Вървя към Английската със свит на топка корем и сякаш с всяка стъпка се изнизва по година. Пушкома, коневръза от железни парапети, на които висяхме през междучасията, старото дърво от снимките. Под клоните му минават випуск след випуск - първо черно-бели, после цветни. Различни години, обща магия. Винаги съм мечтала да мога да се върна назад - на чина до Елица, която обича да рисува вятъра и е гений по математика. Аз съм випуск 97, а вие?

---

50 години здраво учене и приятелства ще празнува тази година елитната столична гимназия. За половин век коридорите на училището са попили и страшна дисциплина, и страшна свобода, за да се превърнат по теорията на Светлана Праматарова (преподавател по литература) в център на паралелна вселена. Обитателите й са пръснати по всички континенти, но разстоянията между тях са къси, а паролата е с 11 букви. На 16 май тя ще отвори вратите на зала 1 в НДК за срещата на випуските.

Всеобща мобилизация е обявила Първа АЕГ в дните на финалното броене. Впрегнати са стари възпитаници, договарят се украси и спонсорства, учениците тичат по интервюта. Събрани в едно за годишнината на гимназията са разказите на десетки хора - поети и писатели, политици, бизнесмени, майки и дъщери. Думите са различни, историята - една. Тя може да бъде побрана в лаконичната фраза на митичния преподавател по история в гимназията Асен Николов - личностите раждат личности.



Началото



Да учиш английски - езика на упадъчния Запад, през 60-те години на миналия век не е било шега работа. В първите си години Английската беше синоним на партиен бастион, признават и възпитаници, и учители. С железните си изисквания към нивото на образование обаче училището постепенно успява да извоюва различно съдържание на думата "елит".

"Тогава между колегите се носеха клюки, че децата на генералския състав са тук. В това има доза истина. Те ходеха с едни ботуши, на бащите им може би, и аз често пъти в кръга на шегата им казвах "Чакайте, бе, ще съборите училището", защото то беше скоро построено", разказва една от първите директорки на гимназията Бонка Бъчварова.

Самото откриване на гимназията е предшествано от закриването по политически причини на Американския колеж в Ловеч. "Васил Коларов, който беше полиглот и министър-председател, реши 50-а година да създаде нещо различно на базата на колежанското възпитание и прати хора от министерството да проучват опита на други страни. Няма по-уникална форма от колежанската, особено с този подготвителен клас...", разказва за възникването на езиковите гимназии в България Бъчварова.

За духа от тези първи години свидетелстват тежките училищни правила, деленето на класовете по пол, многото наказания. "Когато аз отидох в училището, имаше девически и мъжки класове. Девически бяха "Б" и "В", а смесени - "А", "Г" и "Д". В "Д " клас беше и Мая Вапцарова. По това време Мария Стефанова, сега в СЕМ, се залови да прави вестник, за него имат принос много хора, между тях и Владо Левчев. Той се занимаваше и с радиостанцията в училище. През междучасията запълваха всички дупки с музика. Уредбата беше в стаята на зам.-директорите и в нея се изявяваха най-активните, като Миряна Башева. Тя беше едно от момичета, наказани с преместване в мъжки клас, в класа на проф. Николай Василев, бивш министър на образованието", спомня си Бъчварова.

От дистанцията на годините разказите за бунтове и наказания звучат романтично, но системата не ще да е била лесна за преглъщане. "Имам ужасни спомени от тази дисциплина. Това бяха подстриганите коси - минавахме през директорката Бъчварова, която стоеше на входа и ни одобряваше. Ако си с 2 см по-дълги коси, не може, ако престилките са черни, а не тъмносини, не може, имаш 2 неизвинени, обаждане вкъщи. Беше кошмарно. Но тази дисциплина създава навик да работиш много. В момента аз мога 12 часа да не стана от бюрото", разказва писателката Теодора Димова, дъщеря на Димитър Димов.



Голямото учене



е част от всеки разказ за училището. Десетилетия наред имената на митични учители се нищят отново и отново, а с ужаса от изпитите върви и признанието. Властелини от по-ранните години на гимназията са химичката Стоева, математичката Самарева, историкът Асен Николов.

