България от години дундурка една особена категория хора, които винаги всичко знаят. Те заливат публиката с обещания за разкрития, които обикновено не изпълняват докрай, пускат въдицата само за да ударят някого или да прокарат икономически или политически интерес. При това водят своите междуличностни и партийни войни с данни, които са им станали известни по служба.

Този процес върви през последните 18 години на т.нар. демократичен преход. В сценките обичайно участват бивши високопоставени служители на МВР или на специалните служби и особено влезлите в политиката. Последните месеци родиха нови персонажи и лагери, които се замерят с недомлъвки, вадят се някакви дискове, справки, папки, документи. Надпреварата кой знае повече тайни от другия върви на фона на общественото недоволство и от властта и МВР, и от опозицията, и от съдебната система.

Участващите в битката направо



си играят с нервите на хората,



без да си дават сметка, че накрая негативите ще са за самите тях и политическите им формации. Защото винаги лъсват истинските цели. И когато те са само партийни, но не и насочени срещу наказването на корупцията докрай, фалшът лъсва.

Да погледнем неформалния лидер на ГЕРБ и настоящ кмет на София Бойко Борисов. Той обяви, че имало страшни неща при сделките на Министерство на отбраната, пред които аферата "Топлофикация" бледнее. Но още разкрития ще направи, като дойде на власт. Очевидно дотогава ще се прави на интересен, а далаверите ще си вървят. Или пък другият му ход - предаде някаква още по-тайнствена папка на Държавната агенция "Национална сигурност" с много секретна далавера. И забележете каква му била целта - да види дали ДАНС е безпристрастна и работи. Като мине теста, имало още папки за тях. Пред народа той се направи на дисциплиниран и обяви, че



няма да издава тайни,



за да може МВР да работи спокойно.

Но само това да е. Преди Великден бившият шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов обеща след празниците разкрития за разработка с име на нощна граблива птица - за горската мафия, която пълни партийни каси. Борисов моментално изскочи за да каже, че знае много повече от Атанасов. Значи има някакви политици, които знаят за куп далавери, но си мълчат и пускат на ден по капка в публичното пространство.

Самият Атанасов, от когото тръгнаха разкритията за бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов, също се държи странно. Появи се една сутрин по телевизията и обяви, че имал справка и диск със записани подслушани интересни разговори. И като тръгна скандалът, се стигна чак до оставката на Румен Петков.

По принцип няма нищо лошо в това. Хората трябва да знаят мръсните полицейски тайни, с които куп високопоставени бивши и настоящи служители на МВР си мислят, че управляват държавата. В този смисъл резултатът от разкритията на Атанасов е положителен. Видя се, че много, ама много неща в държавата изобщо не са наред. Затова и подобни действия на изкарване на показ на кирливите ризи



трябва да бъдат адмирирани



Остана обаче горчив привкус за нещо не много почтено в цялата работа. Атанасов дълго размотава прокурорите и не им даваше диска. Оправданието, че не вярва на прокуратурата, не издържа. Може и да има основание, но по конституция само тя повдига обвинения. Дори забави новите разкрития. И защо, като твърди, че в Дупница се произвеждали в извънработно време амфетамини и парите от тях пълнели партийни каси, не каже какво точно има предвид? А го кара само на недомлъвки. И негодува, че се играело театро!

Още по-странно е, че бившият шеф на НСС се е вперил само в няколко ключови лица от управляващите. А забравя собствените си разкрития от 1999 г. в доклада за корупцията, в който набърка тогавашния вътрешен министър, няколко бизнесмени и високопоставени полицаи. Въпросният доклад също излезе в публичното пространство и "свърши работата". Костов отстрани неудобни министри. Днес Атанасов хич не забелязва героите от своя доклад дори в парламента и не ги закача. Или и там истините се били половинчати, или играта е от лична и политическа полза само за момента.

Същата работа се случи и с бившия шеф на ГДБОП и настоящ активист на ГЕРБ Ваньо Танов. Който също изприказва само изгодни му разкрития. Ако беше толкова смел, сега трябва да каже кого точно е имал предвид, като твърдеше, че политици са прикривали контрабандата, сивото производство на алкохол и т.н.

Но тук



и МВР, и прокуратурата имат своята роля



Те също участват в цялата сценка. Защото държавното обвинение, от една страна, не търси отговорност на всички разказвачи, когато се окаже, че твърденията им за фирма, политик, институция не са верни или са недоказани. Така беше, когато бивш шеф на националното следствие обвиняваше бивш министър, че е господар на държавата и си прави каквото иска в нея. А бивш директор на държавна фирма пък твърдеше, че магистрат му е искал стотици хиляди лева месечно, а пък зам.-министър лобирал за фирми. Прокуратурата обяви, че тези неща не отговарят на истината, но не направи нищо срещу тези, които урониха престижа на куп институции, фирми и хора.

От друга страна, обвинението работи под сурдинка дори когато нещо се окаже вярно. Докато то се забрави. Едва ли вече някой помни разкритията в столичната топлофикация, Държавния резерв, САПАРД... Сега има обещание да разкрие служителите, които изнасят информация от МВР. Да видим кой ще изгори - източниците на политиците скандалджии или захранващите сивия бизнес с предупреждения за обиски.

В крайна сметка криенето зад служебни, следствени и всякакви други тайни не е помогнало нито на политик, нито на институция.