- Г-н Зовикян, как оценявате професионалната подготовка на вашите ученици в момента?

- Децата са достатъчно добре подготвени. Разбира се, има период на "преболедуване", когато започват работа, тъй като във фирмите оборудването е по-модерно от нашето. Но децата са будни, имат и добра компютърна грамотност. Качеството на обучение има 2 страни - мотивация на ученика и на учителя. Ако учителят е мотивиран, но ученикът - не, няма качество. И обратното. Не е тайна, че учителите вземат малко пари, някои си допълват доходите от други места. Учениците също не са мотивирани. По "Студена обработка на металите" например тази година нямаме прием, защото няма желаещи.

- Т.е. вашите възпитаници влизат в училището по-скоро като липса на друга възможност, отколкото като осъзнато желание?

- Има такъв момент. Статусът на учениците ни не е висок. Отличниците отиват с прием след VII клас, а ние от години нямаме прием. Т.г. министерството на образованието ни разреши да вземем паралелка "Автоматизация на дискретното производство" от VII клас и децата в нея са с конкурс и са по-мотивирани. Има коренна разлика в тяхната успеваемост от тази на учениците, които сме приели по документи след VIII клас. А те намаляват, защото елитните езикови гимназии "лапват" учениците с по-висок образователен статус. Освен това професиите, за които се учи при нас, просто не се смятат за престижни. А децата учат това, което иска родата, и по-рядко това, за което имат заложби. За мен отмина времето на бизнес секретарките, на икономистите. България вече бъка от такива специалисти, от кадри за туризма - виждате, че те, както и компютърните ни специалисти, се изнасят в чужбина. Но икономиката ни трябва да се съживи и основа за това е професионалното образование. Просто трябва да се обърне повече внимание на гимназии като нашата.

- Под каква форма трябва да бъде това внимание?

- На първо място, от увеличаване на делегирания бюджет. Специалностите ни изискват прекалено много специализирано оборудване, което е скъпо. Сега повечето промени в оборудването стават с лични връзки, спонсорства и др. Не страдаме от липса на спонсорства, но не можем да бъдем безкрайно настоятелни. Според мен бизнесът трябва да финансира 50 на 50 заедно с държавата образованието на професионалните кадри у нас, защото знае добре от какво има нужда и може да заяви колко човека му трябват в перспектива. А министерството да допълва, защото то има общ поглед, но не може да огрее навсякъде. Бизнесът може да дава стипендии - ето как ще се мотивират децата. Дай му на един ученик стипендия от 200 лв., и той ще знае за какво учи. И като му обещаеш престижна заплата, нещата могат да се оправят.

- Смятате ли, че работодателите ни са узрели да финансират изпреварващо подготовката на бъдещите си кадри?

- За съжаление засега те просто действат и кърпят на парче. Може би законодателството ги притиска, защото по цял свят фирмите имат данъчни облекчения, ако финансират образованието на подрастващите поколения, а у нас те нямат. Ако част от тези данъци се намалят или се признаят за разходи, може би ще има повече желаещи да помагат. Иначе проблемът с глада за кадри ще се изостря още.

- Колко от вашите ученици се реализират на трудовия пазар?

- Част от учениците ни продължават образованието си в университет. Друга част се реализират в производството, но за съжаление не в тази сфера, за която са учили. Бих казал, че твърде малка част - едва ли повече от 5% - продължават да се занимават с това, за което са учили.

- В момента съобразени ли са кадрите, които произвежда страната ни, с нуждите на нашия пазар на труда?

- Категорично не. Но това не е от вчера, а от дълги години. Вижте какво произвеждаме сега приоритетно - хотелиери, сервитьори и бармани. Те заминават в чужбина, а ние пак не сме в състояние да задоволим собствените си нужди. Затова бизнесът е готов да внася отвън, но на каква цена? Не бих казал, че младото ни поколение е по-некадърно от едни китайци, виетнамци или тайландци. Трябва да си ги върнем и да не наблягаме само на туризма. Бюджетът на една страна се определя от нейната икономика, а туризмът е само процент от този бюджет. Не трябва да се произвеждат в едни сфери ненужно много кадри, а в други - по-малко от необходимото и да няма никаква координация с бизнеса. Според мен именно бизнесът трябва да каже: "Имам нужда от толкова и такива работници, специалисти, техници, монтьори". И план-приемът да се прави на тази база. Бизнесът трябва да гледа изпреварващо 5 г. напред. Не го ли направи, ние загиваме.