Напоследък често се сещам за Чудомир. Когато пусна телевизора и чуя някой политик да говори против друг политик, сещам се за разказа на Чудомир "Не съм от тях, как' Сийке".

Когато бях малък, аз видях Чудомир, но бях твърде малък, за да зная кой е Чудомир. Срещу паметника на Патриарх Евтимий в София, там, където сега има кино, имаше клонести чинари, а под тяхната сянка бяха масите на семейна бирария "Хладна почивка". Кръчмата беше на първия етаж на двуетажна къща. На втория етаж имаше стаи за наематели. Те гледаха към задния двор с вишните, които ние крадяхме. По-късно разбрах, че един от някогашните наематели бил Димчо Дебелянов. Прозорецът на неговата стая гледал към вишните и за тях той написал стихотворението "Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни?"

Понеже живеехме отсреща, често ни водеха в семейна бирария "Хладна почивка", където ядяхме агнешка скара и пиехме лимонада в шишета със запушалка със скобка като на бирата "Гролш". Възрастните пиеха бира, не в бутилки, а точена.

Отсреща, зад гърба на паметника на Патриарх Евтимий, беше немската легация, която после стана нотариат. Привечер един гавазин с куртка влизаше в бирарията, излизаше от там с поднос, на който имаше дузина халби точено пиво и ние се надявахме да се спъне и да разлее бирата, но той пресичаше булеварда с твърда стъпка и не се спъваше, защото булевардът беше с гладък паваж, паветата подредени като бродерия на дъгички. Стъпките на гавазина отекваха, понеже нямаше автомобилно движение. Пред легацията бяха паркирани опелите на дипломатите и хорхът на Бекерле. Хорхът беше като открития автомобил на Хитлер по кинопрегледите, само че по-стар модел, жълт с черни калници и отделен багажник като ракла зад бронята. Наричахме багажника като ракла "кутията за шапки". След 1944 на този хорх на Бекерле се возеше генерал Стойчев. След войната "Хорх" се преименува на "Ауди", за да не го свързват с Хитлер. Двете думи - хорх и ауди - означават едно и също.

Не ни даваха да се гоним между чинарите и ние се гонехме насред празния булевард, а на криеница не играехме, понеже сандалите ни бяха с дървени подметки и който ж'ми, те чува накъде тръгваш да се скриеш.

Под чинарите се изтягаше един брадат, красив бродяга с буйна грива и огнен поглед. Наричаха го Христо Ботев, понеже той се провикваше към света: "А вий, вий сте идиоти!"

Никой не го закачаше; само стражарят на пост пред легацията му напомняше да не гледа към фасадата на немската легация, когато крещи "Вий сте идиоти". За Бекерле се говореше, че той управлявал България. Една вечер Христо Ботев пак се провикна "А вий, вий сте..." и замлъкна без видима причина.

Новодошлите се настаниха на отсрещната маса. Нашите се спогледаха и се усмихнаха. Казаха ми да запомня човека в средата, понеже той бил Чудомир. Разказвач, хуморист, художник и карикатурист. Лицето му беше от онези, които не стават за карикатура, понеже са с твърде правилни черти.

Тогава нямаше телевизия, която може да направи нечия физиономия позната на всички, но всички, включително бродягата Христо Ботев, познаха фейлетониста от Казанлък.

Аз се набърках в разговора на нашата маса: "Коя е тази кака Сийка? Кой е този поп Григор?" Казаха ми да млъкна. Щом искам да знам кои са, да прочета разказите на Чудомир.

Поп Григор, ако сте забравили, е този, на когото Чудомир, пишейки от първо лице, казва:

"Шушу-мушу вие двамата, ама ще те оплете той в някоя геджура... Какво е туй дяволско съдружие, думам. Ти дърт народняк, той либерал и в червата... Лихварин е и душегубец... Що селски кории изсече и що розово масло дигна и не плати... Ще ти обуе и двата крака в един ботуш, да знаеш."

Но мискетовото на Пантелей било искрящо-кехлибарено и на пияна глава поп Григор подписал две полици. Коленичил после да измоли опрощение, дето Бога огорчил с пиянството си, а на сутринта, като изтрезнял, видял, че не се бил молил Господу Богу, защото онова на стената не било икона, а портретът на дядо Радославов с голямата брада. После банките му продали покъщнината, само калимявката му оставили.

- Юряаа! - каза един от приятелите на Чудомир на отсрещната маса. Христо Ботев се смали и се скри зад чинара.

Дядо Рачо, глухият козар в разказа на Чудомир, бил заплашен, че ако не слезе в селото да гласува, ще плаща глоба и той слязъл и те му казали да влезе в тъмната стаичка и да си пусне гласа и той влязъл и си пуснал гласа:

"Юряаа!"

Така беше под чинарите на семейна бирария "Хладна почивка" срещу паметника на Патриарх Евтимий и под белоцветните вишни в задния двор. А сега, ако пак поискат да гласувам, ще отида в тъмната стаичка и ще си пусна гласа:

"Юряаа!"