|
| Валентин Танев |
- Вие, актьорите, живеете в чужди кожи повече, отколкото в своята. В чия кожа "влязохте" последния път?
- Играя ролята на Кочкарьов в "Женитба" на Гогол, един от последните премиерни спектакли на Народния. Моят герой е нещастно женен човек, обаче има възможност да задоми приятеля си - само че по любов, така както си се прави. И оттук започват перипетиите в тази иначе сериозна пиеса, която пресъздава кардинална житейска ситуация. "Женитба" разказва за неосъществените мечти на хората.
- Че то осъществените не са интересни, особено за изкуството.
- Така е. Раждаме се с мечти, до края на живота си ходим след тях, но рядко ги сбъдваме.
- А защо напоследък предпочитате киното, или не е така?
- Имам ангажименти, да. Не съм бягал никога от киното. В последно време гледам да приключа с "Хъшове". Ще се снимам и в един френски филм, освен това имам предложение и за участие в нова българска кинопродукция. Но това, върху което съм се съсредоточил, е театърът: в средата на май предстои да пристигнат в България американски студенти, които ще се учат у нас на игра; аз ще ги пообучавам как става ролята в пиесата на Бекет "В очакване на Годо". Много ми е любопитно, но и съм леко притеснен - все пак чужд език, хора с друг манталитет. Предполагам, че ще им бъде интересно, защото това е велика пиеса, играл съм я десет години и продължавам да я преоткривам.
- А с "Господари на ефира" - ще продължите ли да водите? То ви донесе доста популярност.
- Дълго след като ме поканиха в шоуто, твърдях, че не ставам за тази работа. Беше ми много трудно в началото - докато се отпусна да започна да импровизирам, там все пак има аутокю. Засега приключих своя шестмесечен договор и евентуално наесен пак бих могъл да водя. Но ми се иска шоуто да е по-актуално, по-безпардонно, защото в България има доста материал за "Господари на ефира". Има много случки, които могат да се погледнат и да се покажат под различен ъгъл.
- Кои например?
- Ами много са, смешни са. Сега се сещам за смешно-жалката история със старозагорския митрополит, който се оказа агент на Държавна сигурност. Как подтичваше, за да избяга от златния скункс, а в същото време викаше на Мавриков: "Бог да те благослови, бог да те благослови".
- Това ли разсмива най-много българите, маскарлък някакъв?
- Българинът се смее на много неща. Хората изобщо сме устроени така, че се смеем на нещастието на другите. Знаете за един от първите гегове в киното - да се подхлъзнеш на бананова кора и да паднеш на задника си. Може би първият гег в киното е "полетият поливач". Градинарят Кларк полива градината си с маркуч, а едно момче - Дювал, скришом настъпва маркуча. Докато учуденият градинар оглежда върха на маркуча, момчето отдръпва крака си и водната струя бликва право в лицето на градинаря. Той подгонва момчето, хваща го и го наплесква.
- Е, не е много човеколюбива случка.
- Но е смешна. Аз също се смея на такива неща, макар че за жертвата е болезнено.
- На сцената е смешно, а в истинския живот боли... Въобще в истинския живот кой е доминиращият жанр според вас?
- Животът на човека е трагикомедия. Няма чист жанр: само трагедия или само комедия, двете вървят ръка за ръка. Сещам се например, че една от най-смешните случки в живота ми е погребение! А и по принцип човек не трябва да се взима много на сериозно. Ако решиш, че вече си голяма работа, все ще се намери някой да те ритне отзад и да те светне, че не си пораснал чак толкова.
- По повод "сритването", вас сритват ли ви понякога? Как се справяте?
- Ами отбранявам се. В прекия и в преносния смисъл. Като дете съм тренирал бокс, а и сега си имам боксова круша вкъщи. Тя ме "държи", дава ми сили да се боря в тоя живот, в който никога не съм си позволил да се отпусна да ме носи течението. Винаги съм се борил, защото нищо не ми е поднесено на тепсия. Всичко сам съм си извоювал, подаръци от приятели съм получавал, но от съдбата - много рядко. Неведнъж ми се е приисквало да използвам някого вместо боксова круша. Имам доста рязък характер, прекалено съм прям и това ми е лоша черта. Понякога това желание е по-силно от мен. Най-вече ме взривява липсата на професионализъм. Аз много обичам работата си и искам всички така да се отнасят към своята.
Немарливото отношение, а също и несправедливостта ме довеждат до бяс.
- Случвало ли ви се е скоро?
