Почти цяла Македония - от Куманово до Скопие, Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър, дори и в Охрид, е залята от знамена на Албания. В неделя има извънредни парламентарни избори и рекламните плакати на двете основни албански партии доминират. Ликовете на Али Ахмети (лидер на Демократичния съюз за интеграция, опозиционна албанска партия) и Мендух Тачи (лидер на Демократичната партия на албанците, управляваща албанска партия) се надпреварват на всеки площад, надничат от всеки ъгъл. Търговският комплекс на пъпа на Тетово е опакован с лика на Мендух Тачи. Барем 20 метра! Седалището на ДПА е облепено с плакати на Тачи като с фототапети. Възможно е култът към личността да не е вдъхновен от Януш Бугайски, който е съветник на Мендух Тачи. През 2007 г. Бугайски даваше съвети на изборите в Косово. Някои си пълнят кесиите от балкански избори.

Според прогнозите най-много гласове ще вземе ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски, но големият въпрос е с коя албанска партия ще се коалира, за да направи правителство. Другият въпрос е как ще се реши проблемът с името на Македония, за да получи покана за членство в НАТО. Докато обикновените македонци махат с ръка "Можем и без НАТО, и без ЕС, но името си не даваме", албанците в Македония виждат своята перспектива с Албания и Косово, които вече са изпреварили Македония и са в НАТО.



КУМАНОВО: САКАМЕ СИ ИМЕТО

След Кюстендил по пътя към Скопие пътят е пустош - няма коли, нито автобуси, няма ги дори куфарните търговци на границата. Македонците не пътуват никъде, първо, заради икономическата криза, която ги е хванала яко за гушата, второ, заради визите. България е станала недостъпна. Куманово е на 70 км от българската граница и не попада в 50-километровата гранична зона, чиито жители получават едногодишна многократна виза за България. Трябва да ходят два пъти до българското консулство в Скопие за виза. Преобладаващо хората са бедни и за тях пътните разходи са сериозно перо в бюджета. Младите в Куманово са без работа, старите им помагат финансово. Много семейства оцеляват, като гледат животни, плодове и зеленчуци в градините си из съседните близки села. Гоце от Куманово е майстор и е работил къде ли не - в Черна гора, България, Москва, Сочи, в Либия дори. И той като много други македонци брани името. "Сакаме си името. ЕС ни поставя много условия - да не гледаме овце, да не печем ракия, така е станало в България. Щом не дават да печем ракия, трябва да пием, каквото ни дават те - ракия от магазина в бутилка и скъпа. Щом е така, не ни трябва ЕС", обяснява Гоце.



БИТОЛЯ НА КОРЗОТО

На корзото (стъргалото) в Битоля (100 хил. жители) е пълно с млади хора. Най-много ги мъчи изолацията, това, че не могат да пътуват. "Името на Македония не трябва да се сменя, защото това означава промяна на идентичността. Да не влезем в ЕС, но да сме такива, каквито сме", казва Гордана, студентка в местния Технически университет.

Фабриките в Битоля не работят, мнозина се прехранват с фермерство в полето, със земеделие и животновъдство. В съседния Ресен хората се изхранват от овощарство. За младите няма работа, по-възрастните работят и ги издържат. Мнозина от Битоля и Ресен са на печалба в Америка, Канада, Европа и пращат пари, с които близките им се издържат.

50-годишният учител Трайче, фен на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), е настроен носталгично към времето, когато Македония е била част от Югославия. Много се люти на това, че заплатата му сега е само 500 марки, а по времето на Югославия е получавал 1300 марки при четири пъти по-ниски цени. В югославско време е имал паспорт, с който е пътувал в цял свят: "Аз съм си пътувал за 50 години напред, сега вие, българите, не можете да ме стигнете".

Трайко Славески, министър на финансите, водач на листата на ВМРО-ДПМНЕ във 2-ра изборна единица, обяснява, че за евентуален компромис с името трябва да се определят гражданите на референдум. Радмила Шекеринска, лидер на СДСМ, който се очертава да бъде отново в опозиция, обещава, че ще вкара Македония в НАТО за 6 месеца. Не обяснява каква е тайната рецепта, с която смята да убеди Гърция да премахне ветото срещу Македония. Предизборно страстите македонски се палят. В Охрид на митинг Шекеринска дава думата с предимство на коалиционните партньори в листата на СДСМ. Един от тях обяснява, че политиката на Груевски е докарала македонците до дъното и те станали "слепите кучета на Балканите".



