Политическата криза, в която е затънала до гуша Македония, не може да бъде решена нито бързо, нито лесно. Предсрочните парламентарни избори тази неделя няма да са магическата пръчица, която ще разреши спора за името на страната с Гърция, членството в НАТО, асоциирането към ЕС и множеството вътрешнополитически проблеми, трупани в продължение на 17 години от все още непълнолетната балканска държава. Такова е мнението, което преобладава сред ангажираните пряко в предизборната надпревара активисти от управляващата коалиция, опозицията и партиите на етническите албанци.

Публична тайна е, че разпределението на силите в Собранието ще бъде запазено в почти същия политически формат и след вота на 1 юни. Апропо Скопие като най-прилежен ученик още от времето на югофедерацията копира много точно постановките, разигравани от "центъра" в Белград при аналогични кризисни ситуации. По стар балкански обичай южните славяни обичат да прилагат подобни сценарии в случаите, когато правителствената машина заработи на празен ход или политическото напрежение между лидерите и оглавяваните от тях партии започва да надува оглушително свирката, че нещата в държавата не отиват на добре.

Прогнозите, че и при този вот както преди две години управляващата коалиция за "По-добра Македония", включваща ВМРО-ДПМНЕ, социалистическата и либералната партия, печели най-много депутатски кресла в 120-местния парламент, ще бъдат потвърдени само след няколко дни. Малцина са оптимистите сред привържениците и симпатизантите на "оранжевите"(така македонците наричат формацията "По-добра Македония"), които са сигурни, че сегашният политически модел на премиера Никола Груевски с неубедителните му предизборни изяви ще съумее да подсигури необходимите за обикновено мнозинство в Собранието 61 мандата. Те обаче са убедени в едно - че достъпът до парламента е гарантиран и на техните противници в лицето на "здравите сили", участващи в коалицията, водена от посткомунистическия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ).

Албанските етнически партии, чиито лидери и симпатизанти от доста време водят истинска война за надмощие, активно агитират избирателите си, като "разясняват" политическите позиции и платформи с помощта на автоматично оръжие, гранатомети и тежки взаимни обвинения. В предизборната надпревара обаче натежават с 2:1 "аргументите" на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), а нейният лидер Али Ахмети вече предвкусва триумфа от победата над политическия си противник Мендух Тачи - председател на Демократичната партия на албанците (ДПА).

Анкета на Института за демокрация в Скопие седмица преди изборите констатира, че 31,3 % от избирателите са декларирали намерението си да гласуват за ВМРО-ДПМНЕ. Коалицията около СДСМ се нарежда на второ място - 11,2 %, а ДСИ се очертава като третата политическа сила, която се радва на подкрепа от 9,1 %. Тази класация търпи леки изменения при лидерите на политическите партии и формации в Македония, твърди агенция МИА. Най-висок досега е рейтингът на премиера и председател на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски с 32,7 %, следван от лидера на ДСИ Али Ахмети с 9,1%, а на трето място се нарежда председателката на опозиционната СДСМ Радмила Шекеринска с 5,8 %.

При наличието на такива големи различия в съотношенията между основните политически играчи няма логика да се хранят напразни надежди, че съществуващото статукво в Македония може да бъде променено. То не подлежи на преструктуриране и поради една твърде елементарна причина - на политическа сцена в бившата югославска република липсват нови и перспективни формации и лидери, които са алтернатива на сегашните. Иначе казано, няма кой да разчупи калъпа и да дръпне към себе си вота на гласоподавателите, които са огорчени, обидени, отчаяни и обезверени след скопското фиаско първо на форума на НАТО в Букурещ, а след това и от критиките на Брюксел.

И още нещо. Предсрочните избори действително могат да бъдат ефикасен политически механизъм, при положение че се произвеждат, първо, в истински демократично общество, второ, на точното място и, трето, в подходящото време. На предсрочния вот в Македония обаче изглежда по-актуален е старият лозунг на анархистите, който твърди, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.