Неприятно съвпадение на обстоятелства постави пред изпитание образователната система на Великобритания - класните стаи отесняват от децата на имигранти, а преподавателите масово напускат, без да има кой да ги замести. Осезаема е и липсата на кандидати за директори в началните училища.

Недостигът на кадри накара правителството да прибегне да отчаяни мерки, за да се справи със ситуацията. Агенцията за квалификация и развитие в училищата разпрати до всички бивши преподаватели писмо със списък от облаги за онези, които са готови да се върнат към старата си професия. Сред изгодите са посочени по-кратък работен ден, рекордно високо заплащане, по-малко време за оценяване на тестове вкъщи. Писмото е пристигнало и на адресите на онези учители, които е трябвало да напуснат попрището по обективни причини. Например разклатено здраве, нападения от ученици, хроничен стрес. Такъв е бил случаят с Джон Илингуърт, бивш председател на Националния съюз на учителите. Той освободил директорското място в начално училище в Нотингам и се отказал завинаги от преподаването, след като получил психическо разстройство вследствие на постоянното напрежение. В писмото от правителствената агенция до него пишело: "Нуждаем се от Вас и Вашите умения на учител - много неща се промениха, откакто напуснахте класните преди две години. Заплащането е много по-добро. Преподавателите получават средно 10 000 британски лири повече в сравнение с 1998 г. Броят на учителите на непълен работен ден се е увеличил, а обемът на работа е намалял. Преподавателите твърдят, че им се налага да вършат по-малко от задълженията си вкъщи." Джон Илингуърт обаче не вярва на това. Той обяснява напускането си през 2006 г. с "правителствен тормоз", бюрокрация и пренатоварване. По думите му твърденията на правителството не отговарят на истината. Заплащането на учителите се е увеличило само с 6000 паунда годишно. "Това са пълни лъжи. Не би трябвало да се опитваме да насърчаваме хората да се заемат с тази работа на основата на неистини, защото в противен случай половината от тях ще си отидат още през първите три години", смята бившият председател на Националния съюз на учителите. И добавя: "Знам, че има криза в тези среди. Ето защо



се предприемат толкова отчаяни мерки



Но отговорът на това е да се намали обемът на работа на учителите, да се подобри заплащането и така всички да останем на постовете си".

Статистиката за кадровото текучество в британската образователна система е достатъчно красноречива. Близо 250 000 учители в работоспособна възраст вече не са в класните стаи. 100 000 са се насочили към други професии между 2000 и 2005 г. Броят им е два пъти по-голям в сравнение с предходните 5 г. Консервативната партия, която е в опозиция и се радва на по-висока подкрепа от лейбъристите на премиера Гордън Браун, отдава тези данни на слабата дисциплина в училище и канцеларщината.

"Аз приемам писмото като шега. Но има много болни хора, които се отказаха от преподавателската дейност и все още са в тежко състояние. Писмото може да навреди на здравето им. Отвратително е, че правителствена агенция разпраща подобни неща на болни учители. Със сигурност са могли да проверят базата данни, за да разберат кой е напуснал заради неспособност да води занятия", размишлява Джон Илингуърт.

Междувременно стана ясно, че останалите в класните стаи се изправят пред пореден сериозен проблем - наплива на деца от имигрантски семейства. Училищата се нуждаят от все повече средства, за да могат да предложат образование на езици от Източна Европа, Близкия изток и Африка. Демографският бум сред новодошлите вече казва тежката си дума. Под най-силен натиск са малките начални училища. В някои от тях едва 30% от учениците говорят английски, при това като втори език, алармират от Асоциацията на учителите и лекторите. Сдружението представи данни, които не вещаят спокойна работа за британските учители. Децата, чийто първи език е английският, са малцинство в 1300 училища на Острова. В някои райони на Лондон потомци на имигрантски семейства заемат почти 100% от местата в паралелките. Разкритията са сериозно предупреждение за властите, тъй като децата, които се затрудняват да говорят английски, засилват натиска върху преподавателите си и рискуват да занижат образователните стандарти.

"Много години наред броят на учениците в Ковънтри (300-хиляден град в Централна Англия - бел. ред.) бележеше спад", твърди местният преподавател Стивън Холмс. "Бяхме заплашени от съкращения и закриването на учебни заведения, докато тенденцията не беше обърната с пристигането на 4000 деца на имигранти за шест години", продължава Холмс. Според него гъвкавостта на преподавателите и помощния персонал е поставена пред изпитания всеки ден. Планират се занятия за групи от около една трета от учащите се, за които английският е втори език. Лондон все пак бие всички останали градове. Начално училище в източната част на космополитната столица дава образование за деца, които



говорят на повече от 40 езика



Очевидно началното образование на Острова не страда от липса на ученици, макар и с все по-разнообразен произход. Университетите обаче не успяват да постигнат напредък в попълването на приемните си квоти. Близо 2.2 млрд. паунда е изразходвало правителството миналата година в опит да привлече повече младежи със средно образование във висшите учебни заведения. Средствата са отишли за кандидатстудентски борси и промоционални кампании. Преглед на правителствените данни показва, че 269 000 души, завършили училища в Англия, са седнали на студентските банки за пръв път през септември 2006 г. Седем години по-рано броят им е бил 239 000. Ръстът по този показател обаче е само привиден на фона на увеличения дял на младежите във възрастовата структура на страната. Смята се, че действителният скок на студентите е по-малко дори от 1%. Добрата новина е, че броят на влизащите във висшите учебни заведения на възраст под 18 г. се е увеличил наполовина през изминалите шест години. Вундеркиндите в английските университети са вече близо 8000!