Най-отдолу, естествено е морето, в синьосивкаво. Понеже е хладно, на жълтеникавата плажна ивица няма никого и нищо. Зад нея са редица хотели, шарени, с реклами, тук-там има зеленина. Жанровете "плажна кърпа" и "проект за малък бизнес" не допускат изобразяване на боклуци и багери около незавършени строежи, но всеки знае, че сред хотелите има доста. Над тях автобус - надписът на фирмата не се чете поради неплатена реклама - свива към пътя през лозя, запуснати ниви и рехави стада. Пътят води до село на петнадесетина километра от морето. Заради мащабите на кърпата и на проекта изглежда обаче по-близо, както и пътят - по-пряк и равен. Друг автобус вече е в центъра на селото, където изпъква голяма къща с току-що белосана фасада. Отзад и вътре е порутено, но на кърпата това няма как да се изобрази; не се вижда и в проекта, който предвижда само разкрасяване на фасади. Всъщност това е някогашно училище, пригодено за първата атракция - "Празник на село". Тя е включена в седмичния пакет за чуждестранни туристи от най-ниските нива на средната класа. В случая туристите са пенсионери, вероятно французи или англичани, защото тук-там в групата има черни. По пъстрота обаче те отстъпват на посрещащите ги местни жителки, облечени в разнородни носии, забрадени и накичени с пендари от капачки за буркани тип "Омния". Повечето сякаш са излезли от картина на Стоян Венев, макар да са напълно реални лица. Две от тях сочат с лек поклон към училищната врата, над която деца вият цветя около картина с образите на Кирил и Методий, рисувани преди тридесетина години; затова са без нимбове.

Екскурзоводката обяснява кои са те, като подчертава, че на всеки 24 май в Рим българска делегация се среща с папата, който също слави славянските първоучители. На стълбите се кипрят гиздави моми - по грима личи, че са келнерки, но сега играят ученички. Или обратно, което е без значение за кърпата и проекта. Те държат над главите по-странните букви на кирилицата - позлатени Ж, Я, Ъ, Ю, Щ, Ч; другите са пропуснати, защото наподобяват латинските и надали ще впечатлят гостите. Откъм вратата звучи химнът на светите братя "Върви, народе възродени". Разбира се, това няма как да се чуе или изобрази, освен с някоя говореща лента, излизаща - като в старите икони - от устата на светиите. То ще претрупа обаче кърпата, та нека го пропуснем и отидем по-нататък.

В двора на една от къщите е втората атракция от пакета за деня - "Катерене по дърво и бране на череши". Тя е за по-млади и чевръсти туристи, но тъй като на почивка според данни от сравнителни изследвания над 80% от хората се вдетиняват, в нея участват всички. Все пак хората си плащат, стволът на черешата е нисък, клоните - здрави. За да няма инциденти, мъж в народна носия придържа туристите и най-вече туристките, с което оправдава прякора си Киро Мераклията, и събира материал за обсъждане в кръчмата. Киро също прави сравнителни изследвания за туристическия бизнес още от времената, когато е бил гларус. Според него дупетата на скандинавките и немкините са по-стегнати от тия на французойките, англичанките и рускините; това се потвърждава и от опита му с пенсионерките по черешата. Екскурзоводката разказва, че на тоя празник след тържеството в училище българите изобщо и децата в частност обикновено ходят да берат чужди череши и джанки. Това предполага намеса и на пъдар, нещо като селски полицай, обяснява тя.

За още по-голяма автентичност се явява и такъв. Той е нещо средно между Панайот Хитов и Васко Кръпката, гърми с вехто шишене и разгонва групата към третата и най-чакана атракция - "Чеверме в селски двор". То се върти от бивш старшина от закритото N-ско поделение на БНА, вещ в тънкостите на чевермето от службата в Смолянско. Това обаче също може да се пропусне, защото в известен смисъл е военна тайна, а и на кърпата бездруго няма място за Родопите. Близо до чевермето е опъната дълга маса с два реда пейки и червена покривка стил "Балкантурист". На нея са наредени салати, чинии и чаши троянска керамика, внос от Турция, шише гроздова ракия от украински спирт и няколко кани червено вино, купаж македонски сортове и наша технология на овкусяване и оцветяване. По-млади булки шетат около гостите, гледат в чиниите и чашите и напомнят на екскурзоводката, че втората група за деня ще дойде след малко. Знак за това е отново запевът "Върви, народе възродени", чуващ се откъм училището.

Така стигаме до горния край на кърпата, където синее небето и се реят чайки.



P.S. Подобен проект вече е осъществен, но такава плажна кърпа още няма и следва да се поръча на китайска или турска фирма за идващия сезон. Освен на чужденци, повечето от които ползват рогозки или хотелски чаршафи, пазарната й реализация разчита преди всичко на родния потребител. За него най-сигурният начин да пази традицията е да я гледа на картинки и същевременно да я употребява като пешкир, с който си прикрива срамотиите. Извън това, че може да я продава.

P.P.S. Като всички материали във в. "Сега", и този е защитен от закона за авторското право, поради което изработването и продажбата на въпросната плажна кърпа или нейни варианти като гоблен, телевизионен репортаж, сценарий за филм, управленска програма и др. става след изрично писмено съгласие на редакцията.