Притиснати от постоянно умножаващите се изисквания на здравната каса, болниците спасяват положението със стара техника. Един поглед в интернет стига, за да се види, че възможностите за купуване на апаратура втора ръка са безбройни. Контролиращите органи също не са малко - Изпълнителната агенция по лекарствата, Държавната агенция по метрология и технически надзор, Агенцията за ядрено регулиране, РИОКОЗ... Покрай толкова много отговорни институции отговорността естествено се разпилява и никой не знае дори колко употребявана техника се внася и използва в България. Причината е в това, че законодателят е решил да не прави разлика между нови и стари машини. Логиката на болниците също е много проста - не ни интересува през колко ръце е минал апаратът, важното е да работи.

Вносът се извършва по една и съща процедура и за новата, и за употребяваната апаратура. Стига да има маркировка за безопасност CE, тези изделия могат да се движат безпрепятствено в границите на ЕС. За пациентите остават съмненията дали старата техника не е по-опасна или е достатъчно надеждна. В повечето случаи болници и лаборатории купуват от лицензирани вносители и това е вид гаранция за качество. Но според някои лекари старата медицинска апаратура може да носи риск за пациентите. При апаратите, които правят графии например изображението може да не е достатъчно ясно и да се наложи повторно облъчване на пациента.

"Не знам каква е ситуацията в национален мащаб, но фактът, че има голям пазар на тази техника, значи, че тя е доста. Има два вида - едната е минала още веднъж през производителя и обикновено се продава от дистрибутори на марката, които разполагат и със сервиз. Тази техника не е толкова страшна, защото е ясна и видима. Друг е въпросът, че се внася и по втория начин - просто се товари на камиона и се докарва в насипен вид", казва собственикът на лаборатории "Цибалаб" Недялко Калъчев.

Според Калъчев голяма част от лабораториите купуват стара техника, защото нямат достатъчно печалба и не могат да реинвестират. Проблемът идва оттам, че най-често правените тестове в лабораториите, които са и най-евтини, се плащат от здравната каса по високи цени, а при скъпите, изискващи повече пари, цените са ниски. Затова и лаборатории никнат като гъби. "Ако например имаме 100 единици бюджет - в момента ние разпределяме 80 за евтини неща, които плащаме скъпо, и 20 за скъпи неща, които плащаме евтино. При едно ребалансиране можем да запазим стоте единици бюджет, но малките лаборатории няма да могат да живеят, защото ще получават същия брой проби, но на по-ниска цена, и ще имат по-малък приход. Масовият случай е на лаборатория, която има 7-8 до 10 хил. лв. приходи на месец. Как реинвестират? При положение че един брояч за кръвни капки например струва десетина хиляди. Просто се кара на принципа - дай да видим докога ще работи тази машина. Като се счупи, намираме някаква - шеста ръка, осми произход и така", обяснява той.

При евентуална повреда на техниката отговорността за нейния ремонт и безопасност носи производителят или съответният лицензиран вносител. Това обаче важи само за "първа употреба". След това отговорността се носи основно от потребителя, т.е. болницата или лабораторията. Затова от ИАЛ препоръчват да се купува само от оторизирани вносители.

"Качеството на услугите е сравнително добро, защото в повечето случаи пакетът, който се работи, е доста свит и е една малка част от диагностиката, която може да се прави. За тези неща има възможност да се работи с относително прилична техника и реактиви. Истината обаче е, че ще става все по-трудно, защото растежът нa разходите и ниските приходи принуждават лабораториите да правят икономии", казва Калъчев.



На най-строг контрол подлежи техниката с йонизиращи лъчения



Преди да бъде пуснат в действие един рентген например, се минава през доста проверки. Разрешението за внос се дава от Агенцията за ядрено регулиране. "За нас няма значение дали рентгенът е нов или втора употреба. Разликата между рентгеновия апарат и другите радиоактивни източници е, че ако той не е включен, не е източник, а само парче желязо", обяснява инж. Николай Тодоров, директор на дирекция "Радиационна защита" към Агенцията по ядрено регулиране. Така може един рентген да си стои в някое мазе и 10 години. Затова при монтажа се иска второ разрешение от агенцията и се представя т.нар. лъчезащитен проект. В него е указано в коя болница ще бъде апаратът, на кой етаж, кой ще го използва, кой ще отговаря за неговата безопасност и т.н. След монтажа се назначава комисия за приемане на обекта от представители на агенцията и на МЗ. После болницата подава искане за лиценз за използване на този рентгенов апарат за медицинска дейност - диагностика или терапия. А накрая се прави още едно служебно съгласуване между АЯР и министерството и чак тогава болницата получава разрешение за използване. Лицензът е за срок от 3 до 5 г.

"За всички апарати има максимално допустими стойности на облъчване. Освен това всеки специалист в лечебно заведение следва да има диагностични рентгенови нива за своя апарат, които са съобразени с това ползите да са повече от вредите. Най-високо облъчване се получава при съвременните апарати - томографите. Там може да се стигне до 10 милисиверта. Но в замяна на това получаваме безценна информация. Годишната допустима стойност е 20 милисиверта за работниците в АЕЦ "Козлодуй" или други, които работят с такъв тип техника", обяснява Тодоров.

Работата с апаратура с йонизиращи лъчения е регламентирана с наредба 30 на МЗ от 2005 г. Според нея до октомври 2010 г. в България не трябва да има нито един рентген, който да не отговаря на нейните изисквания. "Дава се преходен период за всички рентгени, които не могат да покрият съвременните изисквания. Специално в здравеопазването обаче ситуацията е много деликатна. Ако имаме 200 стари апарата отпреди 20-30 години, те не могат да бъдат сменени веднага, защото ще блокират работата на болниците", обяснява Николай Тодоров. У нас годишно се внасят по стотина рентгена, от тях 10% са втора употреба. По-често на старо се купуват компютър-томографските уредби заради високата им цена.



ПРОЦЕДУРИ

Вносът на другите видове техника също минава през продължителни проверки. Преди да се стигне до агенцията по лекарствата, всичко трябва да мине през оценяване на съответствията. Тази преценка е в ръцете на лицензирани фирми, които следят дали определен апарат отговаря на законовите изисквания. Частниците получават разрешение за тази дейност от Агенцията по метрология и технически надзор по наредба, която действа от миналата година. В момента обаче в България такива фирми няма, защото за година не са се явили кандидати за такъв лиценз. Затова техниката за внос у нас трябва да е минала проверка през аналогична фирма в страна от ЕС. Същото условие важи и за българските производители. "Дори и да имаше такива фирми, най-вероятно техниката от ЕС нямаше да се проверява", казва директорът на дирекция "Разрешения за оценяване на съответствията" към агенцията по метрология Мариана Цанева. Не е ясно кой е издавал разрешение за оценяване на съответствията в периода 1993 - 2007 г. Според агенцията по лекарствата е съществувал такъв отдел към МЗ, но той е закрит през 1993 г. От министерството пък препращат към агенцията по метрология. Оттам твърдят, че те издават разрешения от миналото лято, но не знаят кой се е занимавал с това преди тях.