Здравейте,

Имам дъщеря и син! Искам да направя завещание за цялото си имущество в полза на сина ми! Моля да ми разясните дали сестра му по закон има някакви дялове и при какви случаи би оспорвала завещанието ми!

Благодаря!

Иванка Маринова





Отговорите на всички поставени въпроси могат да бъдат открити в Закона за наследството (ЗН). Допълнителна помощ дават и някои правила в Гражданския процесуален кодекс. Поставените проблеми се случват сравнително често, но само на пръв поглед всичко изглежда много просто. Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Така записано, това правило създава впечатление, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. А това не е точно така. Защото още втората алинея на чл. 14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците".

И именно този текст повлича много усложнения. Защото, от една страна, всеки дееспособен човек - навършил 18 г. и непоставен под запрещение, може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите, колите, земите, картините, телевизорите и всички останали вещи, които притежава. От друга обаче, той е силно ограничен от закона. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото, или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за точно определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг.

Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.

Така например запазената част на низходящите - децата (включително и осиновените) или пък внуци, правнуци и т.н., е една втора от цялото наследство, когато наследодателят не е оставил съпруг и има едно дете. Другата половина е разполагаемата част на наследодателя. В същата хипотеза, но ако децата са две или повече, то запазената за тях част е две трети от цялото наследство. Тук разполагаемата част на наследодателя е една трета. Ако пък има съпруг и две деца, тогава тази част ще е фактически една четвърт от цялото наследство. Защото съпругът по правило наследява част, равна на всяко от децата. Останалите три четвърти се разпределят поравно като запазена част за съпруга и всяко от децата. Точно в тази хипотеза е и конкретният въпрос. Което означава, че със завещанието ще може да се прехвърли на едното дете само една четвърт. То си има и запазена част от още една четвърт. Така че на практика за него ще е половината от наследството.

Другото дете обаче не може да бъде лишено от своята една четвърт от наследството. По закон то е неговата запазена част - чл. 29 от ЗН.

Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. При това без значение дали саморъчно или пък пред нотариус. Но след смъртта всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това се прибавят към нея и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.

Единственият вариант някой със запазена по закон част да не я наследи е той да бъде обявен за недостоен. А такъв е само този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления. Или ако е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена. Или пък ако е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши дете от запазената му част от наследството.

Ако това се случи, то ще може да атакува завещанието в съда по правилата на ГПК и има всички шансове да успее.