Като в началото на 1997 година: в кьошетата на банковата среща кънтят кухи фрази, цъфтят изкуствени усмивки, в гърбовете се забиват ехидни погледи. Безпокойство, напрежение, чувство за несигурност обладават финансовата система. Странно, защото не помня нашите банки в по-добра кондиция, а вече четвърт век съм в този занаят. 2007 година беше плодородна във финансите. Общата печалба на банките нарасна с 50%, някои от тях удвоиха нетния си доход. Кредитните портфейли се издуха, но обслужването на заемите остана неизменно добро, ликвидността дори се повиши, сочните печалби качиха капиталовата адекватност. Но от месеци по улици и офиси



пълзят отровни слухове



Първо се пусна мълва, че всеки момент ще отменят валутния борд, левът щял да девалвира и всички щели да бъдат отново обрани. Хората пощръкляха да сменят левовете в евро. Огромната част спестявания са вече във валута. Сетне се чу, че една световна банкова група щяла да фалира, защото дилър загубил милиарди на борсата. Клиенти веднага обсадиха българската банка на същата група да теглят пари. Гигантът се видя в чудо, докато овладее паниката. После друг слух: голяма българска банка била пред фалит. Било решено - край! Шушу-мушу и се нижат вече опашки разтреперени вложители. Обади ли се страхът, човек не чува гласа на разума. Не го е грижа какви такси ще плати, колко доход ще загуби. Ясна е причината за епидемичната психоза. От месеци ни облива



порой от глупости:



вестник да прочетеш, телевизор да пуснеш - и се почва. Европа спряла едни пари. Сега ще ни санкционира, пише "кървави писма", току-виж ни изключи. Ще си иска парите обратно. Батко откраднал милиарди (!) от пътния фонд. Прокурори дрънкат белезниците. Брюксел искал "глави". Падат министри. Брокери квакат как "убийствените лихви" щели да разорят хората, които взели заеми. Бензинът поскъпва. Световната финансова криза ни връхлитала. Засипват ни тонове словесен тор, та не е чудно колко много слухове никнат. За зла чест развъдихме гъмжило стръвни за власт политически интриганти, които усърдно клатят държавата. За тях



налудността е политическо средство



Българинът вече на лозунги не кълве, но се бои за хляба и още повече - за парите си. Но ако се разтресе финансовата система, току-виж от паника излезе с тояги по улиците и бутне властта. И тя тупва в краката на новите глашатаи на гнева, яхащи вълната на недоволството. 1997 римейк. Но икономиката не е същата. Потенциалът й нарасна в пъти, банковата система няма да се огъне под натиска на 200-300 милиона долара, колкото стигаха да взривят трезорите преди 11 години. Има единствен шанс вехтият сценарий да успее повторно: ако наистина се огъне поне една банка със стотици хиляди клиенти, а кабинетът се вцепени и не парира атаката. За разлика от празната хазна от 1996 г. сега имаме милиарди фискален резерв. Дори 100%, до последната стотинка всички пари от която и да е банка, даже от трите най-големи български банки едновременно да се изтеглят - държавата може да покрие изтегленото. (Милиардите на валутния борд не броим.) Остава мизерна надежда, че министрите ще се парализират от страх и ще се боят да пипнат резерва. Ще имат лодка, но няма да смеят да се качат на нея, докато се давят в отприщения потоп. Господа министрите не ми изглеждат такива бунаци. Те знаят:



при криза плащаш веднага!



Иначе става катастрофа. Ако значителна банка свърши парите и спре плащанията? Има само един ход - до ден кабинетът й дава пари да плати! Не пуйчи. Не приказва. Веднага налива в разклатената банка милиард, два, колкото трябва, да спре разпадът. През 2007 г. четири европейски държави бяха принудени да помпат с милиарди евро банки в беда. Германия към 5 милиарда, Франция малко повече, Австрия 12 милиарда (с държавните гаранции), Англия над 15 милиарда. В България няма такава банка, която при най-тежка платежна криза да поеме дори милиард. В най-лошия случай за подкрепа трябват 200 до 300 млн. евро. Тези пари не "потъват". Ако собствениците на банката не могат да ги върнат, самата банка се продава, старите акционери губят капитала, новите връщат борча. На това му викат "стрес тест": могат ли властващите да мислят и да решават със собствените си глави и да държат юздите при финансова криза, или се вкаменяват, хвърлят мандата и гузно абдикират от властта, която не им е по мярка. Ако кабинетът е научил урока какво се прави при заплаха за някоя банка, можем да спим спокойни за парите си. Дори още да се подклажда финансова паника, разпад не може да има и бунт май няма да се взриви. Остава само да се запитаме



кой ще плаща поразиите



Кой ще върне на излъганите хора комисионите, платени за смяна на левовете в евро? Депозитите им в евро носят по-малко доход, отколкото са вземали за левовете. Кой ще ги компенсира? Кой ще върне загубената лихва на онези, които сега от паника развалят депозити и теглят пари? Вредите, понесени от измамените в користната игра на политика вложители, са между 50 и 100 млн. лева от началото на годината. Банките мълчат колко те са загубили. Ще има ли поне един да отговаря пред закона за тези загуби?