"ЧАИР", СКОПИЕ: МУЗЕЙ НА У ЧЕ КА

Община "Чаир" в Скопие е кокетно място с вили и къщи, с най-голяма гъстота на населението, създадена след Рамковия договор заедно с община Струга и Кичево, и се ръководи от албанците. В нея има 65 хил. жители, 57 % от които са албанци, 24 % македонци, останалите - бошняци, турци, роми и др. Изет Меджити, градоначалник на "Чаир" и шеф на изборния щаб на Демократичен съюз за интеграция, е решил общината да финансира реконструкцията на къщата на Яшар бег, от която да се направи музей на У Че Ка (Армията за национално освобождение - АНО).

В парка на "Чаир" е пълно с деца и млади майки, до една забулени с яшмак. Ермина Мехмети, говорител на ДСИ, на второ място в 1-ва изборна единица, коментира, че партията на Ахмети е срещу тази тенденция, "но при демокрацията не може да се забрани правото на вяра. Опитваме се да балансираме, да представим еманципацията, образованието като ценности." Според нея в албанското семейство сега има средно до 3 деца, което е промяна. Доскоро е имало клеймо на албанка, която не се е омъжила до 25 години.

Федерализация

Единственият албански политик, който открито говори за федерализация на Македония, е Бардул Махмути. Той е лидер на Демократичен съюз на албанците, който за първи път излиза на избори. Дори и да не спечели депутатско място на изборите, Бардул Махмути за първи път изрича публично идеята за федерализация на Македония. Според него бъдещето на Македония е или федерация, или кантонизация, конфедерацията, но не и унитарна държава. Това трябва да стане, преди Македония да влезе в ЕС. "Мултиетническата концепция за Македония има негативно значение. Унитарната система в Македония само провокира кризи. Тя трябва да се премахне, след което да се седне на масата на преговорите и да се намери решение." Махмути е готов и на бойкот: "Ако на 1 септември правителството на Македония не приеме албанския като официален език, ДСА ще апелира за бойкот на македонския език в албанските училища. Бойкотът ще е първо в училищата, а после може да се разпростре и на други места", предупреждава Бардул Махмути, който не говори македонски.

Федерализацията на Македония е кошмар за македонските политици и те не могат да си позволят да изрекат на глас истината за бъдещето на държавата. Горан Рафаиловски, преподавател по информационни технологии, бивш посланик в Берлин, не иска да вижда бъдещето на Македония в толкова черни краски и смята, че не е реално Македония да се федерализира. Любчо Георгиевски, бивш премиер, предупреждава, че "ако до 6 месеца след създаване на ново правителство Република Македония не влезе в НАТО, в държавата ще започне нов процес - автономия на албанците, федерализация или направо отцепване."

Из цяла Македония има явна война срещу надписите на кирилица на пътните табели. Кирилските названия на населените места са изтрити или замазани със спрей от Куманово до Скопие, после в Западна Македония - Тетовско, Гостиварско. Табелите на кирилица са непокътнати малко преди Охрид. По пътя от Охрид до Битоля и Кавадарци кирилските надписи на пътните табели са изрязани и направо зеят дупки! Ако бъдещето на Македония е федерализация, явно вече границите са определени.



ДЕБЪР: МАКЕДОНЦИТЕ СА САМО ЗА РАЗСАД

По стръмния планински път малко преди Дебър снимам овчаря Вердиа. Той е от Албания, минава границата по козите пътеки със стадото си. Албания е на 5 км от Дебър, вижда се от града и според местни албанци границата може да се мине нелегално през планината. Градът има 10 - 15 хил. души население, от които над 90 % са албанци. Около 15 хил. дебърчани живеят в САЩ и Западна Европа. В кафенето в центъра местните са убедени, че държавата инвестира всичко в районите, където живеят само македонци. В Дебър те са едва около 4 %, към 50 къщи. "Македонците са само за разсад", ми казва Газмен, докато телефонът му звъни с мелодията на известната песен "Живот мой" на сръбската певица Драгана Миркович.