Пожарната не трябва да е в МВР. Казвано е хиляди пъти по повод раздутата и неефективна структура на вътрешното министерство. Но разтърсващият политически катарзис в Катарино (по думите на Ахмед Доган) не доведе поне до това пожарната да бъде махната от лошото МВР, за да бъде пришита до още по-лошото МИС. От един месец така се нарича министерството на вицепремиера Емел Етем - Министерство на извънредните ситуации.

Според формалната логика пожарът е именно такава ситуация, ерго службата за гасене трябва да е в това ведомство. Все пак в Катарино е надделяла здравата логика и пожарната си остана там, където е, за да не се подпалват допълнителни пожари.

Когато преди 3 години се наливаха основите на ведомството на Емел Етем, тръбеше, че държи то да се нарича "за държавната политика при бедствия и аварии", защото именно така щяла да запълни липсата на управленски подход при справяне с бедствията. Тогава тя разполови и закона за управление при кризи, пак заради нуждата да вкара повече политика и държавнически поглед към различните видове беди.

За последните три години г-жа Етем стана символ на липсващата държава по време на бедствие. С нито едно бедствие държавата не се е справила по-добре, откакто се сдоби със специално министерство по въпроса.

Едно пише в закона, друго очакваше обществото, а трето обясняваше самата Етем, която или току-що се завръщаше от почивка, или от партийно мероприятие.

Това, което се случи малко преди Великден, бе, че паднаха основанията вече



да бъде наричана Госпожа бедствие,



защото от заглавието на министерството й бедствията бяха заменени с извънредни ситуации, без да се уточни какво означава това. Но то и три години не стигнаха да разберем какви са задълженията на отделните институции по време на бедствие, независимо че има закон.

В него липсва точен алгоритъм за управленската пирамида на единната спасителна система. Както и кой кой точно координира действията по време на бедствия. Информационно-комуникационните центрове, които са основни звена в тази система, все още са само намерение. За телефон 112 е просто неудобно да се говори какво е свършено.

Затова пък в закона Емел Етем педантично разписа социалните придобивки за спасителите и дори направи опит да прикачи към тях и чиновниците от министерството. Спасителите от Гражданска защита наистина заслужават привилегиите, които имат колегите им от МВР и МО, но под ръководството на Етем шефовете им все още не успяха да се преборят с чиновническия си режим и маниер на работа. По време на наводнението в Цар Калоян странно как шефът на Гражданска защита в Разград научи толкова късно и не успя да стигне до градчето, за да помага. А месец преди ужасната катастрофа вицепремиерът Етем и премиерът Станишев прерязаха лентата на загадъчна сфера, която трябваше да приема космически сигнали, за да знаем какви бедствия се задават. После се разбра, че в космическия център за наблюдение по някакви си причини все още липсвала необходимата техника , но важното е да се режат ленти. При снежната блокада на Петолъчката шефът на Гражданска защита в Ямбол също късно беше разбрал за бедата, за да поиска спешна помощ от военните. Тогава хората разказваха, че звънели на телефона на службата, но никой не вдигал.



Защото чиновниците работят до 17.30 ч.



Да не говорим за пожара във влака край Червен бряг. Екипи на Гражданска защита не се появяват в нощта на пламъците.

Гражданска защита-Перник преди няколко дни започна да източва микроязовира край село Лесковец заради опасността пропуканата му стена да поддаде. Бяха евакуирани 25 души. Берекет версин и на толкова. Една областна Гражданска защита все пак работи, и то превантивно.

Това, което за три години остана неразгадано, е какво се крие зад понятието "държавна политика при бедствия и аварии". Може би означава, че екип от суперспециалисти правят стратегии, планове и програми за това как държавата максимално да обедини ресурсите си, за да защити и съхрани живота и имуществото на хората. Тъй като държавната политика при бедствия и аварии засяга редица ведомства, Емел Етем трябваше да бъде лидер в обединяване на усилията им в инвестиране на повече сигурност и предсказуемост.

Вместо това тя се изпокара с всички - с военните, с МВР, с кметовете. Така сведе ролята си да информира в циркулярни писма, че през зимата вали сняг, а през пролетта - дъжд.

Пример за сбъркания подход в държавната политика при бедствията е фактът, че основният ресурс на комисията за възстановяване към МС отива за покриване на щети, а не за превантивни дейности. От парите за капиталови разходи в бюджета си министерството също заделяше много повече пари за дейности, които ще се вършат постфактум, отколкото за предпазване от беди.

И след този провал в основните задачи, които Емел Етем сама си постави като министър преди три години, при структурните промени в правителството тя получи нов шанс, полагайки наново клетва пред парламента.

В закона, който обслужва министерството, няма и дума за извънредни ситуации. От друга страна, не е ясно дали кризите са извънредни ситуации. А за кризите има отделен закон и други отговорници. Според закона "Криза е такава промяна на установеното състояние на живот, обхванала територии, сектори и сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, в резултат на която дейността и условията за съществуване в променената среда са силно нарушени". Май че това е и извънредна ситуация.

А задачите пред Емел Етем са ясни. Вече не отговаря дори за бедствията. Остава й една лежерна година, в която ще симулира някаква дейност. Като изключим конкретната й тегоба около телефон 112.