|
| Камен Веселинов |
- Проф. Веселинов, изненадаха ли ви санкциите на министерството на науката и образованието (МОН) срещу свръхприема в университетите?
- Досега не е имало подобна мярка, така че не можеше да не е изненада. При нас санкцията е 650 000 лв., тъй като имаме разминаване с около 300 души от определения ни прием. Изненада ни методиката, която се използва - всяко нарушение да се оценява негативно (въпреки че ТУ не е превишил капацитета си, министерството е счело за нарушение не само превишението на отпуснатите от държавата бройки, но и неизпълнението им - б.ред.). За големите университети с много специалности е проблем да постигнат точния зададен брой студенти в държавната поръчка във всяко професионално направление и нито един отгоре или отдолу. От друга страна, мотивацията някои университети целенасочено да приемат много над определения им прием също има основание и някак преглътнахме тази санкция. Известно облекчение е, че средствата остават в системата и по един или друг начин ще се появят в университетите отново под формата на капитални вложения. Ние имаме винаги нужда от капитални вложения, макар че хората се вълнуват повече от заплатите.
- Излиза, че висшите училища винаги ще са в нарушение.
- Така е, ние ще бъдем в нарушение и догодина. Няма никакво съмнение. МОН е преценило, че си струва да нагази в това блато и да преразпредели средствата. Аз не бих тръгнал в тази посока особено по отношение на големите университети. Може би трябваше да се потърсят други лостове или да се поиска ново изменение на закона с подходящи санкции, тъй като в голям университет не е възможно точно да се изпълни държавният прием във всяко едно направление. Ние пак сме относително прост университет, но СУ е още по-сложен, защото има много различни професионални направления.
- Не е ли парадоксално, че най-големите нарушители - частните висши училища и предимно колежите, не подлежат на санкции?
- Това е малко спорен момент. Въпросът е, че държавата не се е погрижила да изпълнява своите функции въобще по отношение на висшето образование, защото нейно задължение е да гарантира качеството във всички образователни институции, не само в държавните. За държавните тя има лостове, но трябваше да си предвиди и за частните. Интересното е, че нито МОН, а още по-малко Народното събрание поглеждат в тази посока. Напротив, усещането у нас - представителите на държавните образователни институции, е, че стремежът е по-скоро да се отвори повече място за частните, отколкото да се гарантира качеството там. Ако погледнете закона за висшето образование, по отношение на частните висши училища въобще няма санкции. Това значи, че законодателят не си е свършил работата - той не е предвидил лостове за регулиране на системата. Пожелателните закони не са закони. Ако този, който създава законите, не притежава лостовете да наложи изпълнението им, няма нужда да ги създава, тъй като няма причини да бъдат изпълнявани.
- И тази година ще има висши училища, които ще надхвърлят в пъти капацитета си...
- Моето усещане е, че до голяма степен интересът и вътрешната настройка на хората, творящи нормативната уредба, е всячески да се подкрепя частното висше образование. Законодателят взе безумното решение за професионалния бакалавър, което формално до голяма степен изравни абсолвентите на измислените колежи и на утвърдените висши училища, включително и нашите. Това беше погрешна посока на развитие. Така оголихме сферата на междинното ръководно ниво - не произвеждаме кадри между работника, изпълнителя и инженера, ръководителя. Едно време това ниво се запълваше от полувисшето образование, а специалистът трябваше да осигурява тази сфера. През цялото време обучението на специалистите беше дърпано нагоре и беше като втори вход към бакалавърската степен. С решението да бъде направен професионален бакалавър и с възможността професионалният бакалавър да става магистър ние всъщност разрушихме всичко. Нашата система е несъпоставима с никоя в света.
- Според вас как трябва да се реши въпросът със съмнителното качество и с "летящите преподаватели"?
