Колко е печално падението на праведника в Сърбия. През 2000 г. Воислав Кощуница оглавяваше коалицията на демократичните сили и неправителствените организации, които свалиха от власт диктатора Слободан Милошевич. Сега заради опасността на изборите в неделя Кощуница да се лиши от премиерския пост той използва тактиката на сплашване, напомняща за покойния диктатор.

За да получи подкрепата на хората, неговата Демократическа партия на Сърбия се опитва да засили напрежението в Сърбия и Косово и представя нещата пред избирателите като избор между предателството и патриотизма. От едната страна са "изменниците", тоест неговите бивши съюзници от прозападната Демократична партия, която е оглавявана от преизбрания президент Борис Тадич (не трябва да се бърка с партията на Кощуница, която има подобно име). Премиерът обвинява Тадич и неговата партия, че са продали Косово - сърцето на Сърбия, заради интеграцията на страната в Европейския съюз.

Основният момент в тази стратегия е да се принуди избирателят да признае националистическите тези за това, че



Сърбия е немислима без Косово



От това следва, че всеки, който признае независимостта на областта, което сториха 18 от 27 страни - членки на ЕС, включително България, се явява враг на Сърбия. Това значи, че "патриотичната" алтернатива означава гласуване в полза на Кощуница и отказ от членството в ЕС, докато Брюксел подкрепя независимо Косово.

Засега нищо хубаво не излиза от тази стратегия. Според последните социологически проучвания партията на премиера заема трето място с около 12% подкрепа. Но Воислав Кощуница се надява на достатъчно подкрепа, за да се превърне в необходим коалиционен партньор с още по-националистичната Сръбска радикална партия, която води с 34 на сто, и Социалистическата партия, за която биха гласували 7% от хората. Тъй като е влиятелна фигура, той би могъл да разчита на ключова позиция в бъдещото правителство. Има и шанс да запази премиерския си пост. Демократическата партия на Тадич има подкрепата на 32 на сто от хората.

Има още един момент в кампанията на Кощуница, който няма пряко отношение към политиката, свързана с идентичността и националните идеи на сърбите. Става дума за стабилността. Милошевич ползваше тази стратегия, заявявайки, че гласуващите за него дават гласа си за стабилността. Обаче тогава електоратът предпочета промяната.

Този път Кощуница се обръща към избирателите



със същите идеи на бившия диктатор,



загърнати в националистическа риторика, надявайки се, че избирателите ще предпочетат стабилността. Всички очакват, че проевропейските демократи мирно ще приемат едно поражение на изборите, което обаче не може да се каже за националистическите партии. Има и вероятна заплаха, че едно поражение на Кощуница може да доведе до хаос. Той като че ли казва: "Гласувайте за мен, иначе ще има проблеми".

Това обяснява яростните нападки на националистите, включително и на премиера, срещу "предателите" и "международните агресори", особено НАТО, както и мълчаливото му одобрение на скорошните жестоки улични протести в Белград срещу западни посолства. През февруари тълпа разгневени младежи, предимно футболни запалянковци, се опита да превземе мисията на САЩ в Белград. В Косово протестиращи сърби изгориха няколко КПП-та и автомобили на ООН и ЕС, по време на сблъсъците загина един украински миротворец.

Разпалваната от опозицията паника може да не доведе до нищо. Една от причините е, че според всички последни проучвания болшинството сърби искат встъпването в ЕС. Проблемът с привличането на тези проевропейски гласове във вот за прозападните сили е в това, че Тадич и неговата партия поеха конституционното задължение да запазят Косово в границите на Сърбия. По този начин те искат да убедят сърбите, че има някакъв път за встъпването в ЕС, без да се отказват от своята провинция. Но докогато въпросът за членството на Сърбия в съюза бъде част от дневния ред, мнозинството страни от ЕС вече ще са признали Косово като независима държава. Във всеки случай избирателите ще бъдат помолени да подкрепят Тадич и членството в Европейския съюз, като се забравят предишните грешки на партията му.

В същото време



ЕС се опитва да въодушеви прозападните групи



в Сърбия. Преди няколко седмици Брюксел подписа с Белград отдавна отлаганото Споразумение за асоцииране и стабилизиране, което е първата крачка за получаване на членство в съюза. Това подписване бе отлагано заради това, че Сърбия до ден-днешен не е арестувала обвиняваните във военни престъпления сърби. Споразумението обаче ще влезе в сила само тогава, когато това стане и Белград започне пълномащабно сътрудничество с Трибунала на ООН за военни престъпления в Хага. Освен това ЕС предложи на Сърбия програма, с помощта на която сърбите ще могат да пътуват из целия съюз без визи. Намекът при всичко това е, че те ще могат да се възползват от всичките тези блага само ако победят прозападните сили.

В момент, когато ЕС се опитва да помогне на проевропейските партии в Сърбия, предишната и сегашната неспособност на Евросъюза да изработи обща политика по отношение на Косово и Сърбия способства усилено на сръбските националисти. В отсъствие на единна позиция ЕС приличаше на партиен тигър. Твърдата позиция на националистите, които при никакви условия не признават независимостта на Косово, изглеждаше като много успешна. Това подкопаваше прозападния лагер.

Още една причина, заради която силите на ЕС могат да победят, е



бързото влошаване на икономиката,



което се изразява в забавяне на нейния ръст, инфлацията и ръста на лихвите в банките, както и отсъствието на сериозни чуждестранни инвестиции в страната. Всички са съгласни, че в случай на победа на коалицията срещу ЕС ситуацията в страната ще започне да се влошава още повече. Сърбия има крайна нужда от чужди средства за финансирането на своя дефицит по текущите сметки, които възлизат на 5 милиарда евро, което примерно 17% от БВП. Встъпването в ЕС ще създаде реална перспектива подобни чуждестранни инвестиции да потекат към страната.

Проблемът е това, че на Демократическата партия на Тадич ще й е доста трудно да направи съживяването на икономиката свой основен коз. Сърбите се обърнаха към радикалните националисти точно заради икономическите провали на неговата партия в последното правителство. Хората разбираемо не са удовлетворени от влошаването на икономиката и особено от кризата в социалната политика.

Тадич сега трябва да се надява на това, че избирателите ще подкрепят неговата партия, за да предотвратят още по-лош изход от ужасната ситуация, в която се намират. Това обаче означава, че избирателите трябва да бъдат по-рационални и отговорни, отколкото партиите, за които ще гласуват. Изборът на по-малката злина винаги е бил трудно изпитание.