|
| Валери Жискар д'Естен |
___________________________________
- Г-н президент, ЕС критикува България заради лошо функциониране на нейното правосъдие. Може ли да очакваме, че ще се появи общ европейски главен прокурор, който да й въздейства?
- Дълго обсъждахме въпроса за създаване на този пост. Става дума за презгранично правосъдие - за преследване на престъпниците отвъд националните граници и за приложение на присъдите на цялата територия на ЕС. Но това е по-скоро една възможност, защото повечето страни смятат, че създаването на такъв пост не е необходимо. Други са склонни да го приемат. Дори Великобритания се колебае, защото отвличанията на деца, организираната престъпност, наркотрафикът се концентрират в граничните зони. Добре ще бъде да има лице, което да следи вътрешните европейски граници.
- Не ви ли се струва, че Комисията на ЕС не е много ефикасна в натиска си над България да подобри своето правосъдие?
- Когато влизате в някой клуб или отбор, трябва да приемете правилата. Не можете да искате вие да ги промените. Това не е реалистично. Освен това те не са национални. Създадени са от група държави, опират се на техния авторитет и са задължителни за всички. Няма смисъл да влизате (в ЕС) и да не спазвате правилата. Може адаптирането ви да бъде трудно, но е необходимо. Европейското право обединява големи правни семейства - римското, британското, скандинавското, иберийското право...
- Защо е необходим президент на ЕС?
- Сегашната система на ротационно председателство има две много големи неудобства: първо, няма приемственост, защото председателите на Съвета се сменят на всеки шест месеца и в последните месеци от мандата им обикновено не се върши сериозна работа. Новият председател пък обикновено идва с нови проекти, които започва и не успява да довърши. Такъв пример е Лисабонската стратегия - тя е много добра идея, предвиждаща ЕС да стане през 2010 г. най-напредналата общност в сферата на науката и техниката и да изпревари САЩ. За целта трябваше да се вложат много средства. Сега сме 2008 г., а средствата не са вложени, защото на всеки шест месеца се сменят приоритетите. Говори се, че когато била уреждана среща на поредния председател на ЕС с американския президент Джордж Буш, той казал: "Аз ще го приема, но не е сигурно, че ще е полезно. Единственото, което съм сигурен, е, че повече няма да го видя". Второто неудобство на сегашната система е, че непрекъснато сменящите се председатели не присъстват в медийното пространство. Често питам различни хора: "Кажете името на последния председател на ЕС. Те се сещат за името на американския президент Буш, на китайския Ху Цзинтао, но не и на председателя на ЕС. Сега се създава впечатление, че в ЕС всичко се решава без участието на общественото мнение. Надявам се, че ще направим системата по-демократична. Ще се организират телевизионни дебати, при които журналисти ще могат пряко да задават въпроси на кандидатите за този пост, защото обществото трябва да се запознае предварително с тях. Може да се използват и социологически проучвания, защото няма как да се организират предварителни избори в целия ЕС. Възможно е също да се даде по-голяма роля на Европейския парламент.
- Лисабонският договор подобри ли вашия проект за европейска конституция?
- Конституцията бе договор, който можеше да се чете. Лисабонският договор я дегизира и стана труден за четене. Той може да служи по-скоро за приспиване, но основният текст е същият.
- Възможно ли е българин да стане президент на Европа?
- За нас Европейският съюз е завършен проект. Остава да приемем още две-три държави, които се намират на Балканите, за да кажем, че обединяването на Европа е свършен факт. Преди години за този пост можеше да кандидатства фигура от Източна Европа като чешкия президент Вацлав Хавел - той имаше международно признание. В случая не е важен размерът на страната, защото в миналото малки държави дадоха много европейски функционери. Въпросът е в друго. Не може някой да дойде в Брюксел, за да оглави Европейския съвет, да отседне на хотел и да запита: "Къде е тук Европейският съвет?" Подходът на "човешкия интерес" е неприложим. Не е достатъчно нечие име да е популярно, за да бъде кандидат. Но в същото време е много важно да се привлече в дебата общественото мнение.
- Ако европейският проект е почти завършен, как се вписва Турция в него?
- Турция е права, че сме много резервирани. Това е голяма страна, която не е европейска. Подобно е отношението ни към Мароко, което също не е европейска държава. Затова го посъветвахме: "Не подавайте кандидатура за членство в ЕС". Виждате колко е трудно адаптирането на вашето законодателство към изискванията на ЕС. Представете си адаптирането на турското законодателство. Една млада турска журналистка ми поиска интервю и ми каза защо Турция иска да влезе в ЕС. Аз я запитах: "Вашият голям политик Кемал Ататюрк премести столицата ви от Европа в Азия. Искате ли сега тя да се премести в Брюксел?" "Така ли?", отвърна тя, като не можеше да си представи ролята на Брюксел в системата за вземане на решения в ЕС. Възможно е в следващите десетилетия Турция да започне да гледа повече към района на Каспийско море, където има големи природни богатства. Франция не може да каже, че не желае контакти с Турция. Тя желае взаимноизгодно партньорство, но то не означава влизане на Турция в ЕС.
- Трябва ли да спре разширяването на ЕС?
- Смятам, че трябва да има една много дълга пауза в по-нататъшното разширяване на Съюза, защото през последните години се присъединиха почти едновременно 12 държави, докато по-рано в различните етапи влизаха най-много по две-три. В ЕС имаше равновесие, когато наброяваше 9-12 държави. Следващото разширяване налагаше институционална промяна и затова бе изработен Лисабонският договор за реформа. Не можем да искаме от европейците да бъдат граждани на Европа без външни граници. Нека оставим на следващите поколения да решат докъде да се разширява.
- Как виждате перспективата на България в ЕС?
- Историята показва, че когато една по-изостанала държава влезе в ЕС, много бързо наваксва изоставането си. Ирландия беше най-бедната, а сега е най-богатата. Подобни бяха примерите с Португалия и Гърция.
, с друг менталитет, ама по-добре се справят от нас!
