За щастие никой във Варна не споделя хунвейбинската гл.т. на Динаин. Руския паметник е поокъртен, но не е надраскан, има общински планове да се даде на художниците - има голяма гледка. Друга моя стара идея е да се даде на руснаците, които са над 20 хил. за модернистична руска църква, ако Русия поддържа целия парк. Там в някоя сенчеста алея да пренесат и махнатите комунистически паметници, които са събрани в двора Археологическия музей.
Пантеона не само не е надраскан, но го снимат като забележителност, какъвто е. Това е място на варненските гробища поне от средата на 19 в. до след девети. Сега ще върнат френския паметник там, от разклона за Виница, има и нов английски. Хиляди англисйки и фресни войници умрели от холера в Кримската война. Има и малък руски паметник от 1878, а на новите (старите) гробища има и паметник на червеноармейците, умрели в болница.
Друга моя гордост е издигането на върха на разглобения османски паметник от Мусалата на "Мурадовата могила" в парка музей Вл. Варненчик. Всички части на паметника чешма, забележителна османска работа от 1830-те, прославяща възстановяването на варненската крепост след разрушаването й от Русия в Дибичовата война, са намерени и има идея да се възстанови на подходящо място.
В Пловдив Альоша, който си е свикнал на мястото в "скайлайна" на града, също миналото лято го ремонтираха и имаше годишнина.
Така и в западна Европа бол паметници на царе и военачалници, чиито хора сега не са на власт. "Вражи" военни гробища се поддържат.
Голям национален позор беше разрушаването на мавзолея от комсомолския кютук Евгени Бакърджиев. Това беше не само исторически паметник, но и интересна модерна сграда ар деко, много подобна на други образци на момументалната архитектура от това време, например Рокафелър сентър в Ню Йорк, с цитатите от древната източна архитектура. Имаше и абстрактна мозайка от Дечко Узунов и интересна порта с медна пластика. Архитектурно беше добре поставен с/у двореца, едно време е била махната оградата и денивелацията, цокъла на двореца е оголен - и досега площада изглежда празен без него. Това беше идеално място за музей, примерно на бойните знамена, пред който можеше пак да има гвардейско караулно шоу, вместо пред президентството, там мястото е по-неподходящо.
Македонската сърбокомунистическа дивотия също е пословична - българските паметници и военни гробища в Скопие постепенно стават въпрос на двустранните отношения.
Редактирано от - Чичо Фичо на 24/6/2008 г/ 14:09:22