Германия навлиза в бурен предизборен период една година преди вота за нов Бундестаг през есента. На политиците в страната и особено на правителството им става все по-трудно да маневрират, а политическата обстановка постоянно се променя. Независимо от факта, че икономиката на страната се представя все по-добре с всяка година, това е придружено с голямо недоволство сред обикновените хора, тъй като малък процент от тях са подобрили финансовото си състояние. "Има дефицит на социална справедливост", написа преди дни вестник, свързан със социалдемократите. Немците също така са разгневени от последните скандали сред големите концерни във ФРГ, като "черните каси" в "Сименс", укриването на данъци в Лихтенщайн и скандала с подслушването в "Дойче телеком". Както и високите заплати на мениджърите, които се увеличават с всяка година, и предвидените големи съкращения на работници във водещи печеливши компании. Повечето от ръководителите на тези концерни по един или друг начин са свързани с властта и всеки скандал удря и по политическия елит.

Това обяснява и факта, че популярността на т.нар. "народни партии" в лицето на Германската социалдемократическа партия(ГСДП) и Християндемократичния съюз (ХДС) рязко пада. Според последни проучвания на телевизия ARD двете формации са загубили около 8.6 милиона избиратели от последните парламентарни избори през 2005 г. Като ГСДП са загубили 6.2 млн. членове, а ХДС 2.4 свои привърженици само за три години. Това е своеобразен рекорд за социалдемократите.

От слабостите на големите обаче печелят малките партии като новата Лява партия, съставена от бивши комунисти и отцепници от ГСДП. В момента социалдемократите имат подкрепата на 20% от хората, а техните съюзници от управляващата "голяма коалиция" християндемократите могат да разчитат на 35% от избирателите. Лявата партия е подкрепяна от 15%, либералите от ФДП имат 14%, а Зелените се ползват с 11% подкрепа. Според проучването поне 72% от германците са малко или въобще не са доволни от работата на правителството на канцлерката Ангела Меркел. Независимо от това 65% не искат предсрочни избори, като за това се обявяват засега едва 1/3 от хората.

Противостоянието между партиите в "голямата коалиция" поднася постоянно нови изненади. Било то заради спора за въвеждането на праг за минимална заплата, поредното увеличение на данъците или на ДДС. Миналия месец се стигна до нова пукнатина. Ръководството на ГСДП обяви, че предлага свой кандидат за поста федерален президент в лицето на Гезина Шван. Тя е президент на Европейския университет "Виадрин" във Франкфурт на Одер. До този момент ХДС и техните вечни съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС) от Бавария лобираха за преизбирането на сегашния президент от редиците на консерваторите Хорст Кьолер. Вотът за държавен глава ще се състои в парламента на 23 май догодина, няколко месеца преди парламентарните избори. Тъй като Шван няма шансове без гласовете на Лявата партия, от ХДС/ХСС гръмогласно обвиниха социалдемократите, че тайно са се разбрали с левите, което накара лидерите от ГСДП публично да отричат това.

Много анализатори смятат, че изборите за президент всъщност ще бъдат тест за новите възможни политически съюзи преди вота за Бундестага. Тя няма да има лесна задача, тъй като сегашният президент Хорст Кьолер се ползва с подкрепата на 86 на сто от германците и изборите се провеждат в горната камара на парламента - Бундесрата, където мнозинство имат консерваторите на Кьолер. Гезине Шван, която в миналото беше координатор на връзките с Полша, е известна като независим политик, който може да си спечели подкрепа от най-различни политически лагери. Сърдечната, енергична и спонтанна преподавателка е на 65 г. и обожава политическите дебати. Точно поради тази причина тя не се остави да я молят дълго, за да стане кандидат на ГСДП за президентския пост. Шван дори заяви, че ще приеме гласовете в подкрепа на кандидатурата й, идващи и от други германски партии. Според нея ролята на президента на Германия, който има главно протоколни задължения, е да върне доверието на германците в политиката. Едно от последните проучвания обаче разкри, че източногерманците не я харесват и тя се ползва с подкрепата на едва 21% от тях, докато Кьолер е харесван от 62% от хората от бившата ГДР.



Създаването на новата Лява партия



сериозно промени политическия ландшафт в Германия. Тя бе създадена само преди една година, а вече е четвъртата по численост фракция в Бундестага, представена е в местните парламенти на 10 от 16-те провинции и управлява заедно с ГСДП в столицата Берлин. Формацията е предвождана от бившия социалдемократ Оскар Лафонтен и Григор Гизи, който между другото постоянно оборва обвинения, че е бил доносник в източногерманските тайни служби ЩАЗИ. Лявата партия е вече втората партия във ФРГ след Зелените, които успяха да разчупят двуполюсния модел в страната и да заемат своята ниша във вътрешния живот на Германия. В момента нейният рейтинг постоянно се увеличава, не на последно място заради харизмата и ораторските способности на Лафонтен. Той бе един от стратезите при победата на бившия канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер през 1998 г., преди да се скарат. Според немските медии новите леви лидери постоянно определят политическите дискусии в Германия, отстъпвайки място само на канцлерката Ангела Меркел и лидера на ГСДП Курт Бек. Всичко това, естествено, тревожи другите партии в Бундестага и, разбира се, "голямата коалиция". Те постоянно обвиняват представителите на Лявата партия, че са популисти и че обещанията им са неизпълними. Независимо от това хората засега им вярват просто защото искат някаква



промяна след статуквото от последните години





Наскоро мина годишният конгрес на партията в Котбус, където бяха обявени предизборните обещания на Лявата партия за изборите догодина. Те искат отмяна на решението пенсионната възраст да се вдигне до 67 години и да се въведе минимален праг на заплатите. Те дори обещават всяка година да отделят 50 млрд. евро за образование, здравеопазване и екология, което според тях трябва да донесе поне половин милион нови работни места при сегашната безработица от почти 3 млн.

Управляващите са принудени да реагират на тези обещания заради ширещото се недоволство сред обикновените германци. Било то с решението да вдигнат пенсиите или с отказа от пълна приватизация на държавните железници в лицето на концерна "Дойче бан". Последната стъпка бе отказът на германските депутати и министрите от правителството на Меркел да си увеличат заплатите с 16%. Още повече че малко преди това излезе федерален доклад, че се задълбочава пропастта между бедните и богатите в Германия, а средната класа драстично намалява.

Германската крайна десница също жъне успехи, като вече е представена в местните парламенти на четири провинции. Миналата седмица Германската националдемократическа партия (ГНДП) почти учетвори присъствието си в общинските съвети след изборите в източната германска област Саксония. Това е поредният успех за партията, която Федералната служба за защита на конституцията определя като расистка, антисемитска и ревизионистка. Напоследък нейното влияние, както и това на другите крайнодесни партии, се засилва. На изборите в Саксония ГНДП спечели 5.1% от гласовете, като изпревари дори Зелените. За първи път партията си осигури места във всички общински съвети, за които се е кандидатирала. В една от крепостите на неонацистите, селце край границата с Чехия, ГНДП спечели 25.3%.

Политиците във ФРГ започнаха поредното яростно надбягване с времето, за да убедят германците, че предлаганите от тях модели са най-добрите. Отговорът им ще стане ясен скоро.