- Защо си без домашно, Георги?

- Ами, аз такова, аз си го написах, ама те ми изхвърлили тетрадката, щото, такова, нали сега великденско чистене.

Георги беше момченце от Слатина и ние го наричахме Джо американеца, понеже той беше засмян, както ние си представяхме "американците" в САЩ, сякаш в двете Америки не живеят и други американци. Георги не притежаваше голям ум, нито големи мускули, но притежаваше нещо по-хубаво: заразителна усмивка. Пишат ли ни двойки или ни намалят поведението - ние намусени, гемиите ни потънали, а той пак засмян, лъчезарен. Предпочиташе да му викаме Гошо оптимиста, понеже тогава беше на мода "Джазът на оптимистите", но с този бенд се случи нещо, не помня какво, пък и Георги беше така опериран от музикален слух, че си остана Джо американеца.

Не зная дали и американците като нас правят великденско почистване, но допускам, че не им е нужно, понеже, по кое ли не време на годината и в кои ли не щати, съм виждал там изхвърлени хубави мебели и други вещи. Пък аз - същински Плюшкин - затънал съм в излишни предмети, особено в излишни книги. Почнах да ги изхвърлям, а комшиите, загрижени, вразумяват ме и ми ги донасят обратно.

- Защо си изхвърлил и телевизора? Хубав телевизор, плоскоекранен.

- Защото не гледам телевизия.

- Нали снощи, като ти звъннах на вратата, ти гледаше европейското по плуване - изобличи ме красивата комшийка от горния етаж.

Но аз искам да съм като американците от моите детски представи. Те са засмени, те са оптимисти, те не чакат великденското чистене, а безгрижно се разделят с вещите си и винаги са готови да заживеят другаде. Тези въображаеми американци са като Труман Капоти, който написа, че предпочита преносимите неща, все едно нужни или ненужни - като кристалното кълбо с бяла розичка вътре, което си носел в куфара. Ами да, неговия разказ "Бялата роза" аз го преведох.

- На твое място щях да зарежа тия твои глупави ремонти и пролетни чистения; щях да замина за Мадагаскар - каза ми Томски.

Той ми е приятел и е оптимист до глупост и аз го обичам, понеже човек си обича приятелите.

Вас да ви питам. Вярно ли е, че американският оптимизъм се сринал? Това не го казват по телевизията, прочетох в Интернет (The Survey Research Center of the University of Michigan has been tracking American economic perceptions since the 1950s. On Friday the center released its latest estimate of the consumer sentiment index - and it was a stunner. Americans are more pessimistic about their situation than they have been for more than a quarter century).

От 44 години американците не били толкова песимистично настроени (a recent Pew report).

Е що тъй? Май и в нашата махала, искам да кажа в нашата част от света, има песимизъм. В Турция - рязък спад на очакването, че ще ги приемат в ЕС и че има смисъл турците да се напъват, за да ги приемат. В европейските, особено във френските, очи Турция май е такава, каквато я обрисуваха във филма "Среднощен експрес" (онзи ден го пуснаха по БТ). Страхотен филм. Полицейски произвол, рушветчийство, манафи и пр. После сценаристът Оливър Стоун и авторът Били Хейз се извиниха, че в такава светлина са представили Турция. Но стигмата остана. Както остана и стигмата, че българите искали да убият папата и разните там български чадъри. Той Увалиев ми каза, че това с чадъра не било така, а иначе, даже не малко иначе, а много иначе, ама да не се отплесвам, щото сега говорим за оптимизма в нашата махала.

Т.е. в османската империя, в която сме били ние и Палестина, и Ирак, и Египет, и кой ли не от Мароко до Месопотамия. А, сетих се. В Мароко има един град, казва се Фес. Във Фес правели фесове. Там има едни каменни корита, пълни с течности - кармъзени, алени и разни там други бои. В тези каменни корита киснели фесовете да се боядисат. Турците накарали нас българите да носим фесове, щото да върви бизнесът с фесове - заедно със съответните отчисления за султанската хазна. Мони Паси, като беше външен министър, каза, че името му Паси идвало от Фес. И че той се падал братовчед на мароканците от Фес. Сигурно е прав. Той написа едни сказки по математическа логика, които няма да ги изхвърля при пролетното почистване, дето сега го правя. А пък - майтап - тази шапка, дето е като пресечен конус и се казва фес, не е турска, ами гръцка, сиреч византийска. Това не го казвайте на гърците, нито на турците, щото може да ви набият.

Нашите мюсюлмани, и на тях - като на американците - не им трябва пролетно почистване. Страхотни чистници са. За разлика от мен, дето съм натрупал какви ли не прашни книги и ненужни боклуци.

Пък забрадките? Проблем? Дето го раздуха във Франция и в Турция? По едно време и в България. Хич не ме дразнят. Баба ми (чиста българка) ходеше забрадена. Като красивите български момичета и красивите французойки през 1968-а.