Дознателите напоследък са абонирани за ролята на основния виновник за недоброто разследване. Публичното вторачване в проблемите на гилдията им има добри страни, но както често става, то може да се отклони към незначителни теми. А истината е, че по правомощията на МВР да разследва престъпления през последните години бяха нанесени четири сериозни удара.

Най-лекият бе върху "предварителната проверка" по НПК. Докато тя съществуваше до 2003 г., служители на МВР (но не дознатели) можеха да извършват някои специфични процесуално-следствени действия (оглед на местопроизшествие, претърсвания, изземвания и разпити на очевидци) по правилата на НПК - с поемни лица, разрешения, протоколи. Не се изискваше повтарянето на тези действия след образуването на производството и те обикновено решаваха изхода на делата. И сега органи на МВР и ДАНС извършват проверки, разпоредени от прокуратурата по Закона за съдебната власт.



Те обаче нямат процесуална стойност



и служат само за поставяне началото на производството. Затова се налага повторно събиране на доказателства от прокурор, следовател или дознател.

Вторият удар бе нанесен на 29 април 2006 г., когато влезе в сила новият НПК. В него бе записано, че единствените служители на МВР, които могат да провеждат досъдебно разследване, са дознателите, назначени на тази длъжност. Това преобърна напълно традицията от началото на 2000 г., според която в ролята на дознатели встъпваха действащите оперативни работници, униформените служители и др., включително със средно образование. Бе необходима само заповед на министъра за възлагане на дознателски функции, без да ги освобождава от оперативната или охранителната работа. Наред с тази група дознатели от 2003 г. започна да се структурира самостоятелен дознателски апарат от 2000 щатни бройки, който се попълваше изключително с юристи след сериозен подбор. Така на практика за периода 2000 - 2006 г. разследването по НПК се осъществяваше от между 10 000 и 14 000 служители на МВР.

Но НПК от 2006 г. преобърна функционалния живот на МВР, особено на най-ниското ниво - районните полицейски управления. Новите изисквания на кодекса наложиха постоянни и сгъстени дежурства на дознатели, защото при сигнал за престъпление никой друг служител на МВР не може да извърши каквото и да било действие, с което да закрепва доказателства. Единствено дознателят може да разпита свидетели, да направи оглед на местопроизшествие, претърсване, изземване и т. н. Всички останали служители на МВР могат само



да наблюдават мъките на дознателя



Или в най-добрия случай да го закарат с раздрънкания бус до местопроизшествието, да пазят мястото, докато се появи, да позвънят у съседите, за да намерят две поемни лица, и т. н. Но нищо повече.

Така натоварването на дознателите главоломно нарасна. Честите дежурства съжителстват с обикновената работа по висящите дела. А сроковете по новия НПК са строги. Освен това ходенето до прокуратурата и съда за щяло и нещяло са част на всекидневието. Служебни коли за това, разбира се, няма. Битовите условия са плачевни. Раздрънкани бюра, мрачни стаи с по няколко колеги, стари компютри, липса на хартия... Дознателите бяха принудени да си донесат личните компютри в кабинетите. Че и това се оказа проблем, защото трябваше да се търси правна форма за присъствието на лични вещи в служебни помещения. На някои места се наложи да се пишат специални "договори". С това огромното текучество в дознанието може да се обясни съвсем лесно. Много от дознателите щурмуваха съдебната система и адвокатурата. Което също е нормално. Дознателят постоянно сравнява дейността си с тази на следователя например и вижда очевадната истина - че обемите на работа са несравними, както и заплатите, но обратнопропорционално - следователският труд се оценява от държавата в пъти по-високо. Така въпреки усилията обявените 2000 щатни дознателски бройки не могат да се запълнят повече от 2/3. И на конкурсите се явяват



все по-некачествени кандидати,



което обрича на сигурен неуспех и най-добрата институционална воля.

Третият удар по МВР дойде с новия Закон за МВР, влязъл в сила два дни след новия НПК - на 1 май 2006 г. Той постанови, че на длъжността "дознател" могат да се назначават само юристи. Правната подготовка е изключително важна. Но защо курсантите, завършили Академията на МВР и учили дори в завишен обем наказателно право и процес, криминалистика, криминология, не могат да станат дознатели. Бе даден гратисен период от една година, през която и неюристи (около 250 дознатели към днешна дата) да могат да разследват по НПК. Наложи после срокът три пъти да бъде удължаван, за да не се стигне до пълно блокиране на системата.

И за четвъртия удар бе виновен НПК. За разлика от преди, когато следователи, помощник-следователи, дознатели и т. н. можеха да възложат с постановление на друг служител на МВР (оперативен работник или униформен) например елементарен разпит на свидетел, сега това е категорично забранено. Това се харесва на оперативните работници и охранителния състав, които се молят промените в НПК да не настъпват толкова скоро. Но се оказва, че на практика от цялото българско МВР борбата с престъпността със средствата на НК и НПК е възложена на около 1500 млади момчета и момичета, избрали попрището на дознателя.

Този нормативен,



функционален, организационен и кадрови хаос



обслужва единствено представителите на престъпния свят.

Вече като че ли има шанс най-после да се създаде истинска криминална полиция. Верният път към реформи минава през извеждане на два приоритета на българската полиция: разследване на престъпления по НПК и охрана на обществения ред. Това означава, че се налагат решителни промени и в оперативната дейност, която сега доминира на всички нива на МВР, а всъщност е възприела модел, обслужващ обществени отношения, съществували преди десетилетия в тоталитарен период. Затова оперативните работници са в пъти повече от дознателите. А ако се погледне съдържателно в оперативната дейност, основана предимно на агентурен апарат, съвсем ще се отчаем. Тя във висша степен е самоцел, изолирана е от досъдебното производство и по този начин - от наказателната политика на държавата.

Отговорният български държавник може да направи само две неща - да промени НПК и закона за МВР. НПК трябва да възложи неотложните следствени действия и на други органи на МВР освен дознателите, а законът за МВР да разреши курсантите от полицейската академия да стават дознатели. Все някак трябва да се започне.