|
| Просветният министър се е втурнал да въведе матурите от тази година въпреки всичко и всички. |
Стандартизиран се нарича такъв тест, който се изработва и провежда според предварително зададени критерии и принципи. Тестовете се съставят по такъв начин, че "въпросите, условията на провеждане, оценителните процедури и тълкуването на резултатите са в съгласие с предварително определените критерии и принципи" и се "провеждат и оценяват по предварително фиксиран, стандартен начин". Основната задача на стандартизираните тестове е да създават еднакви условия и да не позволяват преференции, нито да ощетяват изпитваните.
Ясно е от горното, че преди да се започне изработването на един стандартизиран тест, трябва точно да се формулират онези критерии и принципи, които да залегнат в основата му. Най-важният трябва да отговори на въпроса какво искаме да оценим с теста. В случая с матурите също се питаме: кои знания искаме да оценим и кое ниво на тези знания ще считаме за достатъчно? Това са два изключително важни въпроса, защото те касаят договора, който държавата сключва с учениците, за да им издаде свидетелство за зрелост. Ще дам един малък пример: решаваме, че е важно да оценяваме знанията за понятието триъгълник. Най-общо това биха могли да бъдат следните знания: триъгълникът има три страни, сумата от ъглите му е 180 градуса, височините му се пресичат в една точка и т.н. Кое от тези знания за колко ще оценяваме, къде е нивото, над което ще считаме, че може да се даде (макар и минимална) оценка за зрелост? По света има дебели книги, които всяка държава чрез свои институции създава, за да отговори на тези въпроси. У нас за съжаление дори не се признава необходимостта от създаването на такива принципи и критерии.
Друг изключително важен въпрос, съпътстващ всеки тест, са предварителните стандарти за неговото оценяване, защото те определят критичното ниво издържал/неиздържал, цялата скала на оценките, но също така и начините, по които се извършва същинско оценяване.
Каква е процедурата за изработване на стандартизирани тестове? За всеки конкретен тест се събират многобройни екипи от специалисти както по съдържателната част на предмета, така и по конструиране на теста, статистическата му обработка, апробирането, оценяването, анализирането му. Всяка отделна тестова компонента, както и тестът като цяло, се оценява и от екип психолози. Определя се какъв да бъде броят на въпросите с кратък (или отворен) отговор, въпросите - вярно-грешно; свободен текст (есе) - т.е. каква да бъде тежестта в целия тест на всяка една от тези компоненти. Събират се много различни тестови задачи, които отразяват различно ниво на усвояване на изискуемите знания. Съставят се първични тестове. После те се апробират върху представителна извадка от онези, които ще ги държат - обикновено поне 10%. Прави се статистическа обработка на резултатите (брой на двойките, тройките..., шестиците; най-често срещан грешен отговор за всеки един тестови въпрос, най-често срещани близки отговори, лесни задачи, трудни задачи и т.н.). Прави се анализ на резултатите. Търси се отговор на въпроса защо и как тези двойки, тройки и т.н. са получени - например поради отговаряне или неотговаряне на точно кои задачи са получени (защото една двойка може да се получи поради неотговаряне на различни задачи). Прави се статистическа обработка на задачите и някои се определят като добри за тестова форма, други - за лоши; едни се определят като задачи за тройка, други - за шестица. За всяка задача се определя най-често срещаният отговор или двойка отговори. После от тези вече апробирани задачи се съставя нов тест. Пак се апробира, анализира и така - отново и отново -
процесът трае минимум година и половина,
докато се получат няколко равностойни, напълно стандартизирани теста, готови за употреба.
Друг важен компонент е т.нар. таймиране на теста и задачите - т.е. определя се времето, необходимо за решаване на всяка задача и на теста като цяло - това, че задачата има 4 отговора, не я прави нито по-бърза, нито по-лесна за отговаряне или решаване.
Друг ключов момент е секционирането на теста на няколко независими части. Дава се определено време за решаване на всяка секция и след като е изминало то, изпитваният няма право да решава задачи от тази секция. Това се прави, за да не се стъписаш от една задача и да не можеш да отговориш на много други, които са ти познати. Във всяка една от секциите се включват по същата причина задачи с различна трудност - за да не се оставят най-трудните най-накрая, когато умората е най-голяма.
Създаването на стандарт за оценяване на теста е също толкова важна и сложна част, колкото изработването на самия тест. Например за матурите в Ирландия всеки тест, който е от приблизително 10 страници, се съпровожда от стандарти и критерии за оценяване от около 60-86 страници. Подробно описание на оценяването придружава и всяко пособие по TOEFL и SAT. Особено внимание трябва да се обърне на оценяването на свободния текст. На оценителите се предоставят правила и насоки, както и примерно разработени текстове за сравнение за всяка възможна оценка (есе за 3, есе за 6 и т.н.), за да се минимизира субективността при поставянето на оценката. Такива примерни есета се оповестяват и предварително. За намаляване на субективната оценка в повечето тестове на есето се предоставя не повече от 20% от общата тежест на теста. Не е учудващо, че преди да стартират, програмите SAT и TOEFL са работили пробно поне 5 години.