- Трябваше да се гледа какво правят другите държави. Не може един служител на каквато и да е институция да получава разрешение да работи и в други институции. Това е недопустимо навсякъде по света, независимо от аргумента, че имал бил свободно време. Това не е аргумент, тъй като работодателят претендира за цялото внимание на работника. Той иска, когато работникът е свободен, да си почива, за да работи после сериозно при него, а не да работи другаде. Или най-малкото трябва да се изисква съгласието на работодателя, когато се заема друга длъжност. Посоката на развитие в България е точно обратната - м.г. с промяна в закона се разреши официално да се преподава на две места. Досега беше нелегално и зависеше от ръководството на институцията, а сега вече институцията не може да вземе решение, че не разрешава. Това зависи от хората, творящи нормативната уредба - те гледат в погрешната посока, гонят нечий субективен интерес, а не този на обществото.
- Диалогът на висшите училища и бизнеса все се повтаря - вие казвате, че бизнесът не инвестира в образованието, а според работодателите образованието не отговаря на нуждите на бизнеса. Какви кадри трябва да "произвеждат" вузовете, за да отговарят на нуждите на бизнеса?
- Аз ще гледам само нашата област, тъй като обучаваме инженери, а бизнесът много ги търси. Всички, които идват тук, са с добри намерения и с желание да получат наши кадри, да помогнат за обучението. Бих казал, че нашите отношения са много добри и нямаме напрежение. Винаги има, разбира се, известни искания в посоката кадрите да са по-практически подготвени и винаги ще съществува това напрежение. Защото за работодателя е важно, назначавайки един инженер, той да може да започне веднага с конкретна дейност. Ние обаче не подготвяме хора точно за това работно място, а подготвяме хора, които да могат да работят на различни работни места в определена сфера. Подготвяме ги за 40-годишна кариера и трябва да им дадем основата за нея. Не можем да ги подготвяме за 6 месеца или за 2 години работа в определено предприятие и на определен пост.
Бизнесът се интересува, оборудва лаборатории, дава стажантски места и затова казвам, че контактите ни са на много високо ниво. Държавата вече би трябвало да има стратегически виждания за развитието на тази сфера и затова ние имаме претенции към държавата и в исканата от нас прогноза за бюджета отново ще настояваме за поне 100% увеличение на държавната субсидия. Искаме го не заради лабораториите, а защото не можем да възпроизведем кадрово системата. Преди дни разговарях с един от нашите настоятели за разкриване на нова магистърска програма и за участието им в обучението. Той ми каза: "Няма проблем моите хора могат да си работят, да си взимат 4-те хиляди лв. заплата и при вас да преподават". 4-те хиляди лв. заплата са важният момент, който исках да отбележа, защото аз предлагам 400 лв. на младия човек. Това саботира системата, няма възпроизводство. И докато аз предлагам 400 лв., не може да се разчита, че системата ще оцелее. Това ще стане тежък проблем за цялата сфера в много, много близко бъдеще и за съжаление не се оценява. Лошото е, че когато се оцени, ще бъде късно, не може да се поправи набързо. Ако в държавата не се постави за приоритет развитието и оцеляването на инженерното висше образование, и икономиката ще загуби, и ще трябва да се внасят китайци, за да работят в "Козлодуй".
- Но Вие знаете много добре, че няма да получите увеличение на субсидията със 100%.
- Знам, но ние трябва да сме обърнали внимание, а това, че законодателят или управлението не са на мястото си, това българското общество ще го разбере след някое време.
- Като споменахте за диалог, как върви диалогът помежду ви като ректори? Има ли напрежение в Съвета на ректорите, след като с Медицинския университет в София и СУ решихте да се обедините в отделна асоциация на научноизследователските университети?
- Съветът на ректорите е една обществена организация, в която се говори и нищо не се върши. Трите университета създадоха асоциация, защото имат обща гледна точка към бъдещото развитие на системата, обучават много голяма част от кадрите на България във висшето образование и извършват основните научни изследвания в областта на висшето образование. Тази асоциация има за цел да гледа напред към развитието на тези университети, които дават основата на висшето образование в България. Те имат специфични виждания и това не са виждания, които се изразяват в Съвета на ректорите.
