой ще се учуди на данните на МОН, според които под 1% от всички около 90 000 преподаватели в страната са до 29-годишна възраст. За последните 5 години в системата на средното образование са назначени едва 814 педагози на възраст от 25 до 29 години.
Непрестижните доходи принуждават преподавателите да търсят най-различни алтернативи за докарване на допълнителни средства, с които да се издигнат до по-приличен социален статус. Частните уроци са първата полулегална възможност, от която обаче могат да се възползват само по-добрите учители, и то предимно филолозите и математиците. Много от учителките си докарват допълнителни доходи като дистрибутори на какви ли не стоки, включително и на каталожна козметика. Преди 2 години изследване на агенция "Медиана" сред 450 учители показа, че 37% от педагозите се занимават в свободното си време със селско стопанство и животновъдство. Има и учители, които използват лятната ваканция, за да носят куфарите на богатите западни туристи по Черноморието или да извършват друга сезонна работа. Най-куриозният случай обаче е от Сандански, където вече като учителски фолклор се разнася историята на учителка, която продава сандвичи в голямото междучасие на учениците си пред двора на училището, в което преподава. В Русе допълнителната заетост вече прескача границите - преподаватели по чужди езици работят в свободното си време в Гюргево.
Същото проучване на "Медиана" показва и другата страна на трагедията в българското училище - едва 1/5 от гимназистите са в състояние да отговорят правилно на въпросите: на колко се равнява числото пи, къде се намира Балтийско море, кой е написал стихотворението "Хаджи Димитър" и какви са били САЩ и Русия през Втората световна война - врагове или съюзници.
Да се върнем в класната стая. Там и в 21-ви век бялата дъска и флумастерът минават за лукс, а
основно оръдие на труда е тебеширът
Днес децата прекарват повечето си време виртуално, но техните учители, няма да е пресилено да кажем, често не знаят къде е копчето за пускането на компютъра. Дори след масовите курсове за компютърна грамотност (между другото с продължителност 3 дни), за част от педагозите електронната поща е висш IT пилотаж. В същото време учителят вече не е основен източник на информация и това руши и без друго крехкия им в детските очи авторитет.
Колкото и тъжно да звучи, повечето учители са застинали във времето на соца, а немалка част с възрожденски плам мечтаят за престижността на професията от времето на Ботев и Каравелов. Ако навремето кметът, попът и даскалът са били Топ 3 на селото, сега подобен престиж е немислим. Най-малкото защото училището вече не е единственият "прозорец към света". А и какъв прозорец търсят подрастващите? Очевидно те не търсят в google значението на числото пи, а сърфират в мрежата и играят сложни за психологията на възрастните игри.
Едва ли е силно привлекателен и тоталният нормативен хаос в системата. Пример: тези дни в парламента се обсъжда 20-ата поправка в закона за народната просвета. Колкото и модерно да е мислещ един преподавател, уроците му принудително са впримчени в безумни учебни планове и безквусни учебници. В учебния план е натъпкан материал, който с всяка изминала година се "смъква" в по-нисък и по-нисък клас и се компресира до безобразие. Самите учебници пък сякаш са написани на китайски и могат да си ги разбират само авторите им и ресорните чиновници от МОН. Книгите, които трябва да са написани така, че наистина да грабват децата, блестят с префърцунено висок стил, но са пълна абракадабра и за подрастващите, и за възрастните.
В този сложен обществено-социален лабиринт учителят има два варианта - ако взима присърце призванието си, да облече учебния материал в интересна премяна (виж текста на Марта Радева - бел. ред.) или да мине по лесното съпротивление. За съжаление последното е по-често срещано - преподавателят влиза в час, изпява си урока, а след това изисква от учениците да декламират същите сухи и неразбираеми неща. Съвсем разбираемо в тази ситуация децата започват да го мразят, защото в тази възраст са свръхчувствителни към отношението на възрастните спрямо тях. И това е само екстра към изначалната криза с дисциплината, заради която
става все по-страшно за възрастен
да попадне в средностатистически гимназиален час.
Съвсем логично е в тази ситуация учителството освен в застаряваща да се превръща и в дефицитна професия. Според зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов в момента не достигат около 1000 учители по чужди езици - английски, немски, френски, италиански, също толкова е дефицитът на преподаватели по информатика. Според шефа на съюза на работодателите в системата на средното образование Самуил Шейнин заради липсата на учители по чужди езици и по информатика идеята на МОН за интензивно изучаване на двата предмета в VIII клас е обречена на неуспех. Към дефицита на тези преподаватели Шейнин добавя, че от 2 години има невероятно търсене на преподаватели за професионалните гимназии - архитекти, инженери, специалисти по машиностроене, ВиК специалисти, пътни инженери, електроинженери, озеленители и специалисти по ландшафтно озеленяване. "Икономиката дръпна и специалистите получават много по-високи заплати. При 3000-5000 лв. кой ще иска да дойде при нас?", риторично пита Шейнин. Той предупреждава, че до 3 години ще има тотален глад за учители по всички общообразователни предмети. В момента 70 на сто от кадрите в системата са пред пенсия, а млади хора не идват, обясни Шейнин.
Засега от МОН приемат спокойно тревожните сигнали, тъй като в последните години випуските намаляват, а това означава по-малко учители в системата. Може би и затова стъпките за профилактика на дефицита са дребнички. Едното предложение е да се увеличи план-приемът за филолози. Другата възможна мярка е да се даде възможност на най-добрите студенти по филологии и информатика да водят часове през последната година от следването си. Просветни експерти умуват и върху идеята педагогическата правоспособност да се взема при облекчени условия. Тези мерки обаче едва ли ще имат ефект при липса на дългосрочна визия за подкрепа и радикална промяна в статута на учителството.
Каквото и да се говори, проблеми очевидно има. Най-красноречивото доказателство е ситуацията в училището - тотална неграмотност у децата, предизвикана от тоталната липса на мотивация у учителите. А тези, които приемат професията наистина като призвание, са толкова малко, че се превръщат във вид, достоен за Червената книга. Тъжно.