Изненад-а-а-а! Коалиция "За европейска Сърбия - Борис Тадич" победи убедително на изборите в западната ни съседка. Защо? Какво изненадващо има в това? Изненадващо е, защото трябваше да победи национализмът. Косово обяви независимост и беше логично властта да вземат радикалите, които проповядват реваншизъм. Вместо това печели прозападната коалиция. Нормално ли е? Има ли нещо гнило в тези резултати? Например купуване на гласове от малцинствата, имало ли е фалшификации? Възможно е. Малък тест за това дали има манипулации или не на изборите ще бъде отговорът на въпроса каква е активността на гласоподавателите в долината на Прешево, населена с албанци. Като изходно сравнение можем да вземем резултатите от президентските избори през януари тази година. В областта тогава гласуваха не повече от 3-5% от имащите право на вот. Ако активността от миналия уикенд се окаже в пъти по-голяма, можем да стигнем до някои изводи, които не се в полза на демокрацията.

И все пак ние трябва да сме щастливи от резултата, независимо как е постигнат. На България й трябва точно такава Сърбия. Държава, която къса пъпната връв с войнстващия национализъм и обръща изцяло лице към ЕС.



Сбогом, Косово!



С избора си сърбите казаха едно кърваво "сбогом" на Косово - първия и последен лозунг на национализма, родил Слободан Милошевич. На плакатите и в сърцата на съседите може винаги да стои едно "Ще остане!", но вече е сигурно, че ще посещават Грачаница само като туристи. Ако сърбите бъдат честни, въпросът на деня вече не е "Ще запазим ли Косово?", а "Ще запазим ли Войводина, Санджак... Западните (техните източни) покрайни?", защото емблематичната област отдавна е загубена.

Темерутският национализъм не донесе нищо добро на Белград - загуби всичко. Стигна се дотам, че да се подиграват с него, че Сърбия е единствената държава в света, която има адмиралтейство, без да има море. Не донесе нищо и на сръбския народ, който проля много кръв и плати повече от скъпо. Косово тежеше като воденичен камък на шията на Сърбия. Замразеният конфликт трябваше да бъде решен. Слава богу той се реши по възможно най-безболезнения начин.

Мислещите хора в западната ни съседка винаги са били много, но за съжаление не и мнозинство. Сега задължително трябва да си спомним огромните протести срещу режима и войните през 90-те години. Да си спомним, че не бомбите на Клинтън свалиха Слободан Милошевич, а уличният натиск.



Барони-милиони, Куйович-Муйович



По пътя от Благоевград към ГКПП "Станке Лисичково" има няколко бензиностанции. Повечето отдавна не работят, другите просто вегетират. Така е по цялото протежение на западната ни граница. Бензиностанции, бензиностанции... паметници на епохата от югоембаргото. Ненужни като албанските бункери на Енвер Ходжа. Паметници на времето, когато контрабандата хранеше хиляди. Хиляди, които стояха на най-ниското стъпало на една система, от която се зароди организираната престъпност у нас. Организирана престъпност, която се вля в глобалната мрежа. Престъпност, която здраво се е сляла с властта.

Войната се изхранва с престъпност - контрабанда на стоки, на петрол, търговия с оръжие и наркотици. Ако търговията, дори и незаконна, все пак е бизнес, наркотиците и оръжията са политика. Престъпниците не са националисти, но политиците, които покровителстват престъпността, често се крият зад национализма. Целта е една: печалба. Тази цел обедини мафията на Балканите по време на юговойните и България не остана встрани. Страната ни може би щеше да е много по-силно развита, по-малко корумпирана, по-малко престъпна, ако нямаше война в продължение на десетилетие на западната граница. Милиардите, които бяха спечелени от престъпност, сега се препират в туризма, строителството и хазарта. Убиват нормалната среда на конкуренцията, от която се ражда просперитетът.

Властта по онова време беше безсилна да се освободи от прегръдката на кървавите милиарди. Не мисля, че и сега се е освободила.

Някога имаше зловещи за обикновените хора личности като Барона, Златистия... Те бяха зловещи, защото бяха недосегаеми, но в същото време комични заради ганьовския манталитет и начин на живот - черни джипове, S-класи, манекенки, пирове, охрани, ланци.

У нас имаше и други мафиоти, но от класа. Сретен Йосич никога не е ходил с охрана, живеел е скромно и никой нямаше да чуе за него у нас, ако не беше арестуван и екстрадиран. Величината му обаче е световна и поради това не го осъдиха нито тук, нито в Холандия (обвинен в няколко убийства), нито в Сърбия. Но от него треперят всички, дори и главните секретари на МВР.

Такива "бизнесмени" юговойните родиха с дузини - сърби, хървати, албанци, словенци. Нашите бяха забъркани също. Ако казвам, че страната ни забави развитието си и беше в опасност, то е поради една много проста причина. У нас партиите продължават да се финансират и от престъпния свят, а когато мафията е свързана с войни, то наистина обществото е изложено на риск.



Пазарна икономика



Предлагането се определя от търсенето. Когато има война, има нужда от оръжия, има нужда от контрабанда, цъфти търговията с наркотици. Кончината на тъпия национализъм в Сърбия ще сложи край на опасността на западната ни граница да се пролива кръв. Така да се каже, престъпният свят ще изгуби своето Косово. Но това е добра новина, защото много от мафиотските предприятия ще останат съборетини, така както бензиностанциите от югоембаргото. Звучи прекалено розово, но е принцип на пазарната икономика, пък била тя и на черния пазар.