Нищо от гореизброеното поне приблизително не се прави у нас. Няма стандарт, определящ какви точно конкретни знания искаме да оценяваме, къде е тяхното място и каква е важността им в преподавания през годините материал.
Няма нито стандарти, нито критерии за оценяване
На обществото не се дава никаква предварителна информация за начините на оценяване, които далеч не се изчерпват с превръщането на точки в оценки, нито с нивото, където ще се постави в точковата скала тройката (всъщност в последните дни министър Даниел Вълчев е категоричен, че предварителна скала за оценяване няма да се прави, а ще се изчакат резултатите и по тях ще се нагодят прагове за оценки - бел.ред.). В България свободният текст в примерните и пробните матуритетни тестове е минимум 30% без наличието на нито една от по-горните насоки за оценяване. Няма и помен от обявени примерни текстове за 3, 4, 6... Нещо повече, променят се в последния момент условията, при които ще се провеждат тестовете - след като беше обявено, че няма да могат да се ползват Менделееви таблици, таблици с формули и калкулатори, от 4 април това вече е разрешено. Това на пръв поглед подобрение всъщност пряко дискриминира онези деца, които могат с лекота да се справят с тези тестове при новите условия, но са се отказали от явяване само защото не могат да наизустят в последния момент стотици формули.
Комисиите за изработване на тестовете са назначени през февруари и се състоят от около десетина човека. Изработените от тях за месец и половина (!!!!) тестове ще бъдат предоставени на втора комисия от трима души, които ще определят няколко варианта, най-вероятно комбинирайки отделни тестови задачи от различните тестове. За апробиране и дума не може да става при тези кратки срокове, но то не се и предвижда. Повече от ясно е, че тези тестове са на светлинни години от стандартизираните. Точно поради това те не създават еднакви условия за всички явяващи се и ощетяват зрелостниците. Най-малко от всичко тези тестове оценяват нивото на системата.
Няма държава в света, която да подготвя тестове 3 месеца преди изпита. Пряко се нарушава както законът за просветата, така и националната програма за развитие на средното образование (2006-2015 г.), изискващи многократно провеждане на пробни матури.
МОН твърдо отстоява намерението си да започне провеждането на матурите още от тази година въпреки всичко и даже с цената на всичко. С цената най-вече на залагането на карта на бъдещето не само на тазгодишните, но и на бъдещите зрелостници. Сега идва ред на политиците да преценят и да решат дали тази цена си заслужава да бъде платена и дали последната сметка за плащане няма да бъде тяхната. Изборите са след една година.
-----------------
ТРЕВОГИ
Казвам се Даниела Иванова. По принцип съм доста дисциплинирана и изпълнителна, но вече се чудя дали не губя самоуважението си, понасяйки всичко безропотно. Имам син, който е в V клас в столично училище. Миналата година МОН за пръв път въведе матури за IV клас. Никой не каза нищо против това. Ние бяхме успокоени от медиите, че тези матури не са матури и са единствено с цел да се види общото ниво на четвъртокласниците в страната. Идеята е да се придобие общ поглед над образователната система. В действителност класните ръководители съобщиха на нас, родителите, че все пак представянето на детето на матурата ще окаже влияние върху оценката му. Хайде, тогава не беше страшно, защото в IV клас все още децата имат един учител - класния, който се тревожи за оценките на децата, защото пък него го следи директорът по този показател. Какво обаче стана след година? От министерството тихомълком съобщиха, че ще има матури и за V клас. Те пак нямало да имат значение за оценките, казаха "по телевизора", но в училище казват друго. Преподавателката по български е казала на класа на сина ми, че оценката от матурата ще окаже влияние на крайната им оценка. Какви са обстоятелствата - оценяването ще бъде външно, тестовете са изготвени незнайно от кого, учениците учат по различни системи, учебниците са на различни издателства. В V клас матурите са по 6 предмета, започват от 13 май, ще бъдат всеки ден от 9.30, като децата след това отиват на училище следобед. Малко след това ще имат и класни работи по същите предмети. Питам защо се прави това? За да спечелят допълнителни хонорари "външните" проверяващи? Струва ли това всичкият тормоз, който детето ми трябва да преживее? Как е възможно учениците да се подготвят за 6 матури, всяка от които на следващ ден, и то по такива предмети? Как може да знаят целия материал по история например?! Искам безделниците в министерствата да спрат издевателствата над децата ни!
---
Даниела Иванова изпрати това писмо на електронната поща на редакцията.