"Самарева ни беше класна. Викаха и Бясното куче, но тя беше най-дисциплинираната. Искаше, като вършиш една работа, да я вършиш на 100, професионално. Всички бяхме математици. Нямаше олимпиада по математика, на която да не се класираме на 2-ри кръг. Направо размазвахме Математическата. Който кандидатстваше с история пък, се класираше само със записките на Николов. При влизане в клас ни казваше: ''Здравейте, лъвове!", разказва Цветанка Хубенова, преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет.

"Искай повече от себе си" продължава да е закон в гимназията и след 50 години на конкуриращи се в общност ученици, учители, випуски. След времената на стегнати униформи и ниски коси в условието на задачата влиза и



Свободата



"Английският език ни отвори един прозорец, даже по-скоро врата. Врата към една много голяма култура, до която ние имахме достъп още от първите дни в гимназията в този период на желязна завеса. Това беше привилегия спрямо останалите училища", разказват адвокати от кантората "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков". Във фирмата към момента работят 13 възпитаници на гимназията. Езикът върви ръка за ръка с музика, литература, чужди преподаватели, а с всичко това - и свободата на мисълта.

"Правехме обмен с Английски училища с помощта на BBSR. Нашето посолство набираше учители от Великобритания за гимназията и така се изредиха доста хора - Крис Бартлет, Мерсия Макдермът, мис Рийд... Мерсия е будела винаги съмнения с интереса си към българската история, издигна Левски до ранга на световните борци... Тя превеждаше Ботев, който не беше превеждан на английски много дълго време. Бартлет пък изигра мис Стоун в "Мера според мера", режисиран от наш ученик - Георги Дюлгеров", и себе си във филма "Вчера", разказва директорката Бонка Бъчварова.

Свободата пробива и в часовете по литература и история. "Не обичах и обикновено не преподавах петилетки и конгреси. Нямаше история вътре, приличаше по-скоро на стопанска география. Нито аз, нито учениците можехме да го понасяме", разказва историкът Асен Николов. "За Вазов, за Ботев, сто неща да се напишат, винаги ще има още сто. Същото е и с историческата наука. Тя е неизчерпаема, защото извира от самия живот", добавя Николов.



Купонът



И друг отчетлив спомен доминира в разказите за гимназията - дългите междучасия след учебните блокове от 80 минути, бригадите, театралните пиеси.

Почти няма ученик отпреди прехода, който да не е участвал в английските и битовите вечери, в които се поставят части от пиеси и се играят хорца. "На английските вечери всеки представяше част от сцена - 15-20 минути. Ние играхме част от "Джейн Еър" - разговора между Джейн Еър и Едуард Рочестър , спомням си, че тогава бях с бяла дълга дантелена рокля от ВИТИЗ", разказва майка на дъщеря си, също завършила гимназията. В кантората "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" пък си спомнят бридж манията и дългите игри в парка "Заимов". "Имахме един съученик, Халифа, който идваше с едно куфарче - така нареченото дипломатическо куфарче, от тия старите, в което имаше четири двойки тестета за карти и се засядаше в градинката или при театър "София", разказват адвокатите. Гимназията е изкарала и мания по "Бийтълс", и мания по театъра. "Учителите бяха част от всичко това - от целия кипеж и живот, който се случва в училището, от тази общност", разказват ученици.

Запазено място в купона имат и вездесъщата госпожа Ангелова - диригент на училищния оркестър, и извървелите се през годините учители по физическо. И преди десетилетия, и сега баскетболът и белите момчета, които могат да скачат, са на почит в гимназията. А за съвременната звезда на физическото възпитание - Карпузов, се носят легенди. "Имахме един култов герой по физкултура - Карпузов, ненадмината личност. В моя випуск той играеше много важна роля - обединяваше доста хора", разказват ученици.

Английската гимназия е горда и днес, макар и с белези от няколко директорски чистки. Учениците пак са начело в олимпиадите, спорят в клуб "Дебати", свирят в оркестъра. Правят и първи неща - първа целувка, цигара, шамар. Все неща, дето оформят характера - основния изпит в Английската.