- Ами да - пътувам си аз с колата и пред Булбанк на "Тодор Александров" спират двайсет коли точно където е знакът, че спирането е забранено. Става задръстване, всички мълчат, аз обаче не мога - свиркам им, питам: "Защо сега си спрял тука? Защо трябва хората да се съобразяват с тебе, кой си ти?" Не мога да понасям това дебелоочие и нахалство. Ето, в Конституцията на Франция е отразено, че не можеш по никакъв начин да притесняваш друг човек, да навлизаш в неговото пространство. Даже проститутките там нямат право да те дърпат на улицата, както е обичайно тук. Ако ти спреш и я заприказваш, но също без да я притесняваш, може да се договорите. Всъщност пак по този начин ни притесняват и нашите политици. То опира до манталитета ни.
- Казвате политиците...Те стават ли за вашата професия?
- Човек, който разбира от театър или пък се занимава с театър, не може да не забележи, че поведението на политиците е режисирано. Всеки изпълнява някаква роличка. И точно тази "театрална" ситуация е много деморализираща.
Има една прекрасна турска дума за това явление - гьонсуратлък, което ще рече "муцуна от гьон". Ето какво имам предвид: аз обичам около мен да е чисто във всяко отношение. Ходя сутрин в парка и сам си почиствам пътечката, по която вървя. Има там едно сметище, за което съм си казвал: "Ето сега ще се хвана аз да го почистя". Но понеже не мога сам, трябват колички, в един момент бях готов да платя на съответните служители. После обаче си дадох сметка, че ставам смешен, че съм пълен глупак. Значи, политиците разграбват цялата държава, никой не се интересува абсолютно за нищо, гледат само да си оправят далаверките, а аз съм седнал да почиствам боклуците в парка. Затова си мисля, че повечето хора в България се чувстват като мене, глупаво - ние ще работим, за да крадат те. Ето това демотивира най-много българина.
- В политическото пространство някой опитва ли се да пунтира даден актьор?
- Има един политик, който отдавна играе велика роля. Сигурно си спомняте известния френски актьор Жан Габен. Та нашият човек го пунтира. С тая разлика обаче, че Жан Габен беше много голям човек и артист, докато на нашия политик веднага му лъсват нечистите помисли (сравнявайки гласа му с този на французина, всички ще се сетят за кого става въпрос).
- За кого?
- Е, досетете се. Повечето политици играят такава игра и на някои много им личи, най-вече когато се изкористят. Когато се вгледаш в очите на някого, особено ако е на екрана, користта му личи още повече. По някакъв начин камерата улавя мислите на човека. Направете опит да загасите звука на телевизора и гледайте само как се държат хората - тогава ще разберете театъра. Кой кога лъже или не лъже. Аз често експериментирам така, но вече не се забавлявам. Цялата тази "игра" на политиците унищожава положителната енергия в нацията. Когато се подиграваш с хората, когато ги правиш на глупаци, страшно рискуваш. А положителната енергия на един народ може да направи чудеса, аз съм го виждал с очите си през 1994 г., когато се прегръщахме по улиците. Ако тогава политиците бяха яхнали тази енергия за нещо положително, щяхме да сме с петнадесет години напред. Точно защото на много хора енергията им отива нахалост, те напускат България.
- Политическият театър от кого се режисира? От великите сили ли или от някакви закони? Ето Косовския театър - той добре режисиран ли е? Споделяте ли позицията на нашите интелектуалци, които излязоха с отделно становище?
- Този казус е много сложен. Ясно е, че това е изкуствено създадена държава и че хората, които поеха управлението й, са същите, които продаваха дрога. Не знам какво да мисля. Грижа ме е само този проблем с отделяне, сепариране на етноси да не се пренесе и в България. Често ходя в Македония и през годините видях как голяма част от македонските села станаха албански, как във всяко село има по една, че и по две джамии. Това не е много нормален процес. Не знам как биха се почувствали големите държави, правещи политиката отвън, в такава ситуация. Преди 10 -15 години Битоля, един прекрасен град, беше изцяло македонски. Сега почти всички магазини на главната улица са албански, защото албанците имат много пари и съответно те командват парада. В същото време разбирам, че и другата страна е в правото си да се представи пред света. Но няма две мнения, че извършеното в Косово са безчинства, престъпления срещу човечеството. Най-лошо е, когато ти наложат мерките отвън, защото не си успял да се справиш сам в собствената си къща. Да се пръкне някой и да ти каже как да си разместиш мебелите, кое дете да обичаш повече. Опасявам се това да не се случи в България, да не почне Европейският съюз да ни казва: "Няма да ядете шкембе чорба..." През лятото тези предпазни клаузи ще започнат да ни бият шамари. Това, че сме неспособни да се справим сами, говори много зле за нас.
