И Гергьовден замина, вече може да се съсредоточим. Макар че сигурно ще отнеме време, като се има предвид какво причиниха на черния дроб и окулярния фокус тези има-няма две седмици полупочивка ("полу", понеже агнешките флейки в тумбака предизвикват пъшкане и тежки респираторни проблеми, егати отмората).

Преди да отмине обаче, Денят на Победоносеца успя да предизвика истинска еуфория не само у гордите носители на славното име. "Танкове по терлици", възторгва се шестомайският "Стандарт" от новите придобивки на празнуващото ведомство. "Веригите са внос от Германия и могат да се използват за не повече от 1500 км", разказва вестникът за "тампоните", които срещу 1 млн. лева трябвало да опазят жълтите павета от вчерашния парад. А дали това не е намек, че и рокадата на върха на министерството е станала по терлици?...

Всъщност какво значение има кой командва парада и кой се шматка по терлици в отбраната - българската армия бездруго не се занимава с "врагове пред портата", ами си развява байрака из далечни иракски и афганистански земи... Истинските врагове са цивилни и на улицата - "Маршрутки убийци возят из София", клейми "Монитор". Смели репортери са отишли на бойната линия, за да установят, че маршруткаджиите тъпчат бусовете с правостоящи и не късат билетчета! На всичкото отгоре "половината от маршрутките, които се движат из София, са в нарушение на Закона за движение по пътищата", за което свидетелстват пътни полицаи. Странно. А какви точно са им компетенциите на пътните полицаи? Не трябва ли да воюват срещу тия явления?

Съзвучни на мрачната пролет мисли излага и Дайнов, философът от Миндя - в есенце, посветено на тунелите по републиканската пътна мрежа - "Тапите на пътя като пачка върху пачка" ("24 часа"). Във вечно ремонтиращите се съоръжения авторът не съзира ни лъч. Гаче ли е с терлици на очите. А не е. Просто тунелите на българската строителна душевност са си непрогледни.