Ако говорим на езика на природните явления, дестабилизацията на пенсионния фонд е земетресение от 7-а степен по Рихтер и нагоре. През последните 5-6 години имаше поредица от малки трусове, които подсказваха, че имаме голям проблем. Сега се опитваме да спрем голямото земетресение с включване на държавата като трети осигурител, но това не е израз на политическа воля, а закъсняла и принудителна мярка. Как се стигна дотук?

Пенсионният модел - такъв, какъвто бе създаден през 1998-2000 г., имаше три фундаментални цели. Една от тях бе постигането на финансова автономия на Националния осигурителен институт и създаването на гаранции за бъдещите пенсионери. Тази цел от днешна гледна точка не е изпълнена. А до 2009-2010 г. НОИ трябваше да има резерв за минимум 2 месечни плащания.

Причините да не се случи това не са една и две, но могат да бъдат обобщени като бавна ерозия на модела. Всяка година от нещо се отказвахме, всяка година отлагахме някоя от предвидените мерки. Тук може да се включи непрекъснатото издигане на искания за ранно пенсиониране от отделни браншове, отказът ни да изпълним плана за разделянето на вноската между работника и работодателя. Дял в ерозията има и неизпълнението на предвидената през 1998-2000 г. политика по доходите в следващите 10 години. Нарастването на доходите бе много по-малко от онова, което предвиждаше моделът. Не се сбъднаха в пълен вид и прогнозите, че намаляването на вноската ще доведе до рязък скок в приходите на НОИ.



С други думи - случи се и се случва най-лошото,



което може да се случи на една пенсионна система - с късоглед поглед да се решават стратегически въпроси. Нормално е един пенсионен модел да бъде създаден с хоризонт от 50 години и ефектът на всяко решение да се анализира дългосрочно. У нас това се изостави на принципа "не ме интересуват пенсионни модели и разчети, утре идват избори".

Всичко това направи неизбежно включването на държавата като осигурител. Още през 2004 година изводите категорично сочеха, че целта "финансова автономия" на НОИ не може да бъде постигната. Тогава Мартин Димитров и Надежда Михайлова внесоха проектозакон за включване на държавата като осигурител като временна мярка за 8 години. Хора от управляващото мнозинство, които сега с апломб говорят за "революционното" решение, тогава бяха против и отхвърлиха проекта. Но закъснението струва скъпо - и в пари, и във време. Лечението на свой ред пък може да се окаже грешно.

Управляващото мнозинство днес говори за трайното влизане на държавата като осигурител. Това не бива да се допуска - държавата може да се появи само в качеството си на временен участник, само тогава ще има гаранция за автономията на фонда. Иначе наистина говорим за фактическо одържавяване на НОИ. Това задължително трябва да залегне при промените в закона. Трябва да са ясни и стъпките, чрез които ще стане възможно оттеглянето на държавата в края на съответния период.

Що се отнася до предложените от кабинета конкретни схеми, за мен те са съставяни по така наречения таванен способ. Досега не съм видял някакви сериозни разчети, въз основа на които да се базира бъдещото решение за влизане на държавата като осигурител.

В публичното пространство непрекъснато плават различни съотношения работник-работодател-държава, няма и яснота дали решението касае целия бюджет на НОИ или само пенсиите за прослужено време и старост. На всичкото отгоре решението може да се вземе най-рано през 2009 г. и няма да се изпълнява от това мнозинство. Съществува реален риск бъдещото правителство да не желае да поддържа тези съотношения и българинът да се окаже с реално увеличена здравна вноска и осигурителна тежест.

Част от проблема е и липсата на достатъчно сериозни и атрактивни финансови инструменти, в които да бъдат инвестирани над 2.3 млрд. лв., натрупани в частните пенсионни фондове. Една от целите на пенсионната реформа бе създаването на най-големия национален инвеститор. Успяхме, той е създаден, фондовете са стабилни, над 3 млн. души са осигурени в тях. Въпросът е защо допускаме голяма част от тези пари да се инвестират извън България.

Не искам да се връщам на темата магистрала "Тракия", но в половината свят магистралите, особено когато е предвидена тол система, се строят от инвеститори като пенсионните фондове. Те разполагат с огромни ресурси. Някой да попита пенсионните фондове в България при какви условия биха се включили?



Неубедителни са и внушенията, че ще изсветлее сивата икономика



Всяка стъпка в осигурителната сфера се обяснява с нея. Тази ламя явно има поне 100 глави, защото правителствата са обявявали поне 100 мерки за ограничаване на сивата икономика, а тя все оцелява. Отново натоварваме осигурителната система с несвойствени задачи. Тя не е механизъм за намаляване на сивата икономика.

Пенсионната система всъщност е най-циничният финансов инструмент, който може да съществува. В него няма онова, което хората виждат в пенсията - награда за труда си, оценка за живота си. Пенсионната система е финансов механизъм да събереш определени пари и да ги разпределиш по определен начин. Само това. Това не се разбира и днес отново се внася емоция, че държавата мислела за хората. Но парите, които ще дойдат в НОИ от бюджета, не са пари на държавата. Това са парите на хората. И те плащат за нежеланието, късогледството, липсата на кураж на управляващите да направят определени стъпки. Основният дял от парите, които сега държавата ще дава на НОИ, идват от ДДС. А най-добрите платци на ДДС са пенсионерите. Ще стане така, че пенсионерите всъщност финансират собствените си пенсии. Това е резултатът от ерозирането на модела и липсата на финансова автономия.

В същото време има индикатори, че общественият консенсус за модела продължава да съществува. Най-последното доказателство е решението за актуализация на старите пенсии. И хората, и правителството искат всички пенсии, отпуснати преди началото на пенсионната реформа, да бъдат съобразени с новия пенсионен модел. Няма по-голямо доказателство, че моделът е успешен и приет от обществото.

Моето предложение е незабавно да се върнем към инструментите, с които разработваме пенсионната система. Веднага да бъде свикан консултативен съвет от всички, които имат отношение към пенсионната реформа, и да направим безпристрастни, политически неоцветени оценки и предложения. Защото стабилността на пенсионния фонд играе огромна стабилизираща роля за цялото общество. И обратното.